Определение № 423 от 21.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. Варна, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000332 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по две въззивни жалби: въззивна жалба на Д. К. Н., чрез процесуалния й представител адв. Н. Д., и насрещна въззивна жалба на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител адв.Т., двете срещу решение №175/17.04.2026г., постановено по ТД№469/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е уважил частично предявените от Д. К. Н., ЕГН **********, срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, искове с правно основание чл.432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 26 075,86 евро - обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания от травматични увреждания), както и сумата о т 1 656,59 евро - обезщетение за имуществени вреди (сторени разходи за медицинско изделие по ИЗ №8390 - стабилизация и 4 винта), настъпили в резултат на ПТП от 23.07.2024г., виновно причинено от водача на л.а. марка „****“, модел „***”, с рег.

№*********, И.С.И., с валидно сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №BG/02/123002196033, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на застрахователната претенция – 19.08.2024г., до окончателното им изплащане, като е отхвърлил искове за разликата над 26 075,86 евро до предявения размер от 51 129,19 евро – неимуществени вреди, респ. за разликата над 1 656,59 евро до предявения размер от 2 760,98 евро – имуществени вреди.

Въззивницата Д. Н., с подадената от нея въззивната жалба вх.№ 15091/11.05.2026г. и уточнителната молба вх.№16895/26.05.2026г. на ВОС, обжалва решението в частта, с което съдът е отхвърлил исковата претенция за разликите: над присъдените 26 075,56 евро до 43 393, 25 евро - неимуществени вреди, и над присъдените 1 656,59 евро до предявения размер от 2 760,98 евро – имуществени вреди, ведно с акцесорната претенция, считано от 19.08.2024г. до окончателното изплащане. Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната отхвърлителна част, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със съдебната 1 практика на съдилищата в Република България, както и с практиката на ВКС.

Основните оплаквания касаят неправилно приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

За неправилни счита изводите на съда по спорен по делото въпрос, а именно наличието или липсата на принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Изводът, до който е достигнал съда, твърди че е в противоречие на изготвеното и прието по делото заключение по КСМАТЕ и установените травматични увреждания, като експертът (д-р М., в т.ч. и в провелото се по делото о.с.з. от 17.03.2026г.) с категоричност указва, че подобен вид травма (в областта на шийния отдел на гръбначния стълб) може да се получи и при правилно поставен изправен предпазен колан. Предотвратяване би имало на счупване на лумбален прешлен, но остава потенциална възможност от настъпване на шийна травма в различна степен. Цитира относима практика на ВКС по приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В заключение счита за недоказана пряката причинно-следствена връзка от липсата на обезопасителен колан и настъпването на вредоносния резултат. Моли съда да отмени решението в съответната отхвърлителна част, вкл. в частта, с която при прието за доказано наведено от ответното дружество възражение за съпричиняване, съдът е редуцирал размера на обезвредата с принос на пострадалата от 40%. Претендира се постановяване на решение, с което да присъди на Д. Н. допълнително 17 317,39 евро – неимуществени вреди и 1 104, 39 евро – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.08.2024г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна ЗД„БУЛ ИНС“АД, чрез процесуалния представител адв. Т. от АК Шумен, с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на ищеца, респ. за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, поддържайки оплакванията изложени в депозираната насрещна въззивна жалба.

Счита, че освен преждевременно предявена преди разрешаване на наказателното производство, исковата претенция е останала недоказана, вкл. и наличието на причинно следствената връзка между получените увреждания и настъпилото ПТП. Оспорва за изпълнен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Излагат се подробни съображения във връзка с противоправното поведение на пострадалата като се твърди, че същата не е предявила надлежна извънсъдебна претенция, съобразена с изискванията на чл. 380 КЗ, с което не е спазила процедурата по извънсъдебното уреждане на претенцията. Твърди се, че пострадалата носи цялата вина и отговорност за настъпването и степента на получените увреждания от процесното ПТП. Препраща към възраженията изложени в отговора на исковата молба във връзка с приложението на нормите на чл. 52 и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, считайки, че съдът е пропуснал да се произнесе по всичките изложени от ответната страна доводи/съображения във връзка с основателността на исковата претенция. Моли съда да остави въззивната жалба на Д. Н. без уважение. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В законоустановения по чл. 263 ал. 2 ГПК срок ЗД „БУЛ ИНС“АД е упражнило правото на насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в неговата осъдителна част, с която съдът е уважил искането за обезвреда на неимуществени вреди за сумата над 20 000 евро, излагайки подробни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Поддържайки изложените в отговора на исковата молба доводи и аргументи за неоснователност на исковата претенция, счита, че застрахователното дружество не следва да отговаря за настъпилите вреди. Идентично на изложеното в писмения отговор счита, че пострадалата не е успяла да докаже наличието на причинно- следствената връзка между получените увреждания и настъпилото ПТП, както че не е изпълнен фактическият състав на 2 чл. 45 ЗЗД, с подробни съображения, идентични на изложените в писмения отговор за противоправност в поведението на пострадалата. Поддържа се становище, че ищцата не е предявила надлежна извънсъдебна претенция, съобразена с изискванията на чл. 380 КЗ, с което не е спазила процедурата по извънсъдебното уреждане на претенцията й. Сочи, че дадените от застрахователя указания за представяне на допълнителни документи не са били изпълнени. Поради това счита, че изначално застрахователят е останал ненадлежно сезиран по претенцията за определяне на обезщетение, в т.ч. не е поставен начален момент, от който да текат сроковете за произнасяне по чл.496 КЗ, съотв. сроковете по чл.498, ал. З КЗ.

Позовава се на нормата на чл.409 КЗ за недължимост на лихви от застрахователя, респ. за приложение нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ.

Твърди, че вината и отговорността за настъпване и степента на получените уврежданията, е изцяло на пострадалата. Препраща към възраженията изложени в отговора на исковата молба във връзка с приложението на нормите на чл. 52 и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, считайки, че съдът е пропуснал да се произнесе по всичките изложени от ответната страна доводи/съображения за неоснователността на исковата претенция. Твърди, че приложение следва да намерят нормите на §.96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018г., с определен лимит на размера на обезвредата до 5 000 лв. и на чл. 429, ал. 3 КЗ по отношение на претендираните лихви за забава. Намира присъденото обезщетение за прекомерно, като счита, че при определянето му съдът не е съобразил задължителната съдебна практика обективирана в ППВС № 4/68г. Моли съда да отмени обжалваното решение в осъдителната част за разликата над 20 000 евро до присъдените 26 075,86 евро- неимуществени вреди, като отхвърли исковата претенция за обезвреда на неимуществените вреди за съответната част, ведно с всички законови последици от това. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. възнаграждение за адвокат. Не се правят нови доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна Д. Н., чрез адв. Д., с който се излагат подробни съображения за неоснователност и необоснованост на насрещната въззивна жалба, респ. за правилността на обжалваното решение. Моли съда да остави насрещната въззивна жалба без уважение. Претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за защитата в производството както по въззивната жалба, така и по насрещната въззивна жалба, при съобразяване изискванията на чл. 38, ал. 2, вр. ал.

1, т. 2 ЗАдв., вр. чл.7, ал.2, т.4 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция на Д. К. Н. за разликата над 43 393, 25 евро до пълния предявен размер от 51 129,19 евро – обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъдените имуществени вреди в размер от 1 656,59 евро, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2024г. до окончателното й изплащане, като необжалвано е влязло в законна сила.

Съдът, при преценка редовността на сезиране констатира, че и двете жалби са подадени в преклузивните срокове, от надлежно легитимирани страни, чрез редовно упълномощени процесуални представители на страните, при интерес от обжалването.

Не се правят нови доказателствени искания, както и не се навеждат нови твърдения за релевантни за спора факти и не се правят обосновани оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения.

Предвид така очертания от жалбите спор, въззивният съд намира, че не се налага служебно даване на указания за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства, нито са налице основания за служебно събиране на доказателства по приложение на императивна правна норма.

От представено с молба вх. № 22015/06.07.2026г. по вх.рег. на ВОС копие на Протокол № 530/17.06.2026г. по НАХД № 2212/2026г. по описа на Варненския районен съд (л. 54 и сл. от настоящото дело) се установява, че във връзка с настъпилото на 23.07.2024 3 година ПТП и образуваното ДП № 269/2024г. по описа на ОД на МВР-Варна, е налице влязло в сила споразумение, с което е призната (установена) вината на И.С.И. за настъпването на процесното ПТП, осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, с което по непредпазливост е причинил травматични увреждания на Д. К.Н., обусловили в съвкупност трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 4-5 месеца.

За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съставът на ВАпС, на осн. чл. 267 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Д. К. Н., чрез процесуалния й представител адв. Н. Д., и насрещна въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител адв. Т., насочени срещу решение № 175/17.04.2026г. постановено по ТД № 469/2025г. по описа на Варненския окръжен съд.

Решението е влязло в сила до размера на 20 000 евро, обезщетение за неимуществени вреди както и до размера от 1656.59 евро, имуществени вреди, поради липса на обжалване.

Влязло е в сила и в отхвърлителната част за разликата над обжалваните 43 393.25 евро до претендираните общо 51129.19 евро като необжалвано.