Акт от 11.02.2020, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№28 гр. Силистра, 11.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Теодора

Василева

Членове: 1. Виолета Александрова

2. Огнян Маладжиков при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.№ 7 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Г.Г. чрез процесуален представител, против Решение № 416 / 02.12.2019 г. по гр.дело № 680 / 2019 г. на Силистренския районен съд, с което е отхвърлена исковата му молба да се признае за установено спрямо „Енерго-про продажби” АД с ЕИК *********, че не дължи сумата от 1907,06 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия за периода 23.12.2017-22.03.2018 г., за обект, намиращ се в гр. Силистра, ***, с кл.№ ********** и абонатен №

**********.

Въззивникът счита, че решението е неправилно, тъй като не е приложен правилно материалният и процесуалният закон. Изложените доводи целят да обосноват становището, че: 1. Приложената от ответното дружество корекционна процедура не може да черпи основанието си само от общите условия по договора за доставка на електроенергия, защото към 22.03.2018 г., когато е извършена проверката на електромера, не е била налице действаща нормативна уредба, указваща реда по който електроснабдителното дружество може да извърши едностранна корекция на потребената електроенергия. 2. Накърнена е справедливостта, защото началото на корекционния период е денят, който непосредствено следва поставянето на средството за техническо измерване (СТИ).

Това, според жалбоподателя, означава, че ответното дружество вероятно е монтирало неизправен електромер. 3. Прилагането на чл. 162 от ГПК само въз основа на изготвените от ответника документи, включително констатациите на Българския институт по метрология (БИМ), без проверката им с експертиза, е неправилно и в нарушение на процесуалните правила. 4. Констатацията за въздействие върху електромера липсва в констативния протокол от 22.03.2018 г. и е оспорена с исковата молба.

Жалбоподателят моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се уважи исковата му молба.

Постъпил е отговор от въззиваемото дружество, с който въззивната жалба се оспорва и се моли окръжният съд да потвърди решението на РС Силистра. Претендира разноски.

Силистренският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че по силата на сключен между тях договор ответникът доставя електроенергия към обект, намиращ се на адрес гр. Силистра, ***, за който е определен кл.№ ********** и абонатен № **********, чийто титуляр е ищецът.

На 22.12.2017 г. е монтирано СТИ с идентификационен № 1127031700267577, което обстоятелство е отразено в констативен протокол № 19127037 / 22.12.2017 г. (л. 5 от първоинстанционното дело).

На 22.03.2018 г. е извършена проверка на въпросното СТИ, за която е съставен констативен протокол № 1900955. В него е отразено, че при измерване с еталонен уред се установява грешка от минус 82,07 %, което налага СТИ да бъде предадено в БИМ за експертиза. Електромерът е демонтиран и поставен в чувал, който е запечатан и пломбиран с пломба № 285088.

Освен от двамата служители на „Енерго-про мрежи” АД, които са и пълномощници на ответника, протоколът е подписан от един свидетел и от Маргарита Господинова, в качеството ѝ на член на домакинството (л. 12 и 43). За последната ищецът твърди, че му е съпруга.

В БИМ са изследвали електромера и са съставили констативен протокол № 526 / 09.04.2019 г. Установено е, че върху СТИ е въздействано, като е осъществен достъп до вътрешността му през отвор на капака и са прекъснати проводници на първа и трета токова бобина. Електромерът не съответства на метрологичните и технически характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, като грешката е минус 67% (л. 14-15).

На 19.04.2019 г. ответното дружество е изготвило справка за корекция на потребената електроенергия, като е взело за изходни данни: показанията на електромера за върхово, дневно и нощно потребление; отчетената грешка; и е съобразило (в полза на потребителя) класът на точност на СТИ от 0,5%. В резултат на корекцията допълнително начислената електроенергия е 10251 кВтч (л. 16).

Въз основа на справката за корекция е издадена фактура № ********* / 19.04.2019 г., в която е дадена подробна разбивка как е формирана крайната цена от 0,15503 лв/кВтч. Сумата по фактурата е 1 907,06 лв с ДДС, която се явява предмет на делото (л. 17).

В предявения пред РС Силистра иск С.Г. е изложил същите доводи, които изтъква във въззивната си жалба, което налага цялостна проверка на първоинстанционното решение.

От правна страна Силистренският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба срещу него е допустима, но неоснователна.

Предметът на процесния договор, страните, както и правата и задълженията по него характеризират правоотношението като гражданскоправно. Основна характеристика на гражданското правоотношение е принципната равнопоставеност на страните. Тази принципна равнопоставеност всякога бива деформирана, когато една от страните е пазарен монополист, другата е потребител, а предметът на сделката е от първа необходимост.

За да компенсира икономическата неравнопоставеност и предвид мащаба на пазара, на който оперират електроснабдителните дружества, европейското законодателство се е намесило с Директива 2009/72/ЕО относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия. От многобройните и многословни съображения на директивата могат да се изведат два от нейните принципи, насочени към защита на потребителите – прозрачност и пропорционалност. Транспониран в Закона за енергетиката принципът за прозрачност изисква от електроснабдителните дружества да информират потребителя за предприетите действия и процедури, които засягат неговите права и задължения по договора; а принципът за пропорционалност обвързва разумните усилия, които дружествата се очаква да полагат за поддръжка на СТИ с правото им да извършат корекция на сметката за потребена ел.енергия при доказана грешка в отчитането ѝ.

По-конкретно в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.

„а” от Закона за енергетиката е предвидено, че в общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, следва да се съдържа редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката му в полза на доставчика, когато консумацията не е отчетена правилно поради неправомерно въздействие върху СТИ. Корекцията на сметката се извършва съгласно Правилата за измерване количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Общите условия не са събрани като доказателство по делото, но не са и поискани от ищеца да бъдат събрани. Съдът приема неоспореното твърдение на ответника в отговора на исковата молба, че такъв ред за уведомяване е предвиден в тях. Спорът се концентрира изключително върху съдържанието на ПИКЕЕ’13 и ПИКЕЕ’19, тяхното действие и приложимост към конкретния казус, както и дали ответното дружество е съблюдавало тези правила.

Сравнявайки двата подзаконови нормативни акта (ПНА) в частите им, регламентиращи реда за корекция на сметката, съдът намира, че те не съдържат съществени различия. Така чл. 47, ал. 1-5 от ПИКЕЕ’13 съответства на чл. 49, ал. 1-5 от ПИКЕЕ’19. В първата алинея и на двата ПНА е указано, че при извършване на проверки по реда на тези правила се съставя констативен протокол.

Алинеи 2 и 3 касаят лицата, които следва да подпишат протокола. В процесния случай това са сторили свидетелят Д. Р. и съпругата на ищеца.

Записано е в началото на документа, че проверката се извършва в нейно присъствие, а изявлението преди подписа ѝ гласи, че е запозната с текста и констатациите на този протокол и е присъствала на неговото съставяне. Тези обстоятелства опровергават твърдението в исковата молба, че демонтажът на електромера е извършен в отсъствието на свидетелката Господинова. Самият демонтаж е извършен съгласно разпоредбите на ал. 5, електромерът е вложен в найлонов плик, който е пломбиран с пломба № 285088 и е предаден в Регионалния отдел – Варна на БИМ на 27.03.2018 г. (петият ден от проверката, така както изисква по-краткият срок по ПИКЕЕ’13). Последните обстоятелства се установяват от констативния протокол на БИМ, като важното в случая е съответствието на номера на пломбата с този от протокола при демонтажа на електромера.

Т.нар. метрологична експертиза е извършена от двама експерти на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, при Регионален отдел Русе. Тази експертиза не е съдебна, а изрично регламентирана в чл. 57 и чл. 58 от Закона за измерванията, изготвена е от длъжностни лица в кръга на службата им, по установените форма и ред и поради това протоколът от нея се явява официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила.

Последната не е оборена по реда на чл. 193 от ГПК, затова не е необходимо назначаването на съдебна техническа експертиза, която да провери фактите, удостоверени с официален документ. Следва да се отбележи, че въззивникът не е поискал назначаването на съдебна експертиза нито пред първата инстанция, нито пред окръжния съд. Освен това съдът намира, че въпреки твърдението във въззивната жалба, с исковата молба не е оспорена констатацията за въздействие върху СТИ.

Такова оспорване не е възприето от районния съд и затова не е отразено в доклада му по чл. 146 от ГПК, който е приет от страните без възражения.

Изтъкнатият в исковата молба факт, че в протокола за демонтаж от 22.03.2018 г. липсва констатация, че електромерът е манипулиран, би могло да постави под съмнение достоверността само на този частен документ, но не и протокола от експертизата на БИМ. Въпреки това съдържанието на частния документ има своето обяснение: не може да се очаква всяко въздействие върху СТИ да бъде възможно за установяване от техниците при проверката на място. За тази цел е предвидена метрологичната експертиза. Предвид идентичността на пломбите, не би могло да се обсъжда каквато и да е намеса върху СТИ в периода от демонтажа до изпращането му на БИМ.

Неоснователни са твърденията в исковата молба, че ответникът не е установил периода на грешното измерване и причината за това, както и дали това е резултат от неправомерно поведение на потребителя. В тази връзка оплакването за несправедливост на процедурата също е неоснователно, тъй като законодателят нормативно е ограничил в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ’13 периода на корекцията, а именно 90 дни от проверката (съответно 3 месеца по чл. 50, ал.

1, б. „а” от ПИКЕЕ’19). Това ограничение е в полза на потребителя и е съобразено с принципа за пропорционалност, тъй като не може разумно да се очаква от електроснабдителните дружества да извършват технически проверки за точност на електромерите на по-кратки интервали. Причината за грешното измерване е ясно установена чрез метрологичната експертиза, а дали тя е резултат от неправомерно поведение на потребителя – това е без значение, тъй като целта на корекцията, е да се отстрани неоснователното обогатяване.

Именно към тази цел са насочени чл.

98а, ал. 2, т. 6, б. „а” и правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, но дори и без тях гражданското право не търпи един субект да се обогатява без основание за сметка на друг. Затова Законът за задълженията и договорите указва в чл.

200, ал. 1, че купувачът е длъжен да плати цената на благото, което е получил по договора за продажба. Съпътстващата цел на чл. 98а и ПИКЕЕ е уреждането на процедура, която да редуцира основанията за завеждане на осъдителни искове срещу потребителите, посредством достатъчно прозрачен и справедлив (пропорционален) начин за коригиране на сметките им. Въпросът дали за периода, когато е извършена корекционната процедура, е имало действащи ПИКЕЕ е несъществен. Липсата на такива правила не отменя правото на продавача да иска заплащането на цената по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като се има предвид факта, че ответникът е предоставил електрическа енергия по договор с потребителя, която последният е консумирал, но не я е платил изцяло. Без ПИКЕЕ нямаше да е ясен само размерът на неплатената част от цената, което обуславя приложението на чл.