Решение № 4484 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4484 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100503270 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20532 от 12.12.2023 г. по гр.д. № 13954/2023 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 153, вр. чл.

149 от ЗЕ, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че А. П. П. и М. С. П. дължат на „Топлофикация София” ЕАД сумите, както следва:

- А. П. П. – сумата 2862,87 лв., представляваща цена топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, *********, с аб. № *********, за периода м. май 2019 г. – м. април 2021 г., ведно със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 346,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 19.05.2022 г.; сумата 33,45 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34829/2022 г. на Софийски районен съд, като е отхвърлен иска за установяване съществуването на вземане за сумата 6,36 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 19.05.2022 г.

- М. С. П. - сумата 2862,87 лв., представляваща цена топлинна енергия, 1 доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, *********, с аб. № *********, за периода м. май 2019 г. – м. април 2021 г., ведно със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 346,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 19.05.2022 г.; сумата 33,45 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34829/2022 г. на Софийски районен съд, като е отхвърлен иска за установяване съществуването на вземане за сумата 6,36 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 19.05.2022 г.

Всяка от ответниците е осъдена да заплати на ищеца направените от последния разноски в заповедното и исковото производство – съобразно уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на всяка от ответниците разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответниците М. П. и А. П. в частите, с които е признато за установено съществуването на вземанията на ищеца, като неправилно, незаконосъобразно и постановено без да са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства. В жалбата се излага възражение, че от събраните по делото доказателства не е доказано, че претендираните от ищеца суми са задължения за действителните количества консумирана топлинна енергия. Поддържа, че данните от представените отчетни формуляри и извлечения по сметки, въз основа на които е изготвено заключението на техническата експертиза, не представляват доказателство за действително консумираното в имота количество топлинна енергия. Навежда се и оплакване за неправилност на изводите на съда относно погасяването по давност на част от задълженията. Твърди се, че погасени по давност са всички претендирани от заявителя суми за периода от 11.02.2016 г. до 02.09.2019 г., респективно и начислените върху тях лихви за забава.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу всяка от ответниците А. П. П. и М. С. П. искове за установяване съществуването на негови вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 34829/2022 г. на СРС, както следва: за сумата 2862,87 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, *********, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., сумата 346,71 лв., представляваща мораторна лихва върху 2 главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.05.2022 г., сумата 33,45 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м.04.2021 г., сумата 6,36 лв., представляваща лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 19.05.2022 г., които суми представляват ½ част от общо дължимите за имота суми, ведно със законната лихва върху сумите за топлинна енергия и дялово разпределение от 29.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на горепосочения топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, и че същите са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., но не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия. За претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34829/2022 г. на СРС и същото било изцяло уважено, а срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците подали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор чрез пълномощника им адв. С. Д., с който оспорват исковете. Излагат довод, че съгласно ОУ на договора за доставка на топлоенергия и предвид разпоредбите на ЗЕ, купувачът дължи заплащане само на действително консумираната топлоенергия. Изтъкват, че ищецът не доказва, че претендираните от него суми са задължения за действителните количества консумирана топлоенергия. Твърдят, че в процесния период не са били правени никакви измервания на топломерите в описаното в исковата молба жилище – не било извършвано отчитане на реалните показания на индивидуалните топломери от оторизиран за това търговец и никога не бил отказван достъп на служител за отчет на измервателните уреди. С оглед на това считат, че начислените суми не са за действително консумирана топлоенергия, поради което същите не са дължими по силата на договора за доставка на топлинна енергия. Ответниците възразяват, че не са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, нито са обитавали имота през процесния период. Навеждат и евентуално възражение за погасяване по давност на всички претендирани вземания.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД, което заявява становище за основателност на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

3

Така предявените установителни искове са допустими с оглед предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу всеки от ответниците за исковите суми, срещу която са подадени възражения в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Не се спори между страните, а се установява и от събраните доказателства, че имот с абонатен номер ********* - апартамент № *********, вх. Д, бл. *********”, гр. София, е топлоснабден, като в процесния период от м. 05.2019 г. до м.04.2021 г. в имота е доставяна топлинна енергия.

Видно е от представения нотариален акт № 125, т. І, дело № 125/1085 г. на нотариус при Софийски районен съд, за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, че собствеността върху процесния апартамент е придобита от ответниците М. С. П. и А.

П. П.. Няма данни след придобиването на собствеността ответниците или някой от тях да се е разпоредил с имота или части от него. Така следва да се приеме, че в исковия период двете ответници са били собственици на процесния топлоснабден имот.

В качеството им на собственици на топлоснабдения имот ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и са длъжни да заплащат цената на доставяната топлинна енергия. По делото не се твърди, и не са налице доказателства върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на 4 доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот. С оглед на това е неоснователното направеното от ответниците възражение за липса на облигационна връзка между тях и ищеца по продажба на топлинна енергия.

С

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. В процесиня период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, както и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, респ. в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, приложими към процесния период. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.