Определение № 87 от 06.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 569/2024
- Вид
- Определение № 87
- Подписан
- 06.02.2025
- В сила
- 06.02.2025
- Състав
- Мирослав Милчев Начев, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, 2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, 2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, 2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.49б · Закон за кадастъра и имотния регистър
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87 гр. Кюстендил, 06.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав М. Начев
Членове:
Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500569 по описа за 2024 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от А. И. К., ЕГН ********** от ***** и В. А. Г., ЕГН **********, от ***** срещу постановеното от Кюстендилския районен съд определение №1405/16.10.2024г., с което на основание чл.129, ал.3 ГПК производството по делото се прекратява, като е постановено връщане на подадената от жалбоподателките искова молба .
Съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК предвиждаща, че при неотстраняване нередовности на исковата молба, последната се връща, а производството се прекратява.Посочил е, че след като са констатирани нередовности на подадената от А. И. К. и В. А. Г. искова молба, и исковата молба е оставена без движение а на ищците, предоставен 1 – седмичен срок за отстраняване на нередовностите, с разяснение за последиците при неотстраняването им е последвала молба ,с вх.№11084/30.09.2024г. подадена от А. К. за отвод на съдията, който не е бил докладчик по делото, комуто исковата молба е докладвана по дежурство, съдържаща и искане за продължаване срока за отстраняване на нередовностите, без да са посочени конкретни уважителни причини.С разпореждане №4970/04.10.2024г., съдът е оставил подадената от ищцата А. К. молба за отвод без уважение, като неоснователна и е отказал да продължи срока за отстраняване на нередовностите, поради липса на уважителни доводи по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК.Близо две седмици, след изтичане на едноседмичния срок, предоставен от съда, с молба вх.
№1770/15.10.2024г. са отстранени само част от нередовностите, по конкретно не са били индивидуализирани и конкретизирани процесните имоти, формиращо несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.Съдът се е мотивирал допълнително и с обстоятелствата, че частично изпълнение на указанията на съда и след срока би довело до грубо нарушаване на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес – чл.9 ГПК, поставяйки в неравностойно положение другата страна, и би обезмислило поначало предоставянето на срок от съда за извършване на процесуални действия от страните.Съдът приема, че няма задължение при неточно изпълнение да бъдат давани многократно едни и същия указания, на която и да е от страните, тъй като по този начин би могло да се стигне отново до подпомагане на една от тях и би се нарушил гореспоменатия принцип.
В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, определен, като отказ от правосъдие.Като порок в процесуалните действия на съда , осъществени в нарушение на предвиденото в закона, се сочи обстоятелството, че след като исковата им молба, по която е образувано първоинстанционното производство, 1 съдържаща иск с правно основание чл.108 ЗС е била оставена без движение,поради нередовности.А. К., която била осъдена неправомерно за самоуправство от съдията, постановил посочения съдебен акт, поискала отвода му.Знаейки, че докато тече процедурата по отвода и определянето на нов докладчик е необходим известен период от време, направила искане за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба.Вместо това получили определение за прекратяване на производството по делото.От деловодството разбрали, че съдия Радев не е бил съдия – докладчик по делото, а такава е била Т.М..Жалбоподателите заявяват, че били въведени в заблуждение от съда, че докладчик по делото е съдия А.Р..Считат, че разглеждането на делото от друг съдия, различен от определения докладчик е неправилно, който пък оставил без уважение и искането им за отвод и искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовности.В жалбата е подчертано, че основание за отвод на съдията за жалбоподателката В. А. е липсвал, тя дори декларира незнание за указанията, които е следвало да бъдат изпълнение, но е категорична, че ако бе предоставен допълнителен срок, така както е поискала нейната леля, то без съмнение тези указания биха били изпълнение.Изразено е убеждение, че от исковата молба е ясно, че процесните мазета и гаражи, нямат самостоятелно съществуване , те са прилежащи части към техните апартаменти в жилищната кооперация, в която живеят, за което са представени убедителни доказателства – нотариални актове , в които са описани мазета и гаражи.Позовавайки се на обстоятелството, че процесните имоти, мазета и гаражи, нямат самостоятелно съществуване, а представляват принадлежност към техните апартаменти в жилищната кооперация, в която живеят повече от половин век, жалбоподателите правят искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, представляващ по същество отказ от правосъдие
Препис от жалбата не подлежи на връчване – арг.чл.130 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Според Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., във връзка с правомощията на въззивния съд в производство по частна жалба - доколкото съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно в изпълнение на задължението си по чл. 5 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК при всички случаи на подадена частна жалба, съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, относими към преценка законосъобразността на извършеното процесуално действие.
На основание чл.127 ГПК – исковата молба трябва да съдържа посочване на съда;2.
(изм. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива.3. цената на иска, когато той е оценяем;4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от А. И. К., ЕГН ********** от ***** и В. А. Г.
,ЕГН ********** срещу С.Г.И., ЕГН ********** и Т.А.И.,
ЕГН ********** и Г.Т.И., ЕГН ********** съдържаща искане за постановяване на решение, за признаване за установено по отношение на ответниците, че на ищците принадлежи правото на собственост върху подробно описани в исковата молба 1-3 от същата: зимнично помещение – мазе 1, прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със з-д РД-1896/28.10.2008г на ИД на АГКК, с адм.адрес на имота ***** който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 4112.502.309.1.9 с брой нива на обекта -1, с предназначение жилище- апартамент, по силата на нот. акт за 2 собственост 29, т.І, н.д.№88/1992г. 2/- ½ ид.ч. от мазе 3, със застроена площ от 26.07 кв.м. със западно изложение, находящо се в триетажна масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот , представляващ парцел 3, имот пл.№5581, в кв.6 по плана на гр.Кюстендил , кв.Изток, целият с площ от 440 кв.м. при съседи на мазето: двор, мазе 2 и мазе 4, за което притежават документ за собственост – нотариален акт 110, т.І, н.д.96/2008г. нотариус Е.П. с район на действие , Районен съд – Кюстендил.За В. Г. – ½ ид.ч. от избено помещение 2 и гараж 1, с площ 12.50 кв.м., находящи се , съгласно описание на имота в нотариален акт за собственост №106, т.3, н.д.№515 от 2006г. по описа на нотариус Е.П., апартамент в източната част на третия етаж от триетажна жилищна сграда, построена на основание отстъпено право на строеж в парцел 3, имот пл.
№5531 в кв.6 по плана на гр.Кюстендил, с площ 99.12 кв.м. при съседи подробно описани в нотариалния акт.В исковата молба се съдържа и искане за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението на посочените недвижимости.
Освен визираното описание на принадлежащи на ищците жилищни обекти и прилежащи им помещения, в исковата молба са описани действия, представляващи завладяване на тяхната собственост, чрез влизане през прозорец, чупейки го до техните имоти – до мазе 1, разбиват стената за да си направят врата респ. вход за влизане към мазе 2, след което разбиват стената за да влязат в мазе 3, режат водопровода, поставят тяхна врата и така си правят вход към завладените мазета.
Посочено е също в исковата молба, че ищците владеят тези имоти от 1977г., по отношение на В. Г., като продължение на владение на мазета, гаражи от нейната починала вече майка А. И. И., по конкретно след 2015г. Разяснено е, че в момента в мазетата стои техен багаж – дървен материал, немалко количество, железа, строителни материали.За давността сочат нот. акт 110 от 2008г. с който А. К. е призната за собственик, на основание давностно владение на процесното мазе номер 3, с площ 26.07 кв.м.Имотите са ползвани до завладяването им от ответниците.
Ищците уточняват, че през 2002г. М.А.Н, закупува магазин – бивш бръснаро – фризьорски салон със санитарен възел, с площ от 88.36 кв.м.В съставения нотариален акт било дописано, освен посочения обект и зимнично помещение със същата площ под магазина, каквото не е отразено в строителните книжа, архитектурен проект,с които сградата разполага.Отбелязано е, че в приватизационните книжа за „Хигия „ ООД-продавач също не е посочено мазе.
Представени са доказателства:нотариални актове за собственост, скици , издадени от СГКК К-л, у-ния за наследници Община К-л, Постановление за прекратяване наказателно производство, удостоверение за доходи и служебна бележка от Бюро по труда.
Посочени са свидетели за установяване на факта, че в продължение на половин век ищците владеят процесните мазета , гаражи в жилищната кооперация . четирима свидетели, при режим на довеждане, чиито имена да бъдат посочени допълнително с писмена молба.
Прави се искане за назначаване на съдебно – техническа експертиза, със задача да направи оглед на място и след запознаване със строителната документация да даде отговор на въпроса: Съществува ли в същата жилищна кооперация описания в нотариалния акт на ответниците имот – зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се в *****.
Направено е искане за освобождаване от заплащане на държавни такси, като непосилни за ищците.Ищцата В. Г. е посочила, че е безработна от дълго време, а ищцата А., че е пенсионерка, с пенсия в размер около законния минимум.
С допълнителна молба, ищците са направили искане за допускане обезпечение на предявения иск, чрез определяне на обезпечителна мярка, предвид намиращи се в завзетите мазета и гараж техни вещи( описани) – искането е вещите им да не бъдат изнасяни, ползвани до приключване на делото.
Проверявайки исковата молба по реда на чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1, 2 и ал.4 ГПК, поради непосочен телефон, номер на факс или телекс, електронен адрес за връчване при условията на чл.38 и 38А ГПК и заявление дали желаят връчване на посочения адрес и телефонен номер на пълномощника си.Съдът е посочил, че е налице несъответствие в обстоятелствената част и 3 петитума на исковата молба, налагащо конкретизация на недвижимите имоти , като се посочат и в петитума конкретни обекти напр.прилежащи части към самостоятелен обект, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда.Дадени са и указания свързани с искането за освобождаване от държавни такси – за представяне на декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Съдът е намерил за неоснователно искането за обезпечение на предявения иск, като неотговарящо на процесуалния закон, поради липса на яснота относно вида на обезпечителната мярка, и липса на достатъчно убедителни доказателства.По тези съображения с разпореждане №1281/18.09.2024г. исковата молба е оставена без движение, а на ищците е указано да отстранят посочените в мотивите на акта нередовности , разяснявайки им, че при неотстраняване на нередовностите в срок, производството подлежи на прекратяване.Съдебният акт не е подписан.