Решение № 741 от 19.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Бургас, 18.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500233 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н. И. Г., Г. И. Г. и К. Г. Г., тримата от гр.Б., ул.“В. П.“ № *, подадена чрез пълномощник адв.Мариана Димитрова, против решение № 2435 от 07.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 1667/2022 г. по описа на РСБургас, с което е отхвърлен иска на Н. И. Г., Г. И. Г. и К. Г. Г. срещу “Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки Търговски Съд, Република Франция под номер 732 028 154, действащо чрез Клона си в Република България “Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ, за осъждане на ответното дружество да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК 204915054, сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение дължимо по договори за застраховка “защита на плащанията” за потребителски кредити Plus-** от ** г. и Plus-*** от ** г., сключени между И. Н. Г. като кредитополучател и застрахован от една страна и от друга страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България“ – кредитор и застраховащ, поради настъпил покрит риск, а именно “смърт” на кредитополучателя И. Н. Г.. С решението Н. И. Г., Г.

И. Г. и К. Г. Г. са осъдени да заплатят на “Кардиф Животозастраховане“ АД сумата от 1 общо 2950 лв. за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според въззивниците, от събраните писмени доказателства е безспорно, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Сочи се, че вещото лице по първата експертиза, без представени доказателства е посочило заболявания, без да има достъп до писмени доказателства за това, като в съдебно заседание същото вещо лице не било категорично, че са съществували такива заболявания, а говорило по принцип, без да се придържа към постъпилата по делото документация. Сочи се също, че и двете вещи лица са отговорили, че без аутопсия не може да се даде категоричен извод каква е причината за смъртта на общия наследодател на ищците, като на експерта е бил представен някакъв документ от личната лекарка, на който се позовава експертизата, без същият да е приложен по делото, като в тази връзка се счита, че не може да се прави извод върху документ, който липсва по делото и на него съда да се позове и да отхвърли иска. Посочва се още, че липсва рецептурна книжка за даване на лекарства за заболявания, тъй като вероятно наследодателят не ги е имал или не са в причинна връзка със заболяването. Оспорва се и присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение и се счита, че делото не е с такава фактическа и правна сложност, за да се присъди такъв хонорар в троен размер, като се сочи, че съгласно практиката на съдилищата, когато не се явява адвокат, не се присъжда възнаграждение. В заключение се моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно с направените разноски и адвокатски хонорар.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания – за назначаване на нова експертиза с участие на вещи лица еднокринолог, вътрешни болести и гастроентеролог, които обективно въз основа писмените доказателства и изслушване на гласни доказателства да отговорят на въпроса има ли причинно-следствена връзка между смъртта и т.нар. заболявания на общия наследодател; както и за допускане до разпит на свидетели за установяване в какво състояние е бил общия наследодател при постъпване в болницата, можел ли е да говори и данните за минали заболявания кой ги е дал при постъпването му в болницата. Тези доказателствени искания са оставени без уважение от въззивния съд като преклудирани и поради липса на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК, по изложените съображения в определението по чл.267 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Кардиф Животозастраховане“ АД, действащо чрез Клона си в Република България “Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ, подаден чрез пълномощник адв.Васил Рабухчиев, в който са изложени пространни съображения за 2 неоснователност на въззивната жалба, както и на наведените в нея възражения и доводи, като се споделят изводите на районния съд като правилни и законосъобразни.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не са направени доказателствени искания.

Претендира се присъждане на разноските по настоящото дело. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока чл.259 ГПК и от лица с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба, многократно уточнявана с допълнителни молби, на Н. И. Г., Г. И. Г. и К. Г. Г., в качеството им на наследници на И. Н. Г., поч. на 15.10.2021г., против “Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки Търговски Съд, действащо чрез “Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ, за осъждане на ответното дружество да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, сумата от 25 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователни договори за обезпечение на вземания по договори за потребителски кредити № Plus-***06 от *** г. и № Plus-*** от ** г., сключени между И. Н. Г. – кредитополучател и застрахован, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България“ – кредитор и застраховащ, поради настъпил покрит риск “смърт” на кредитополучателя И. Н. Г..

Изложени са твърдения, че ищците са наследници на И. Н. Г., починал на 15.10.2021 г., който е бил страна по Договор за потребителски кредит № Plus-****/*** г. и Договор за потребителски кредит № Plus-****/*** г., сключени с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България“, като наследодателят им е сключил с ответното дружество и застраховки „Защита на плащанията“ за своя сметка и в полза на кредитора, с които да се погаси заема при смърт на лицето. Твърди се, че след смъртта на кредитополучателя, ищците са сезирали застрахователя „Кардиф животозастраховане“ за настъпването на застрахователното събитие и изплащане на застрахователната сума, но същият отказал да изплати дължимия остатък по договорите за кредит с мотив, че настъпилата смърт на застрахованото лице не се покрива от полицата, тъй като представлява изключен риск. Поради това се иска от съда да осъди ответника да заплати на кредитора остатъка от дълга в размер на 25 000 лв. по договорите за кредит, сключени приживе от наследодателя им с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България“.

3

В депозирания писмен отговор от ответника “Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки Търговски Съд, действащо чрез “Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ исковата претенция е оспорена като неоснователна. Изложени са съображения, че в случая се касае за събитие, което представлява изключен риск, съгласно чл.10 от ОУ към застраховките, тъй като е налице причинно-следствена връзка между основната причина за настъпилата смърт „Хепаторенален синдром“, „Кома“, „Асцит“ и „Захарен диабет“ (съгласно Съобщение за смърт №1484/16.10.2021 год.) и придружаващите хронични заболявания на кредитополучателя, който е страдал от захарен диабет с давност от поне 2016 г. и са му били провеждани лечения и диспансерно наблюдение за заболяването артериална хипертония от 2017 г. Поради това ответникът счита, че са налице основания по чл.363, ал.4 КЗ да откаже изплащане на застрахователното обезщетение за настъпилото събитие, като застрахованото лице не е декларирало в предоставения му медицински въпросник съществени обстоятелства, касаещи негови предходни здравословни проблеми.

С определение на БРС от 15.02.2023 г. на основание чл.26, ал.4 ГПК съдът е конституирал като съищец по делото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК 204915054. Същото не е взело становище по предявения иск.

По делото са събрани писмени доказателства и две единични медицински експертизи, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения и възражения.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на сключени от наследодателя на ищците договори за потребителски кредити № Plus-***/** г. и № Plus-***/** г., в качеството му на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – кредитор, както и съществуването на застрахователно правоотношение по договори за застраховка “Защита на плащанията” между застрахователя “Кардиф Животозастраховане“ АД и застраховащия „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с които длъжникът Г. се е съгласил и се е присъединил съгласно Сертификат № PLUS-**06 и Сертификат № PLUS-**73, по пакет “Стандарт” и пакет “Комбинирана защита”. Кредитирайки експертните заключения по приетите СМЕ, районният съд е приел за установено, че наследодателят Г. е страдал от заболяванията артериална хипертония и захарен диабет тип 2, които датират от преди 2010 г. и е получавал системна терапия, като установените заболявания са свързани с настъпилия летален изход през 2021 г., тъй като се касае за хронични заболявания, чиито усложнения водят до животозастрашаващи състояния. В тази връзка, съдът е приел, че по делото е безспорно установена причинната връзка между съществуващите заболявания и настъпването на застрахователното събитие, а при попълването на приложението 4

“Кратък медицински въпросник” кредитополучателят не е посочил заболяванията, които са съществували и за които към датата на деклариране той е провеждал медикаментозно лечение, което представлява достатъчно основание за изключване отговорността на застрахователя. По горните мотиви, БРС е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо отново да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства и същите да се описват и от въззивния съд.