Решение № 1750 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1750 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110200606 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „Мега Ел” ЕООД, ЕИК*****със седалище и адрес на управление с.Казичене, ул.“Серафим Стоев“ № 8 чрез пълномощника му – адв.С. М.–САК, против Наказателно постановление № 23-2200632/29.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.

414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл.128, т.2 от КТ.

В жалбата се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че в АУАН и в обжалваното наказателно постановление не било посочено мястото на извършване на нарушението. На следващо място, се твърди, че актосъставителят не е имал териториална компетентност да извърши проверката на територията на Столична община.

В жалбата се излагат и аргументи, че работата, за която лицето е било наето не е извършена, което обстоятелство се доказвало от писмения доклад на техническия ръководител на обекта в гр.Русе и инструктажните книги на обекта за м.октомври 2021 г., поради което и дружеството не дължало на работника трудово възнаграждение.

1

По –нататък се сочи, че вземането за трудово възнаграждение на работника е търсимо, а не носимо, като в случая работникът Ивайло Илиев не е депозирал писмено искане за изплащане на заплатата по банков път, нито пък искане за изплащането й на негови близки, тъй като е знаел, че не е полагал труд за „Мега Ел” ЕООД.

По изложените аргументи, в заключение в жалбата се твърди, че фактическата обстановка по случая не е изяснена в пълнота от АНО, обвинението е неясно, поради което е ограничено и правото на защита на нарушителя. Изразява се становище, че нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството –работодател не било извършено, поради което се отправя искане към съда за отмяна на обжалваното НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание проведено по делото дружествотожалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си адв.М., която в дадения ход по същество пледира за отмяна на издаденото НП по подробно развитите в жалбата съображения. Претендира присъждане на направените разноски по делото в размер на 550 лева, за които са представени писмени доказателства за извършеното им плащане.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Христова в дадения ход по същество пледира за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление. При този изход на делото претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпил сигнал в ИА“ГИТ“ –гр. София, вх. № 22103811/29.09.2022 г. от Ивайло Валентинов Илиев от гр. Русе за нарушение на трудовото законодателство, била извършена проверка на „Мега Ел” ЕООД, ЕИК 130638700 със седалище и адрес на управление ******** Проверката била извършена на 06.10.2022 г. на място в офиса на дружеството в с.Казичене и продължила по документи в Дирекция 2

“Инспекция по труда –София област“. Резултатите от същата били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2233490/24.10.2022 г.

След преглед на изисканите и представени от дружеството документи контролните органи установили, че „Мега Ел” ЕООД, ЕИК 130638700 в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изплатил в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на лицето Ивайло Валентинов Илиев –назначен на длъжност „монтажник електрооборудване“ и на длъжност „продавач-консултант“ за положения от него труд през м.декември 2021 г. Нарушението било извършено на 01.02.2022 г., тъй като съгласно трудовия договор на Илиев, тогава е изтекъл срокът, в който работодателя е бил длъжен да изплати трудовото му възнаграждение. От представения от дружеството –работодател трудов договор се установило, че дължимото трудово възнаграждение се изплаща от 20 до 30 число на месеца, следващ отработения месец.

До приключване на проверката не били представени документи, удостоверяващи изплащането в пълен размер на договореното трудово възнаграждение на Илиев за положения от него труд през м.декември 2021 г.

За констатираното при проверката нарушение, извършено на 01.02.2022 г. и констатирано на 24.10.2022 г., св. А. –на длъжност главен инспектор при ДИТ – София област, съставил срещу „Мега Ел” ЕООД, ЕИК 130638700 Акт за установяване на административно нарушение № 23-2200632/24.10.2022 г.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.128, т.2 от КТ.

Актът бил предявен и връчен на пълномощника на дружеството Борислав Николов срещу подпис, който след като се запознал със съдържанието му, подписал акта без възражения.

Възражения срещу така съставения акт не са били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН срещу дружеството жалбоподател е издадено атакуваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление № 23-2200632/29.11.2022 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация –чл.128, т.2 от КТ, на дружеството –работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ.

3

Препис от наказателното постановление било връчено срещу подпис на пълномощника на дружеството на 05.12.2022 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и от гласните доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията на св.Александър Ганчев (актосъставител) участвал при извършване на проверката на дружеството-жалбоподател. От същите се установява, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е извършено в гр. Русе, като актосъставителят е пропуснал да опише това в съставения АУАН. Актосъставителят беше категоричен в показанията си, дадени пред съда, че не са налице писмени доказателства, от които да се установи, че работникът е търсил заплатата си от работодателя, както и че всички АУАН на процесната дата е съставил в присъствие на пълномощника на дружеството.

По –натътък следва да се отбележи, че в настоящото производство жалбоподателят ангажира доказателства, оборващи фактическите констатации в АУАН. В тази връзка следва да се вземат предвид представените от процесуалния представител на дружеството –жалбоподателКнига за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа за обект в гр.Русе за м.декември 2021 г., от която се установява, че през м.декември на работника Ивайло Илиев не е провеждан ежедневен инструктаж за работа; както и присъствена форма на работниците и служителите на „Мега Ел“ ЕООД за м.декември 2021 г., от която се установява, че работникът Ивайло Илиев не е работил нито един ден през този месец.

От приложения към материалите на делото трудов договор № 1171/18.10.2021 г. е видно, че между „Мега Ел” ЕООД, ЕИК 130638700, в качеството му на работодател и Ивайло Валентинов Илиев в качеството му на работник е възникнало трудово правоотношение на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ. С цитирания трудов договор Илиев е назначен на длъжността „монтажник електрооборудване“ , със задъжения утвърдени в длъжностната му характеристика, с основно месечно трудово възнаграждение 150 (сто и петдесет) лева и продължителност на работния ден – 2 часа, като трудовото възнаграждение се изплаща от 20- то до 30- то число на месеца, следващ отработения месец.

4

От приложените фишове за работни заплати за м.октомври 2021 – м.януари 2022 г. се установява, че на работника Ивайло Илиев за посочения период са начислени работни заплати.

От приложеното към материалите на делото уведомление по чл.62, ал.4 КТ е видно, че трудовият договор, сключен между „Мега Ел” ЕООД и Ивайло Валентинов Илиев е прекратен със Заповед № 656/27.06.2022 г., считано от 28.06.2022 г.

От приложения по делото сигнал до ИА“ГИТ“ – София от Ивайло Валентинов Илиев, въз основа на който е извършена проверка на „Мега Ел“ ЕООД за спазване на трудовото законодателство, се установява, че Илиев имал сключен трудов договор с „Ел“ ЕООД за длъжността „електромонтьор“ с работно време от 8 часа. В същото време имал и сключен трудов договор с „Мега Ел“ ЕООД. На 28.01.2022 г. докато изпълнявал служебните си задължения в „Ел“ ЕООД Илиев претърпял трудова злополука и до 06.06.2022 г. бил в отпуск по болест. Същият представял болничните си листове в „Ел“ ЕООД, което дружество възприемал като свой работодател. В сигнала Илиев отправя молба да се направи проверка дали от „Мега Ел“ ЕООД са му изплащали болнични за периода му на нетрудоспособност.

От приложеното Разпореждане № РВ-3-17-01182996/18.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –Русе се установява, че е била извършена проверка да периода 28.01.2022 г.06.06.2022 г., за който период лицето Ивайло Валентинов Илиев не е представило болнични листи пред втория си работодател „Мега Ел“ ЕООД. За м.януари 2022 г. през периода на болничния лист от дружеството е получил трудово възнаграждение, върху което е осигурен за фонд „Общо заболяване и майчинство“. В разпореждането е направено заключение, че за периода 28.01.2022 г.- 06.06.2022 г. лицето няма право на изплатеното му по болнични листи парично обезщетение за временна неработоспособност в пълен размер за м.януари и на получената пропорционална част от паричното обезщетение за периода на неплатения отпуск от средствата на ДОО за периода м.февруари –м.юни 2022 г., тъй като е ползвал отпуск, различен от отпуска за временна неработоспособност. Неправомерно изплатеното обезщетение от ДОО е в размер на 732,49 лева – главница.

От писмената информация, дадена саморъчно от св.Борислав Николов – 5 главен счетоводител на „Мега Ел“ЕООД се установява, че за периода на трудовия договор, работникът Ивайло Илиев не е представял болнични листове на работодателя и лицето не е полагало труд от 01.02.2022 г. до прекратяване на ТД на 27.06.2022 г., поради което е воден в неплатен отпуск.

Спорният въпрос е дали лицето Ивайло Валентинов Илиев е полагал труд пред месец декември 2021 г. на обекта в гр. Русе в изпълнение на трудовия си договор с работодателя „Мега Ел“ ЕООД. От представените писмени доказателства коментирани по –горе, чиято достоверност съдът няма основание да подложи под съмнение се установява, че Ивайло Илиев не е полагал труд през м.декември 2021 г. за работодателя „Мега Ел“ ЕООД.

Същият не е отправил своевременно никакви претенции към дружеството „Мега Ел“ ЕООД за изплащане на дължимо трудово възнаграждение, а е депозирал сигнал в ИА“ГИТ“, едва на 29.09.2022 г., след като е получил разпореждането на НОИ – Русе, от което се установява, че за периода 28.01.2021 г.-06.06.2022 г. неправомерно е получил парично обезщетение за временна неработоспособност.

Само за пълнота на изложението съдът ще посочи, че възприема като достоверни показанията на св. Николов, дадени пред настоящия съдебен състав, в които след като беше предупреден за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване, свидетелят обясни, че „инспекторът му казал какво да напише“ и че той е сторил това, защото е мислил, че е по – добре за дружеството.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от легитимирано лице и е срещу административно-наказателен акт, който подлежи на въззивно съдебно обжалване.