Определение № 87 от 25.01.2018, Окръжен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 87 Година 2018, 25.01. Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На двадесет и пети януари Година две хиляди и осемнадесета В закрито заседание в следния състав:

Председател: Дарина Костова

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 301 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на туризма – Николина Ангелкова, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ №1 против „Кари Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, бул. „Демокрация“ №7, Бизнес център „Орион“, ет.3, офис 8, представлявано от управителя Виктория Атанасова Витева, с която ищецът претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 45 001лв., представляваща неустойка по чл. 8.8 от Договор №РД-02-28-30 сключен между Министъра на регионалното развитие и благоустройството и ответника за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ част 1 от морски плаж ‚Атанасовска коса“, разположен на територията на Община Бургас.

Претендира се и законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Част Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Съдът констатира, че исковата молба, следва да бъде подписана от Министъра на туризма – Николина Ангелкова.

При служебна проверка на документите по делото се констатира, че подписът положен на лист 4 от делото и на лист 21 по делото не съвпадат. На лист 21 г-жа Ангелкова се е подписала на пълномощно, с което е упълномощила Ивелин Славов да представлява Министерство на туризма по делото. На лист 22 – втората страница на пълномощното е видно, че същото съдържа подписа на Ивелин Славов, който подпис е много сходен с този по исковата молба. Но тъй като исковата молба е депозирана лично от Министъра на туризма, то следва същата да съдържа подписа на г-жа Ангелкова.

Поради което и следва в насроченото открито съдебно заседание да се представи копие от исковата молба подписана от министъра на туризма – г-жа Ангелкова.

На основание чл.367 от ГПК преписи от исковата молба са изпратени на ответното дружество, като му е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването им и неупражняването на права. В предоставения срок ответникът е представил по делото отговор на исковата молба, съдържащ реквизитите по чл.367, ал.3 от ГПК.

Съдът е указал на ищеца възможността да депозира по делото допълнителна искова молба. В предоставения срок по делото е представена такава.

Съдът е предоставил възможност на ответника да депозира по делото допълнителен отговор. Такъв е постъпил в съда в срока по закона. При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното:

Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди неизпълнение на договорено задължение и този вид нарушение на граждански субективни материални права не може да се преодолее по друг начин освен по пътя на принудителното изпълнение, което се предхожда от установяване на това правно положение само по исков ред.

Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, предвид цената на иска, който е и съд по седалището на ответника. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице – Държавата чрез министъра на туризма, което твърди нарушения на материални субективни права, вследствие на които нарушения са възникнали и допълнителни задължения за обезщетения за вреди. Исковете са насочени срещу лице, за което се твърди, че нарушава материални субективни права чрез неизпълнение на поети по един и същ договор насрещни задължения. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

При проверка на исканията и възраженията на страните съдът констатира следното:

Освен посочените по-горе претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца определени парични суми, исковата молба съдържа и доказателствени искания за приемане на представени с нея писмени доказателства, допускане на съдебно-счетоводна експертиза и допускане на свидетели.

Ответникът прави свои доказателствени искания за приемане на приложени кум отговора писмени доказателства и за допускане на свидетелски показания.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че между

Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и ответника /с тогавашно наименование „Корект – Младенова“ ЕООД/ бил сключен Договор №РД-02-28-30 за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ част 1 от морски плаж „Атанасовска коса“, разположен на територията на Община Бургас, на основание чл. 7, ал. 5 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/.

С приетия и в сила от

15.03.2016г. ЗИД на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /обн. ДВ бр.20 от 2016г./, дейностите по управление на морските плажове били прехвърлени на Министъра на туризма. Относно дължимите плащания със закон било уредено, че дължимите към датата на влизане в сила на същия, плащанията се администрирали от Министерство на туризма.

Съгласно чл. 4.1 от Договора между страните по делото наемната цена била в размер на 54 001,20лв. с ДДС, като за всяка следваща година наемната цена се определяла при условията на чл. 4.3 от Договора.

Годишната наемна цена за 2016г. – годината през която са извършени и установени нарушенията, бил ав размер на 45 001 лв.

Съгласно чл. 6.1.10 б „в“ от

Договора бил длъжен да осигури на морския плаж водно спасяване, включващо осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасителни постове и осигуряване на нормативно определено оборудване /инвентар и съоръжения/ на спасителния пост/спасителната станция, което задължение било по извършване на задължителни дейности по смисъла на чл. 7, ал. 5, предл последно във вр. с § 1, т.1 от ДР на ЗУЧК във вр. с Наредба за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи /НВДОП/.

С Констативен протокол №

034/25.08.2016г.било установено нарушение на чл. 12 от НВДОП и съответно неизпълнение на чл. 6.1.10б „в“ от Договора, тъй като за разкритите на плажа два спасителни поста било установено личен състав от трима спасителя. След констатиране на споменатото нарушение, въз основа на чл. 8.9 от Договора, на ответника било изпратено писмо изх. № Т-26-К-136/02.09.2016г. по посочения електронен адрес в чл. 9.5 от Договора за отстраняване на нередовностите в тридневен срок. След като писмото не било получено по електронен път, следвало ново уведомление от 04.10.2016г.по посочения в Търговския регистър адрес на кореспонденция, въпреки разпоредбата на чл. 9.6 от Договора.

Впоследствие, с Констативен протокол №1 на 23.09.2016г., при последваща проверка било установена тотална липса както на спасителни постове, така и на спасители, което било в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 1 от НВДОП. От това следвало, че констатираните нередности от предходната проверка освен, че не било отстранени, са се задълбочили. Тъй като неизпълнение на чл.6.1.10б „в“ от Договора съставлявало съществено неизпълнение на същия по смисъла на чл. 9.1.б „а“, с изх. Писмо № Т-26-К-146/29.09.2016г. на ответника бил даден тридневен срок за заплащане на дължимата неустойка по чл. 8.8 от Договора, а именно – 45 001лв.

Доброволно плащане на посочената в писмото сметка обаче не била постъпила в указания срок.

Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Правно основание на иска: чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.

79 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Ответното дружество „Кари бийч“ ЕООД в депозирания отговор на исковата молба потвърждава за наличието на сключен договор за наем от 30.06.2015г. с № РД-02-28-30. По негово твърдение ответникът изпълнявал точно и добросъвестно задълженията си по договора.

На следващо място твърди, че при извършените проверки били допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 22б – чл. 22г от ЗУЧК. За да се извършва проверка следвало да бъде създадена нарочна поименна комисия, чиито членове следвало да отговарят на определени изисквания, а от своя страна самата комисия следвало да приеме свои правила на работа при спазване на кворум. В настоящия случай липсвали доказателства за назначаването на тази комисия и за нейния състав. Оспорва се приложеният от ищеца констативен протокол от 13.08.2015г., като се твърди, че никъде не ставало ясно лицата , които са го подписали дали са оправомощени с нарочна заповед и дали тези лица са членове на нарочна или въобще на някаква комисия. Същото се отнасяло и до протокола от 25.08.2017г.

Също така представители на ответното дружество не присъствали на извършената проверка, нито били уведомени по какъвто и да е начин за същата. Това възражение било необходимо във връзка с отразеното в протокола от 25.08.2016г. , в графа 1.3, че „не е представен договор за …../не се чете/“. Твърди, че няма как да представи договор, след като не е бил уведомен, че трябва да представи такъв в точно определен ден и/или час.

Според т.8.9 от подписания между страните договор „наемодателят налагал неустойките по т.8.2 – т.8.8 при констатирано по реда на настоящия договор неизпълнение на договорното задължение, след като наемателят бил уведомен за констатираното неизпълнение и е бил поканен в 3 дневен срок от получаване на поканата да отстрани неизпълнението“.

Не бил спазен фактическият състав по установяване на твърдяното нарушение.

Уведомлението за отстраняване на нередовностите, съобразно чл. 8.9 от Договора било изпратено на 04.10.2016г., т.е. близо месец и половина след датата на съставяне на констативния протокол. Срокът за отстраняване на забележките изтекъл на 07.10.2016г.

Преди да бъдат уведомени за тази проверка и да е изтекъл срока за отстраняване на нередовности била извършена нова проверка на 23.09.2016г. В тази проверка отново проверяващите лица допуснали нарушения. Ответното дружество не било уведомено и не му бил даден срок за отстраняване на нередовности. С писмо Т – 26-К0146/29.09.2016г., изпратено на 04.10.2016г., Министерство на туризма ги уведомило, че на 23.09.2016г. било констатирано неизпълнение на нормативно и договорно задължение, а именно:

„задължението Ви по т.6.1.10, буква „в“ от Договора за осигуряване на водно спасяване, включващо осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасители постове и осигуряване на нормативно определено оборудване на спасителния пост/спасителната станция, представляващо задължителна дейност по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗУЧК.