Решение № 751 от 01.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000503040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на Е. Ц.

В. и В. Д. К. (чрез адв. Г. от САК) против Решение 261101 от 24.08.2023 г. по гр.д.

11444/2020 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, с което са отхвърлени предявените от В. Д. К. и Ц. П. В. (починал в хода на производството и заместен от наследника си Е. Ц.

В.) срещу М. И. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ апартаментмезонет, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“, ет. *, ап. *, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 157.43 кв.м., от които на първо ниво 92.50 кв.м. жилищна площ и 15.60 кв.м. тераси, а на второ ниво 47 кв.м. жилищна площ и 2.33 кв.м. тераса и с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на второ ниво на апартамент – мезонет с площ от 49.33 кв.м. и за осъждане на ответника да им предаде владението върху него. Със същото решение е прекратено на основание чл. 130 ГПК, производството по предявените от В. Д. К. и Ц. П. В. (починал в хода на производството и заместен от наследника си Е. Ц. В.) срещу М. И. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че са собственици на по ½ ид.ч. от таванско помещение с площ от 38.11. кв.м. Поради това, ищците са осъдени да платят съответните съдебно-деловодни разноски в първата инстанция.

Е. Ц. В. и В. Д. К. оспорват решението на СГС като неправилно и със следните доводи:

1

Въззивниците се позовават в жалбата си на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 295/11.07.2014 г., постановено по гр.д. №3675/2013 г., I г.о., като е цитирано, че „когато самостоятелен обект е построен в сграда без да е предвиден в одобрените за изграждане строителни книжа, както и извън отстъпеното право на строеж, въпреки че е изпълнен вместо предвидения по проект апартамент, той става собственост по приращение на собствениците на земята.“ Считат, че първоинстанционният съд се е отклонил от тази практика и е постановил едно неправилно решение. Намира се още, че неправилно при постановяване на акта си, СГС взел предвид оспорено копие от одобрения на 06.05.1987 г. архитектурен проект за надстроения и процесен по делото недвижим имот, вместо да го изключи от доказателствения материал по делото. Сочи се, че не е установено по делото в НАГ или общинската администрация на р-н „Слатина“ да се съхранява разрешение за строеж и строителни книжа за надстроената част от имота. Прави се още оплакването, че съдът не е обсъдил направеното и доказано от ищците твърдение за липса на предмет на констативния нотариален акт за собственост в полза на М. Б., с който акт нотариусът е признала за собственик на мезонета ответника без затова да са налични изискуемите по закон писмени доказателства, а именно строителна документация, доказваща правото на собственост върху процесния недвижим имот на ответника по делото М. Б.. Твърди се още, че вместо да се приложи презумпцията на чл. 92 ЗС и да се уважат предявените от ищците искове, същите били неправилно отхвърлена.

В заключение, се моли САС да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което да се признае за установено, че ответника по делото М. Б. не е собственик на мезонет с РЗП 158.43 кв.м., обективиран в констативен нотариален акт № 176/2014г. и че е налице презумцията на чл.92 ЗС по отношение на този недвижим имот, който е станал собственост на собствениците на терена в лицето на ищците по делото В. К. и Е. В.. Претендират се разноски за две инстанции.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ответницата в първата инстанция М. Б. с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Излагат се твърдения, че първоинстанционното решение следвало да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Също се претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

От материалите по делото САС намери следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба от В. Д. К. и Ц. П. В. (починал в хода на производството и заместен от наследника си Е. Ц. В.) твърдят, че всеки от тях е собственик на по ½ ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 400 кв.м., на основание договор за съдебна делба, сключен от наследодателите им през 1986 г. В. К., по силата на наследствено правоприемство от баща си Д. И., притежавала ½ ид.ч. от дворното място с площ от 400 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 86.22 кв.м., избени помещения с 2 площ от 33.75 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от таванските помещения с площ от 38.11 кв.м.

По договор за дарение от майка си Е. М., ищецът Ц. В. притежавал ½ ид.ч. от дворното място с площ от 400 кв.м., втори жилищен етаж с площ от 86.22 кв.м., избени помещения с площ от 31.92 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от таванските помещения с площ от 38.11 кв.м.

М. Б. и И. Б. като собственици на 1/3 ид.ч. от дворното място получили на 17.12.1986 г. правото да надстроят трети етаж на съществуващата жилищна сграда. С решение по гр.д. № 286/1990 г. на СРС договорът, с който ответниците придобили право на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота бил развален. По силата на съдебна спогодба от 02.12.1993 г. по гр.д. № 2726/1993 г. по описа на СРС, 40 състав ответниците предавали на Е. М. и Д. И. владението върху 1/3 ид.ч. от дворното място.

Към 1992 г. М. Б. и И. Б. били собственици единствено на правото на надстрояване от 17.12.1986 г.

През 1995 г. бракът между М. Б. и И. Б. бил прекратен.

По силата на договор от 10.06.1987 г. между Е. М. и Д. И., от една страна, и М. Б. и И. Б., от друга, последните се задължили при изграждане на мансардния етаж да възстановят таванските помещения на учредителите на правото на надстрояване така, както са съществували.

Твърди се, че М. Б. и И. Б. изградили апартамент – мезонет на две нива с обща площ 158.43 кв.м., без да им е учредено право на строеж за второто ниво на апартамента с площ от 49.33 кв.м.

Молят съдът да признае за установено, че М. Б. не е собственик на апартамент – мезонет с площ от 158.43 кв.м., че по силата на приращение ищците са собственици на второ ниво на апартамент – мезонет с площ от 49.33 кв.м. и да осъди ответника да им предаде владението върху него и да признае за установено, че ищците са собственици на по ½ ид.ч. от таванско помещение с площ от 38.11 кв.м.

В срока по чл. 131 ГПК, М. Б. е възразила срещу допустимостта на предявения от ищците отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на целия мезонет. Излага подробни съображения за неоснователност на исковете. Към 1993 г. мансардният етаж бил напълно изграден, а поето от М. и И. Б.и задължение за възстановяване на таванските помещения липсвало.

Праводателите на ищците изрично дали съгласието си надстрояването на жилищната сграда да се осъществи съгласно одобрен архитектурен проект, включително в частта за таванския етаж, където са обособени помещения за ищците и ответниците.

Евентуално се позовава на придобивна давност с начало 1990 г.

Излага и съображения, че посочените в исковата молба тавански помещения са преустроени и не съществуват във вида, в който са описани в договор за доброволна делба от 30.04.1986 3 г. и нотариален акт от 14.11.1994 г. Според одобрения архитектурен проект за надстрояване, покривът на сградата е повдигнат и светлата площ на таванския етаж – увеличена, с което оставащата за ползване площ от този етаж от ищците е по-голяма от 38.11 кв.м. Затова и те са собственици на площта извън тази, която е приобщена от ответницата към второто ниво на мезонета.

Доказателствата в първата инстанция са били писмени, гласни и заключения по допуснати съдебно-технически експертизи /СТЕ/.

Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изречение второ ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.

Решението на СГС е валидно и допустимо – като постановено от правораздавателен орган в рамките на правомощията му, от и срещу надлежни страни, при допустимост на исковете и спазване на родовата им и местна подсъдност. Ето защо, на основание чл. 269, изр. второ от ГПК, съдът следва да се произнесе само по оплакванията, наведени във въззивната жалба.

Въззивниците са се позовали във въззивната жалба на съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 295/11.07.2014 г., постановено по гр.д. №3675/2013 г., I г.о., като е цитирано, че „когато самостоятелен обект е построен в сграда, без да е предвиден в одобрените за изграждане строителни книжа, както и извън отстъпеното право на строеж, въпреки че е изпълнен вместо предвидения по проект апартамент, той става собственост по приращение на собствениците на земята.“ Това е така, защото се счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 92 ЗС и построеното в повече да стане собственост на собствениците на земята по силата на посочения законов текст.

Анализът на цитираната съдебната практика навежда на извод, че самостоятелен обект, построен в сграда, може да стане собственост по приращение на собствениците на земята в два случая:

1.

1. Когато самостоятелният обект не е предвиден в одобрените за изграждане строителни книжа и едновременно с това е изпълнен вместо предвидения по проект апартамент; или

2.

2. Когато самостоятелният обект е извън отстъпеното право на строеж и едновременно с това е изпълнен вместо предвидения по проект апартамент.

4

В конкретния случай обаче, не е налице нито една от двете цитирани хипотези.

Както правилно е посочено на стр. 4 и 5 от съдебното решение на градския съд, по делото са представени от ответника и са приети от съда като доказателства две заверени копия па одобрения на 06.05.1987 г. архитектурен проект, който е изпълнен в съответствие с изискванията на чл.63, ал.6 от Наредба 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство /обн., ДВ., бр. 69/1977 г., отм., ДВ, бр. 48/1995 г./. Едното доказателство е представено в съдебно заседание като заверен от страната препис от одобрения архитектурен проект, който не е заверен от праводателите на ищците, но от който въззиваемата /чрез процесуален представител/ е заявила, че разполага с оригинал и е направено изрично изявление, че се носи в съдебно заседание, вкл. и при желание на ицщовата страна, може да се представи този оригинал. Няма спор, че другото приложено по делото писмено доказателство е било изискано от Софийски градски съд по в. гр.д. № 6165/2020 г. по описа на същия съд, IV-Г с-в и представлява заверен препис от одобрен на 06.05.1987 г. архитектурен проект за надстрояване, представен от пълномощника на ищците по делото /а в настоящето производство – въззивници/, от който заверен препис е видно, че праводателите на ищците /Д. И. и Е. М./ изрично са заявили, че са съгласни с предложения проект за надстрояване на жилищната сграда, включително и в частта му за таванския етаж, в рамките на който са обособени отделни помещения за ищците, от една страна, и за семейство Б. - от друга, и са положили съответно подписите си. И от двата, приложени и приети по делото като доказателства проекта, е видно, че съществува вътрешна стълба между третия и таванския етаж, който в тази му част е обособен за ползване само от семейство Б..

Разпечатката съдържа 43 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f6ed2e8-8974-4eb1-b0a9-5e405a927bfc