Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 930 от 07.07.2017, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3318/2015
Вид
Решение № 930
Подписан
07.07.2017
Състав
ПЛАМЕНА НЕДКОВА СЛАВОВА, ПЛАМЕН ПЕТРОВ ЧАКАЛОВ, БРАНИМИР ВЕСЕЛИНОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.65, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.104, ал.1, т.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
  • чл.154 · Кодекс на труда
  • чл.182, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.59 · Семеен кодекс
  • чл. 59, ал.3 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.4 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ № 930

Гр. Пловдив, 07.07.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Окръжен съд Пловдив, ГО, X въззивен граждански състав, в публичното заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

ЧЛЕНОВЕ: Бранимир Василев

Пламена Славова при секретаря

Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от младши съдия Славова въззивно гр. дело № 3318 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С

Решение № 2200/19.06.2015г. по гр.д. № 18270/2014г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр.с. е отхвърлено направеното от М.Л.М. искане за ограничаване на режима на лични отношения на И.С.С. по отношение на малолетното дете С. И. С. по следния начин: за съответните периоди, четни и нечетни години, когато бащата има право да взима детето съгласно Решение № 1950/08.05.2013г. по гр.д. № 11916/2012г. по описа на Районен съд гр. Пловдив по 10 дни с преспиване, това да се случва без преспиване, като взима детето от дома на майката всеки ден в рамките на периода от 09:00 часа и го връща в 17:00 часа, а за полагащите му се 20 дни през лятото, първите 10 дни да взима детето при себе си без преспиване всеки ден в рамките на периода от 09:00 часа до 17:00 часа, като оставащите 10 дни са с преспиване. Със същото решение М.М. е осъдена да плати на насрещната страна направените по делото разноски.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от М.М. чрез адвокат И.И., в която се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в противоречие със закона. В жалбата са развити редица възражения, касаещи неприетите като доказателства в първа инстанция договор за социални услуги и индивидуален план и анализ и оспорване в съответната част на приетите доказателства.

Жалбоподателката намира, че социалният доклад е кратък и съдържа констатации, но не и изводи по повод казаното от бащата за майката. Оспорва се и извършената експертиза като необоснована. Посочва, че изводът за липса на данни за отрицателно въздействие на престоя на детето при бащата се опровергава от свидетелските показания, а на извода за наличие на псохо-емоционална връзка между детето и бащата противостоя твърденията на ответника за редки срещи между двамата. Твърди се, че вещото лице не е обсъдило и изследвало редица въпроси. В жалбата се обсъждат и свидетелските показания. Посочва се, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите на ищцата, в частност тези на свидетелките М. и Д. за казаното от бащата пред детето по адрес на майката.

Жалбоподателката счита, че непосредствените впечатления на свидетеля С. от детето и срещите му с бащата са ограничени. По отношение на свидетелката Г. се въвеждат твърдения, че същата се намира в по-близки отношения с ответника С..

Посочва се още, че въпреки отказа да се образува наказателно производство срещу ответника, следва да се има предвид, че същият е бил предупреден по реда на ЗМВР.

Постъпило е становище от въззиваемата страна – И.С.С. чрез адвокат В.В., в което се поддържа, че жалбата е неоснователна и недоказана и първоинстанционното решение следва да се потвърди. Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд правилно и в съответствие с процесуалния закон не е приел представените в съдебно заседание писмени доказателства поради изявлението на процесуалния представител на ищцата, че не е видяла документите в оригинал. По отношение на социалния доклад посочва, че от страна на ищцата не са постъпили никакви възражения по него, искания за допълване, за изслушване на социални работници или за изготвяне на друг социален доклад. Освен това твърди, че социалният доклад е изготвен изцяло по твърдения на майката, а всъщност следва да отразява наблюденията и впечатленията на социалните работници. Поддържа, че извършената съдебно-психилогична експертиза е отговорила задълбочено на поставените от страните задачи и въпроси, а заключението е било прието без оспорване от ищцата и без искане за повторна или допълнителна експертиза. Във връзка с възраженията на жалбоподателката намира, че експертизата не следва да пресъздава свидетелските показания, като подчертава отбелязаното в заключението и споределено от детето, че обича баща си, не се страхува от него и предвиденото им време заедно не е прекалено дълго, но майка му казва друго. Въззиваемата страна цитира показанията на свидетеля С. в отговор на възражението, че свидетеля е нямал достатъчно лични впечатления от срещите между бащата и детето. По отношение на свидетелката Г. се твърди, че същата е прекарвала време с детето, тъй като е почти член на семейството (приятелка на племенника на ответника) и е в по-млада и близка до детето възраст. Сочи се, че същата е в приятелски отношения с ответника и са неоснователни опитът да бъдат внушени на съда други по-близки отношения между нея и ответника, както и твърдението за липса на логичност в показанията й. С тези доводи моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Становището на въззиваемия следва да се приема за подадено в срока за отговор на въззивната жалба по следните съображения. На 03.12.2015г. въззиваемата страна е получила съобщение за връчване на препис от въззивната жалба, в което е възразила, че липсва приложена въззивна жалба. С молба, получена на 13.01.2016г., адвокат В. е поискала да й се изпрати препис и такъв е бил изпратен със съобщение, получено на 21.01.2016г., без в същото да фигурират указания за срока за подаване на отговор по жалбата. В откритото съдебно заседание от 15.02.2016г. въззиваемата страна е представила писмено становище по въззивната жалба, което следва да се приеме за подадено в срок поради липсата на указания за срока при получаване препис от въззивната жалба.

Въпреки това правата на въззиваемата страна не са нарушени, тъй като е представила становище по жалбата в съдебното заседание, взела е становище по доказателствата, вкл. са допуснати направени от нея доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Въззивната жалба е редовна и допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че решението е валидно и допустимо. По отношение правилността на обжалваното решение, съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, тъй като въззивните функции се упражняват в защита на висш публичен интерес, каквито са правата и интересите на детето в производството за изменение режима на личните отношения. Поради това настоящият състав ще изследва изцяло доказателствата по делото и фактите без ограничение в преценката за правилността на оспорения акт.

Съдът е бил сезиран с искане за изменение на постановените мерки за осъществяване режим на лични отношения между въззиваемия И.С. и малолетната му дъщеря С. С.. В исковата молба се излагат твърдения, че страните по делото са бивши съпрузи и с бракоразводното решение родителските права са предоставени на майката М.М., а на бащата – И.С. е определен режим на лични отношения. Ищцата намира, че са настъпили нови обстоятелства, а именно – личните контакти, определни с преспиване, се оказали травмиращи за психиката на детето, негодни да създадат условия за психо-емоционална връзка между детето и бащата, което счита, че следва да стане постепенно. Излагат се конкретни доводи в тази връзка.

От представеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата и ответника са родители на С. И.С., родена на ***г. Страните не спорят, че с Решение № 1950/08.05.2013г. на РС Пловдив по гр.д. № 11916/2012г. е прекратен гражданският брак между тях, като упражняването на родителските права по отношение на дъщеря им С. И.С. са предоставени на ищцата, при която е определено и местоживеенето на детето, а между ответника и С. е определен режим на лични отношения, както следва: всяка четна година – 10 дни за рождения ден на детето, считано от 22.04 до 01.05, включително; 10 дни за Новогодишните празници, считано от 27.12 до 05.01, включително, и 20 дни през лятото, когато това време не съвпада с годишния отпуск на майката, непрекъснато с преспиване, считано от 9:00 часа на първия ден, до 9:00 часа на деня, следващ деня, за който се отнася съответния период, както и по всяко друго време по споразумение между страните, когато това няма да пречи на интересите на детето. Всяка нечетна година – 10 дни , считано от 02.05 до 11.05, включително; 10 дни през Коледните празници, считано от 17.12 до 26.12, включително, и 20 дни през лятото, когато това време не съвпада с годишния отпуск на майката, непрекъснато със преспиване, считано от 9:00 часа на първия ден, до 9:00 часа на деня, следващ деня, за който се отнася съответния период, както и по всяко друго време по споразумение между страните, когато това няма да пречи на интересите на детето.

От изслушаните по делото свидетелски показания се установява следното. Според показанията на свидетеката С.М., майка на ищцата, дадени в съдебното заседание от 24.03.2015г. (л.47), преди развода ответникът общувал с детето около месец и половина след раждането, а след това я е виждал отвреме-навреме. След развода идвал няколко пъти да вижда детето, като преди това се обаждал. Тези обстоятелства се подкрепят от интервюто със самия ответник, извършено от вещото лице, в което същият посочва кога се е връщал в България и е виждал детето. Освен това според свидетеля С., брат на ответника, ответникът винаги уведомявал майката, че ще дойде да види детето.

Според свидетелката М. не се е случвало ответникът да вземе детето и то да остана за целия период на лични отношения. За първи път среща имало по време на коледните празници през 2013г., когато ответникът казал, че иска да вземе тригодишната тогава С. С.. На 19.12.2013г. дошъл с брат си, като носел подарък на детето.

Детето се стреснало, но свидетелката посочва, че се е стъписало от брата на ответника и се сгушило в майка си. По това време на гости била близка на свидетелката – д-р Д.. Ответникът казал, че няма да взима детето, защото иска първо да свикнат. И.С. казал на ищцата в присъствието на детето, че тъй като е болна от множествена склероза, което се потвърждава от свидетелката и от представеното решение на ТЕЛК на л.141 от въззивното дело, и не знае как ще продължи и дали ще може да се грижи за детето, то трябва да свикне с ответника и да го опознае като баща. След това И.С. дошъл още три пъти да види детето, което станало на разходка заедно с майката и бабата. Уговорили следващата среща да е преди Нова година, извън режима на лични отношения, преди да замине за Швеция, къде ответникът живее (факт, по който страните не спорят). На 26.12.2013г. С. отказал да я вземе, защото не бил готов, не дошъл и на 27.12.2013г., а дошъл след Нова година, преди да си замине. Показанията на свидетелката М. за протичането на срещата на 19.12.2013г. се приемат за достоверни, тъй като се подкрепят от тези на разпитаната свидетелка Н.Д.. Според нея преди коледните празници на 2013г. срещу 2014г. в дома на ищцата дошли И.С. и брат му, като първоначално настанала суматоха, детето се вкопчило в майката за 10-15 минути, а през това време бащата стоял настрани и дал подаръци на детето. С бабата предложили на двамата мъже да изчакат, за да се подготви детето и да ги приеме, като до един час под формата на игра изчакали детето да се приобщи. Свидетелката Д. потвърждава и думите на бащата пред дъщеря му, че детето трябва да се подготви, тъй като не се знае за колко време по-нататък майката ще може да полага грижи за детето си. Д. веднъж казва, че това е станало Коледата на 2013/2014г., веднъж посочва само 2014г., но тъй като обяснява, че не може да каже точната дата и споменава и двете години, следва да се приеме, че става дума за 2013г., което кореспондира с разказа за следващото й посещение след връщането на детето от София, както и с хронологията в показанията на свидетелката М.. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Е.С., брат на ответника, който посочва, че е присъставал само на една среща през 2013г., в апартамента на ищцата, на която среща присъствала и една съседка или роднина, макар и той да не е категоричен за точата дата (посочва края на септември или октомври). Съдът приема, че тримата свидетели говорят за една и съща среща, като само свидетелката М. има спомен за точната дата, която се подкрепя от показанията на останалите двама, а именно – около коледните празници на 2013г. Казаното от ответника за болестта на майката не се опровергава и от показанията на свидетеля С., а напротив, същият посочва, че е имало счучай, в който майката е реагирала на нещо подобно, но не е разбрал точно на какво.