Решение № 31 от 12.02.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Велико Търново , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000387 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 100 от 30.07.2020г. по т.д. № 200/ 2019г. по описа на Плевенски окръжен съд, е осъден ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АДгр.София да заплати на П. П. А. от гр.Плевен сумата 2750 лв. /от общо дължимо обезщетение в размер на 5000лв., от което е заплатена сума в размер на 2250 лв. от ответника/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й при ПТП, настъпило на 01.11.2016г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружествополица № 30116002627214, валидна от 18.10.2016г. до 17.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2017г. /на осн.чл.429 от КЗ вр.чл.430 ал.1 т.2 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираното обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 27750 лв., както и за присъждане на законна лихва от датата на увреждането, е отхвърлен искът като неоснователен. Присъдени са разноски.

1

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв.Р.Стефанова, пълномощник на Павлинка А. от гр.Плевен срещу решението на ПОС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди само за размера над 2750 лв. до 10000лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи.

Счита, че първоинстационният съд неправилно е присъдил този размер на обезщетението, тъй като същият не отговаря на обективно установеното състояние на ищцата от момента на ПТП до датата на разглеждане на делото, както и на критериите за справедливост. Счита за некореспондиращ на приетите по делото доказателства и оттам-неправилен, изводът на съда, че продължителните болки и страдания на ищцата се намират в причинна връзка с нейно заболяване-артрозни изменения, предшестващи травмата, и съответно не се намират в такава с причиненото при ПТП увреждане. Сочи, че е доказано от свидетелските показания на нейната дъщеря-св.В.Асенова, че преди инцидента ищцата се е придвижвала нормално за възрастта си, без помощни средства, като не е имала оплаквания от болки в увредените при инцидента стави, а след него е била със силно изразени болки, непреминаващи и след приема на болкоуспокояващи лекарства, като тези болки са и до момента, макари с по-нисък интензитет. Сочи, че според заключението на СМЕ фактът на съществуващите остеоартрозни изменения има неблагоприятно отражение на протичането на възстановяването, като го забавя и затруднява, но според него един от факторите за възникване на гонартрозата е травма. Счита, че дори и да се приеме, че пострадалата е имала артрозни изменения преди ПТП, то същата не е имала никакви оплаквания и ако не е било настъпило това травматично увреждане, тя не би търпяла тези болки и страдания. Счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е в необосновано нисък размер предвид интензитета на болките и продължителния период, през който ищцата ги понася. Счита, че неправилно при определяне на обезщетението съдът не е отчел настъпилото трайно, необратимо /дефинитивно/ ограничение в движението на дясната колянна става, което се намира в пряка причинна връзка с увреждането. Моли въззивният съд да отмени решението на ПОС в обжалваната част и да уважи предявения иск до размера на 10000лв., ведно със законната лихва от 19.01.2017г. Претендира разноски.

2

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД-гр.София.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.Вл.Пенчев, срещу решението на ПОС в частта, с която е уважен предявеният иск в размер на 2750 лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че първоинстационният съд неправилно е определил размера на обезщетението, като не е съобразен принципът на справедливостта. Сочи, че по предявената пред него претенция и предявения частичен иск, който е уважен, застрахователното дружество й е изплатило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2250 лв., който размер счита за напълно овъзмездяващ болките и страданията на ищцата с оглед наличието на предхождащо ПТП дегенеративно заболяване остеоартроза на ставния апарат, като гонартрозата е проява на това заболяване, а не е в причинна връзка с ПТП. Счита, че съдът е следвало именно през призмата на тези предхождащи дегенеративни заболявания да отчете степента на получените травматични увреждания, времетраенето на търпените болки и неудобства и продължителността на оздравителния процес. Счита, че неправилно първоинстанционният съд избирателно се е позовал на части от заключението на СМЕ, при което неправилно е присъдил обезщетение в по-висок размер от справедливия.

Моли въззивният съд да отмени решението на ПОС в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея Павлинка А. от гр.Плевен.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

3

По същество решението в обжалваните части е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск до размера на сумата 2750 лв. /след приспадане на заплатеното от ответника обезщетение в размер на 2250 лв./.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя А., съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил този размер на обезщетението, тъй като същият не отговаря на обективно установеното състояние на ищцата от момента на ПТП до датата на разглеждане на делото, както и на критериите за справедливост, е неоснователно. Чрез заключението на СМЕ, изцяло възприета от съда, е обективно установено състоянието на ищцата А. на база приложената медицинска документация-изкълчване, навяхване и разтягане на колатерална ставна връзка на дясното коляно, навяхване и разтягане на ставните връзки на десния глезен. Действително, както посочва, вещото лице, оздравителният процес при ищцата не е настъпил в рамките на нормалния период за това от 2-3 месеца за коляното и 1-2 месеца за глезена. Експертът обяснява попродължителния възстановителен период с наличието на артрозни изменения при ищцата-спондилартроза /дегенеративни изменения на гръбначния стълб/ и гонартроза /дегенеративни изменения на коляното/, с дифузна остеопороза, които са описани при проведените прегледи на ищцата през м.март 2017г. и 4 м.февруари 2020г. Вещото лице е посочило, че тези болестни процеси могат да се свържат с наличната към момента симптоматика.

Макар и в експертизата да е посочено от вещото лице, че травмата принципно е фактор за възникването на гонартрозата, то видно от заключението е, че тя е само един от възможните фактори, тъй като експертът е посочил, че етиологията на гонартрозата е многофакторна, като към нея спадат пол, възраст /към момента на ПТП ищцата е била на 59г./, наднормено тегло /ищцата е с наднормено тегло съгласно свидетелските показания/, ендокринни причини, остеопороза, възпалителни заболявания на ставата, травми.

Експертът е изложил и че рискови контингенти са жени на средна възраст с наднормено тегло и в менопауза-профил, на който ищцата отговаря.

Експертът е изложил и че в случая артрозните изменения предшестват травмата /видно от тяхното развитие и изразеност/ и последната се е насложила върху тях, с което може да се свърже бавният и непълноценен оздравителен процес. Изложено е, че А. е с диагностицирана остеоартроза, която не е заболяване в резултат на травма, а е невъзпалително хронично дегенеративно заболяване на ставния апарат, като гонартрозата е проява на това заболяване, а травмата в случая води до усложнено и затегнато протичане. Вещото лице е посочило, че гонартрозата в случая има значението на неблагоприятен фон, който забавя и затруднява възстановяването. От показанията на св.В.Асенова, дъщеря на ищцата, се установява, че към момента майка й не може да се движи като преди-ако походи повече, кръстът започва да я боли, десният й крак стои леко подут и се придвижва повече с бастун. Безспорно е, че ищцата не се е възстановила напълно и продължава да изпитва болки в дясното коляно. Това й състояние обаче е провокирано от заболяването гонартроза, за което вещото лице предвид наличните обективни данни е посочило, че датира отпреди травмата от настъпилото ПТП /независимо, че е диагностицирано впоследствие/, което именно заболяване на ищцата затруднява и забавя възстановяването на травмата на дясното коляно, получено при ПТП, но не е възникнало в резултат на тези травма.

Предвид на това, и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., като е присъдил сумата 2750 лв. след приспадане на заплатеното преди това от ответника 5 обезщетение. С оглед изложеното, неоснователни са и другите оплаквания на жалбоподателката А..

По направените оплаквания от жалбоподателя „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, съдът намира същите за неоснователни. Оплакването, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на обезщетението е завишен и несъобразен с принципа на справедливостта, и с факта, че ищцата е с предхождащо ПТП дегенеративно заболяване остеоартроза на ставния апарат, като гонартрозата е проява на това заболяване, а не е в причинна връзка с ПТП, е неоснователно.

При определяне размера на обезщетението съдът е спазил принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-вид, характер и степен на уврежданията, получени от А., период на тяхното проявление, продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания, препятстването на нормалния живот на пострадалата, възрастта й, обективното й здравословно състояние към настоящия момент, датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със съдебната практика в сходни случаи. При определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че ищцата е с това заболяване отпреди ПТП, което заболяване затруднява нормалния оздравителен процес, поради което присъденото от него обезщетение е в правилно определен размер, съответстващ на получените от ищцата при процесното ПТП травми на фона на заболяването й, обсъдено погоре.