Определение № 923 от 06.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 923 гр. София, 01.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902437 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. С. срещу решение № 116 от 11.07.2022г. по в.гр.д. № 194/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260227 от 14.12.2021г., поправено с решение № 260004 от 11.03.2022г., по гр.д. № 410/2020г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявените от касатора срещу Община Септември и „Ретона“ ЕООД искове с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че при преустройството, като вид използване от собственика, не е нужно предварително съгласие на автора по чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, тъй като ищецът е изработил архитектурния проект по неформален договор за поръчка и съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП поръчващият има право 1 да използва произведението без разрешение на автора, съответно че имущественото право на автора на архитектурно произведение (архитектурен проект и неговата реализация) по чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП да използва създаденото произведение и да разрешава използването му от други лица, освен случаите, в които законът разпорежда друго, е дерогирано в полза на собственика на сградата. Правният извод на съда за неоснователност на претенцията по чл. 95 от ЗАПСП да търси по исков път обезщетение за нарушение на негово имуществено право по чл. 19 от ЗАПСП – да получи възнаграждение, когато някой използва произведението, на което е автор, без ползващият да е освободен от задължението по същия закон да плаща, е неправилен. Авторът има право на възнаграждение и тогава, когато собственикът има право да използва произведението и без да е получил съгласие на автора, щом законът не го освобождава изрично от задължението да заплати възнаграждение или обезщетение на автора.

Също съгласно изрично посоченото в жалбата въззивният съд излишно е разсъждавал и обсъждал доказателствата, свързани с неимущественото право на ищеца по чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП, тъй като то не е част от спорния предмет.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираният от касатора въпрос е:

Нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП, даваща правомощие на собственика на реализирано архитектурно произведение да използва произведението без разрешение на автора, за целта, за която е било поръчано, изключва ли правото на носителя на авторското право върху това произведение да получи възнаграждение (обезщетение), съгласно правото му – съгласно чл. 19 от ЗАПСП?

На въпроса в обжалваното решение е даден утвърдителен отговор, който, според касатора, противоречи на практиката на ВКС – решение № 124 от 13.05.2016г. по т.д. № 3088/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.

2

Според касатора даденият от въззивния съд отговор е и очевидно неправилен, поради което е очевидно неправилно и въззивното решение.

Нормата на чл. 19 от ЗАПСП е императивна, което означава, че авторът има право на възнаграждение и тогава, когато собственикът има право да използва произведението в посочения смисъл и без да е получил съгласие на автора, щом законът не го освобождава изрично от задължението да заплати възнаграждение или обезщетение на автора.

От насрещната страна по жалбата Община Септември е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно.

Отговор не е подаден от дружеството „Ретона“ ЕООД, също ответник по исковете.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С исковата си молба от 30.06.2020г. по делото касаторът – ищец е изложил, че е архитект и автор на архитектурния проект на сградата на 3 общинската администрация в гр. Септември. Проектът е бил завършен през 1982г., а реализацията му се извършила до 1985г. Архитектурната реализация, изпълнена по проект на касатора, е авторско право, което му принадлежи, съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП и по силата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопостави на всякакви промени в него и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси и лично достойнство. Ответникът не се съобразил с правата на касатора на автор и през 2018г. обявил обществена поръчка с предмет „Изготвяне технически проект за ремонт, оборудване и обзавеждане на административна сграда, находяща се в УПИ ІІІ за административни нужди в квартал 91 – гр. Септември, в която се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на енергийната ефективност и упражняване на авторски надзор при изпълнение на строителството“. Въпреки възраженията на касатора, въз основа на проведената процедура между ответниците Община Септември и „Ретона“ ЕООД бил сключен договор от 28.06.2018г., по който са били платени 56 160 лева с ДДС за изготвяне на технически проект и 9 960 лева с ДДС за упражняване на авторски надзор. Въз основа на сигнал до Камарата на архитектите в България за нарушение на авторските му права, на изработилия през месец юли 2018г. техническия проект арх. Лъчезар В. Лалев е било наложено дисциплинарно наказание по чл. 32 от ЗКАИИП (решение № 19 от 08.08.2019г.) за изработване и подписване на проекта при липса на предварително писмено съгласие от касатора и без архитектът да се е информирал от своя възложител за евентуални неуредени отношения с касатора, въпреки, че при всяко последващо приспособяване или използване на вече реализиран проект е бил длъжен да го направи. Ответниците като нарушители на авторското право дължат солидарно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на нарушението. Ищецът е поискал присъждане на сумата от 20 000 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди (пропусната полза), от които 15 000 лева за архитектурната част от проекта и 5 000 лева за архитектурен авторски надзор, както и 15 000 лева неимуществени вреди поради засягане на професионалния престиж на касатора на изявен архитект, тъй като не би се съгласил новото проектиране да стане по извършения начин, платими при условията на солидарност, със законната лихва за забава 4 от 15.08.2018г., датата на одобряване на техническия проект и издаване на разрешение за строеж.

Исковете на касатора са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

Решението е било потвърдено от състава на Апелативен съд – Пловдив, приел, че архитектурният проект за сградата, ползвана от администрацията на Община Септември, е бил изготвен от касатора. Със Заповед № 1517 от 02.12.1080г. на зам.председателя на ОНС-ИК парцел ІІІ в квартал 91 по ЗРП на гр. Септември е бил предвиден за „ГНС и БКП“, в съответствие с което отреждане е била построена сградата, като изграждането е приключило през 1987г. Собственик на сградата е Община Септември. Проектът е изработен и реализиран при действието на Закона за авторското право от 1951г. (отм.), но съгласно изрично предвиденото в § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗАПСП този закон е приложим за произведенията, създадени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените срокове за закрила, както е в случая. Изработеният от касатора одобрен архитектурен проект съставлява обект на авторското право по чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП. Обект на авторското право е и реализираното произведение на архитектурата, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, което принадлежи на лицето, създало архитектурния проект (чл. 12, ал. 2 от ЗАПСП). Въз основа на архитектурно заснемане е изготвен по възлагане по сключен договор за обществена поръчка инвестиционен проект за ремонт, оборудване и обзавеждане на сградата с цел подобряване на нейната енергийна ефективност, част „Архитектурна“, както и авторския надзор, изпълнени от арх. Лъчезар Лалев. В новия проект са предвидени и изпълнени въз основа на издадената разрешение за строеж от 15.08.2018г. промени по фасадното решение, предвиждащи изпълнение на съвсем различна концепция за архитектурния облик на сградата в сравнение с този отпреди, залегнал в проекта на касатора – ищец, възпроизведен при архитектурното заснемане.

Изводите на въззивния съд, обосновали отхвърляне на предявените искове, са били, че собственикът на сградата (като реализирано произведение на архитектурата) не може да бъде ограничен в правото си да я разруши, преустрои, надстрои или пристрои в съответствие с действащите разпоредби.

Неимущественото право на ищеца по чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП е ограничено от специалната разпоредба на чл. 15, ал. 2 от ЗАПСП. Въз основа 5 на сключения между ответниците договор за обществена поръчка е извършена промяна в архитектурния облик на сградата и тези действия не са в нарушение на посоченото неимуществено право на ищеца. От ищеца не са релевирани права по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗАПСП. Същевременно е налице преработка на произведение по чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП, вр. § 2, т.9а и 9б от допълнителните разпоредби на ЗАПСП. Авторът, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването от други лица, освен в случаите, в които законът разпорежда друго. В случая е налице такова изключение.

Архитектурният проект е бил изработен по възлагане по неформален договор за изработка. Поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която е било поръчано, съгласно чл. 42, ал.

2 от ЗАПСП, като не се установява в договора да е било уговорено друго.

Проектирането е било завършено през 1982г. и сградата – изградена към 1987г. при действието на ЗТСУ (отм.) в отреден за мероприятие на държавата, чийто права са били упражнявани чрез съответните държавни организации, имот, преминал с разграничаването на собствеността на държавна и общинска по силата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общината. При това положение и тъй като изработването на архитектурния проект е било възложено за целите на изграждане на предвидената по плана за построяване сграда, но общината е имала право да го използва, включително по начина, предвиден в чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП, чрез преработването му за целите на подобряване на енергийната ефективност на сградата, което е направила със сключването на договора с ответното дружество по повод проведената обществена поръчка, в изпълнение на който въз основа на архитектурното заснемане, възпроизвеждащо архитектурните чертежи, е извършена промяна, засягаща архитектурния облик на сградата, при което и доколкото не е установено правото на използване от поръчващия да е било ограничено в полза на автора по силата на изрични уговорки в договора за поръчка, то не е налице неправомерно използване по смисъла на чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, за което да се дължи обезщетение.