Решение № 1899 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1899 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110140498 по описа за 2025 година

Производството по делото е по исковата молба на Г... 2 ЕООД, ЕИК ...... със седалище в С......, вписано в ТР с ЕИК ......, представлявано от Д.Т.Й., чрез адв. П. спрямо М. Ц. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С...... чрез адв. П. с иск с основание по чл. 221, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за следните суми:

3 400 лв. като обезщетение в полза на работодателя по чл. 221, ал. 2 от КТ за прекратено ТП с дисциплинарно уволнение на служителя; сума в размер на 124,87 лв. за мораторна лихва за забава за периода от 09.04.2025г до 14.07.2025 г. върху главницата, както и законна лихва за забава върху главницата от постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дълга към „Г... 2“ ЕООД.

Излага се, че страните на основание ТД с № 824/18.02.2025 г., са били страни по тр. правоотношение, по което ищецът е бил работодател на ответната страна, която е била служител на длъжността „специалист управление на човешките ресурси“, с код по НКПД 24235010, с основно възнаграждение от 1700 лв., равняващо се и на брутното месечно възнаграждение. Твърди се, че тр. договор помежду им е бил прекратен на основание чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед на работодателя с № 644/ 09.04.2025 г. с наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Излага се, че заповедта е била връчена на ответната страна на 09.04.2025г, като уволнението не е било оспорено в законоустановения 2месечен срок.

С оглед на горното и прекратяване на ТД помежду им на соченото основание – дисциплинарно наказание ищецът твърди и претендира решение 1 на съда, с което да бъде осъдена ответната страна да му заплати обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на бр.тр. възнаграждение на служителя за последния му месец преди уволнението в размер на 3400 лева, както и лихва за забава в размер на 124.87 лева за периода от 09.04.2025г. до 14.07.2025г. и законовата такава, както и разноските по делото. Ангажират се доказателства и се желае решение в този смисъл.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с която се оспорва доказаността на трудово правоотношение между страните – навежда се недействителност на ТД на основание чл.74, ал.1 от КТ. Ангажират се доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. Видно от разпоредбата предпоставка за дължимост на това обезщетение от работника или служителя е трудовото правоотношение да е било прекратено поради налагане на дисциплинарното наказание „уволнение" по чл.188, т.3 от КТ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е заемала при ищеца по сключен между тях безсрочен трудов договор 824/18.02.2025 г. длъжността "специалист, управление на човешките ресурси" с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 1700 лв.

Съгласно чл. 6 от договора срокът на предизвестие за двете страни е в размер на 60 дни. Съдът намира за недоказани, поради което и неоснователни възраженията на ответника за недействителност на трудовия договор, доколкото по делото не са ангажирани доказателства от негова страна в тази насока. От страна на ответника е представена единствено публикувана от ищеца обява за работа от 03.02.2025 г. за заеманата от ищеца длъжност, в която е посочено нетно трудово възнаграждение в размер на 1700 – 2000 лв.

Съдът намира, че от същата не се установява ищцата да е била въведена в заблуждение или трудовият договор да противоречи на разпоредбата на чл.

107м от КТ, доколкото страните са свободни при сключването на трудовия договор да уговорят размер на трудовото възнаграждение, различен от този, посочен в обявата за работа, както е станало и в настоящия случай, доколкото видно от представения трудов договор страните са уговорили брутен размер на трудовото възнаграждение от 1700 лв. Ето защо настоящият състав намира, че страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение.

Не се спори и се установява, че със заповед № 644/09.04.2025г.

2 работодателят е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на ответницата поради нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа на 21.03.2025 г., на 31.03.2025 г. и на 01.04.2025 г. включително.

Не се спори и се установява, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е получена от ответницата най-късно на 14.04.2025 г., считано от която дата и трудовото правоотношение между страните е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", от който момент в тежест на служителя е възникнало задължение да плати обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.221, ал.2 от КТ. Следва да се посочи, че в настоящото производство не подлежи на изследване въпроса за законосъобразността на уволнението, доколкото по делото нито са ангажирани доказателства, нито се твърди същото да е било оспорено по съдебен ред с конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в законоустановения двумесечен срок (в този смисъл Решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о. и др.).

С оглед изложеното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие при дисциплинарно уволнение се явява доказан по основание, поради което следва да бъде уважен.

Страните не спорят относно размера на получаваното от ответницата брутно трудово възнаграждение, въз основа на което е определено обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ, чийто размер се равнява на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Поради изложеното предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Сумата се дължи със законовата лихва за забава от датата на исковата молба - 15.07.2025г.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

С оглед основателността на главния иск съдът приема за основателен и акцесорния иск за лихва по чл. 86 ЗЗД в размер на 124,87 лв. за периода от 09.04.2025г. до 14.07.2025 г.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото дело в размер на 954 лв. като сбор от заплатена държавна такса от 186 лева и 768 лева за възнаграждение на адвокат, доколкото съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на същото, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и разноските по обезпечение на иска в размер от 132 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Ц. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С...... чрез адв. П., да 3 заплати на „Г... 2“ ЕООД, ЕИК ...... със седалище в С......, вписано в ТР с ЕИК ......, представлявано от Д.Т.Й., чрез адв. П., на основание чл. 221, ал. 2 от КТ сумата в размер на 3 400 лв., представляваща обезщетение за наложено със заповед № 644/09.04.2025г. дисциплинарно наказание „уволнение“, ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 15.07.2025г. до окончателното изплащане на дължимата сума, КАКТО и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 124,87 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 09.04.2025г до 14.07.2025 г.

ОСЪЖДА М. Ц. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С...... чрез адв. П., да заплати на „Г... 2“ ЕООД, ЕИК ...... със седалище в С......, вписано в ТР с ЕИК ......, представлявано от Д.Т.Й., чрез адв. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1086 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4