Решение № 1539 от 08.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1539 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100900730 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове съединени искове с правно основание чл.

649, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 135 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба синдикът на „А.Т.“ ООД (н.) против „А.Т.“ ООД (н.) и „А.

К.“ЕООД и „Б.- ГБ“ ООД твърди, че с решение №385 от 13.04.2022 г. по т.д.№ 1407/2021 г. по описа на СГС е била обявена неплатежоспособността на първия ответник и спрямо него е открито производство по несъстоятелност и с решение от 09.11.2022 г. на съда на основание чл.711 ТЗ дружеството е било обявено в несъстоятелност. „А.Т.” ООД е било в търговски отношения с „Б.-ГБ" ООД, по силата на сключен Договор за изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г. За сочения период от 2017- 2018 г. „Б.-ГБ" ООД имало следните задължения към „А.Т." ООД - по фактура № 40245, сума в размер на 4 203,25 лева; по фактура № 40251, сума в размер на 10 000,00 лева; по фактура № 40255, сума в размер на 5 000,00 лева; по фактура № 40277, сума в размер на 10 000,00 лева. Във връзка с констатираното от синдика неизпълнение, на 24.02.2023 г. изпратил писмо до „Б.-ГБ" ООД, с което поканил представителите на последния да заплатят по особената банкова сметка на „А.Т.” ООД дължимите суми по гореописаните фактури.

С писмо от 28.02.2023 г. представители на длъжника уведомили синдика, че изисканите плащания са били извършени в указания срок по следната сметка на „А.Т.” ООД в „Райфайзенбанк България" - с IBAN: *******

След извършена справка, установил, че дружеството длъжник не е титуляр на описаната по-горе банкова сметка в „Райфайзенбанк България".

Плащанията по описаните фактури били извършени по сметка на трето лице, което не е страна по договора, като чуждата банкова сметка е била посочена в издадените от продавача „А.Т." ООД проформа фактури. Титуляр по сметката в „Райфайзенбанк България", с IBAN: *******било дружеството „А. К." ЕООД. Към този момент управител на дружествата „А.Т." ООД и „А. К." ЕООД е г-жа Г.З. Д..

С оглед на така изложената фактическа обстановка поддържа, че при заплащането на 1 дължимите суми по сметка на трето лице, което не е страна по договора, е настъпило увреждане спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на „А.Т." ООД.

„А.Т." ООД не е получил полагащата му се насрещна престация, като дължимите суми са постъпили по сметката на трето дружество, което е „свързано лице" по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ с „А.Т." ООД.

Поддържа се, че е налице увреждане на несъстоятелната маса за ищеца в качеството на синдик възниква задължение и интерес да предяви в срока по чл.649, ал.1 ТЗ иск за обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключената сделка.

В конкретния случай поддържа, че са налице всички елементи от фактическия състав на Павловия иск. Фактическият състав на иска по чл. 135 от ЗЗД изисква кумулативно да са налице следните елементи: (1) ищецът да е кредитор на ответника-длъжник; (2) разпоредително действие на длъжника с негово имущество; (3) увреждане на интересите на кредитора в резултат на разпоредителното действието на длъжника; и (4) знание за увреждането на длъжника, извършил разпореждането, а при възмездни сделки и на третото лице приобретателя.

Доколкото настоящият Павлов иск се предявява от името на синдика, който действа в качеството на процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелното дружество „А.Т." ООД, счита, че качеството на кредитор на длъжника не следва да бъде доказвано, тъй като притежаващият процесуална легитимация синдик не е кредитор на длъжника.

С нареждането на атакуваните плащания по сметка на трето лице представляваното от синдика дружество се е увредило, тъй като на практика е опростило полагащите му се суми, произтичащи от търговските взаимоотношения на страните за 2018 г. Разпоредително действие, извършено от „А.Т.” ООД. Представляващият „А.Т." ООД се е съгласил изрично, че плащанията по цитираните по-горе фактури за 2018 г. ще бъдат извършени по сметка на дружество, което не е страна по договора - „А. К." ЕООД.

От момента, в който са били издадени проформа фактурите от „А.Т." ЕООД, последното е манифестирало изричното си съгласие да не получи сумите. С посочените действия несъстоятелният длъжник се е съгласил сумите да бъдат заплатени по чужда сметка, с което да настъпи увреждането.

В резултат на описаното по-горе разпоредително действие от „А.Т. ЕООД е затруднило удовлетворението на собствените си кредитори от имуществото на дружеството, което съгласно чл. 133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите му.

Твърди, че е налице увреждане на интересите на кредитора в резултат на действието на длъжника. Законът изрично предвижда, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори (чл. 133 от ЗЗД]. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. В този см. се позовава на съдебната практика - Решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр д. № 3396/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г.на ВКС, ГК, IVг. о.).

Посочвайки чужда банкова сметка, по която да бъдат заплатени сумите описани погоре, „А.Т." ЕООД е извършило действие, с което е намалило имуществото си и съответно е увредило кредиторите си.

Изложеното е основание да се направи извод, че процесните волеизявления имат характера на увреждащо разпоредително действие по отношение на кредиторите на „А.Т." 2

ЕООД, защото затрудняват удовлетворението им от имуществото на длъжника и обективно увреждат кредиторите на несъстоятелния търговец. Целта на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД е именно препятстване недобросъвестния длъжник да се лиши или намали по какъвто и да е начин имуществото си, поради което и като се държи сметка за тази защитна функция при преценката за причинено увреждане на несъстоятелния длъжник следва да се отчете не само акта на разпореждане, но и следващите от поведението на длъжника последици.

Налице била и последната предпоставка за уважаване на иска - знание на длъжника, за увреждащия характер на сделките. Предвид участниците в атакуваното действие, в процесния случай под знание за увреждането по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, следва да се има предвид знанието на физическите лица от състава на съответния орган, които управляват и представляват юридическите лица.

В случая налице бил и субективния елемент знание за увреждащия характер на оспорваните сделки от страна на управителните органи на „Б.-ГБ" ООД, по следните аргументи:

Съгласявайки се да заплати дължимите суми по сметка на трето лице, което не е страна по договора, представителите на „Б.-ГБ" ООД ясно са съзнавали, че в патримониума на „А.Т." ЕООД няма да постъпят сумите по реализираните продажби и съответно ще настъпи увреждане за последния.

Знание за увреждащия характер на действията от страна на представителите на „А.Т." ЕООД и дружеството на което са били заплатени сумите „А. К." ЕООД.

Видно от справка по партидата на двете дружества в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, управител и на двете към процесния момент е била г- жа Г.Д..

Изложеното е основание за свързаност на двете дружества по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, от което следва да се приеме за безспорно, че е налице знание за увреждащия характер на атакуваните действия от страна и на двете дружества.

Подчертава, че към 2018 г., дружеството „А.Т." ЕООД вече е било в състояние на неплатежоспособност и към периода управителят на дружеството е знаел за влошените му финансови показатели и за ефекта, който ще бъде постигнат при извършения отказ сумите да бъдат платени по сметка на „А.Т." ЕООД.

Поддържа, че при уважаване на иска за обявяване за относителна недействителност на извършеното разпореждане, по силата на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 от ТЗ, като синдик в качеството на процесуален субституент на кредиторите по несъстоятелността, притежава активна процесуална легитимация да предяви осъдителен иск за съвместно разглеждане пред съда по несъстоятелността, като родово компетентен съд по обуславящите искове, насочени към попълване на масата на несъстоятелността за заплащане на сумата в размер на 29 203, 25 лева, представляващи остатъкът от сумите, дължими по издадени от „А.Т." ООД проформа фактури, и заплатени по сметка на „А. К." ЕООД" ЕООД.

ИСКАНЕТО Е съдът да ПРОГЛАСИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 649 от ТЗ, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.Т." ООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *******, на следните увреждащи действия:

Банково плащане от 16.04.2018 г., с референтен № п12127906, по Договор за изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г.( за сумата от 4 203,25 (четири хиляди двеста и три лева и 0,25 ст.) лева, заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: *******с титуляр „А. К."ЕООД.

3

Банково плащане от 08.05.2018 г., с референтен № п12283622, по Договор за изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г., за сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева, заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: BG3************** с титуляр „А. К." ЕООД.

Банково плащане от 17.05.2018 г., с референтен № п*******, по Договор за изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г., за сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева, заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: *******с титуляр „А. К." ЕООД.

Банково плащане от 26.06.2018 г., с референтен № *******, по Договор за изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г., за сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева, заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: BG3*******1******* с титуляр „А.

К." ЕООД, чиито общ размер е 29 203,25 (двадесет и девет хиляди двеста и три лева и 0,25 ст.) лева.

В условията на кумулативност, в случай че съдът уважи главния иск, да ОСЪДИ „Б.ГБ" ООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ******* на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да заплати по особената банкова сметка на „А.Т." ООД вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ******* следните суми:

Сумата 29 203,25 (двадесет и девет хиляди двеста и три лева и 0,25 ст.) лева, явяваща се сбор на платените суми по цитираните по-горе фактури ведно с дължимата лихва за забава, считано от момента на всяко плащане. Сочи доказателства.

В срок с писмения отговор на исковата молба, ответникът „Б. – ГБ“ ЕООД оспорва исковете като недоказани и неоснователни; твърди, че плащанията са извършени в изпълнение на договорни задължения по договор за покупко-продажба с „А.Т.“ ООД и по посочена от него банкова сметка, като е посочило, че той е нейн титуляр. С оглед на изложеното оспорва и да е налице знание за увреждане на кредиторите. Оспорва и предявеният осъдителен иск за сумите, като прави евентуално възражение за погасяване по давност на вземанията за неоснователно обогатяване.

С отговора си ответникът „Б. ГБ“ ЕООД предявява против втория ответник искова претенция за присъждане на платените суми, като получени без основание, при условие че съдът уважи предявеният от синдика иск, но разглеждането му е недопустимо в настоящето производство по арг. от чл.213 и чл.211 от ГПК, и качеството и на двете дружества на ответници по делото.

Ответникът „А. К.“ЕООД оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Твърди, че не е доказано ответниците да имат качеството на кредитори на дружеството – длъжник, да е извършено увреждащо го действие и да е налице знание за увреждане Поддържа, че извършените финансови операции между двете дружество се изразяват в т.нар. „делегация“ като правно регламентиран способ за погасяване на задължения. В случая не е било налице увреждане и още по-малко знание за увреждане.