Определение № 22322 от 17.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22322 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110153133 по описа за 2025 година

Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 387406/26.11.2025г. на СРС, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу К. М. Н. във връзка със Заповед № 2867/30.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 2172/2025г. на РС – Шумен.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК при прилагане чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г., съдът ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 14 юли 2026г.

Час: 9:40

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез адвокат А. Колова – АК-Монтана, е предявил срещу ответника К. М. Н. искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца падежирали вземания, както следва:

1618,32 евро /3165,15 лева/ – главница по Договор за стоков кредит № 6137626/13.04.2024г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на заявителя, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.07.2025г./ до окончателното ú изплащане;

357,35 евро /698,92 лева/ – договорна лихва за периода 14.05.2024г.-14.02.2025г.

Ищецът твърди, че на 13.04.2024г. ответникът Н. сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор за стоков кредит № 6137626/13.04.2024г., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 5375,63 лева. Заемът следвало да се върне на 24 анюитетни вноски с краен срок на погасяване 14.04.2026г., при годишен процент на разходите от 16,51 % и при лихвен процент от 15,38 %. Ответникът не платил в срок описаните по-горе суми и задълженията му в общ размер от 6074,55 лева останали неизпълнени. С Договор за прехвърляне на парични вземания от 16.01.2025г. заемодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил вземанията си по договора на ищеца.

Излага, че цедентът е изпратил до длъжника уведомление за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД на посочения в договора адрес, но писмото се е върнало в цялост с отбелязване „непотърсено". Аргументира, че с връчването на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за цесията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. М. Н. чрез назначения му особен представител адв. П. – АК-София, е подал Отговор, вх. № 132086/27.04.2026г. на СРС, с 1 който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че ответникът е материалноправно легитимиран да претендира процесните задължения по договора за стоков кредит, а съществуването на дълг било недоказуемо. Липсвало съгласие на длъжника, а цесията била ненадлежна. Не оспорва вземанията по размер.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между първоначалния цедент "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника К. М.

Н. е възникнало валидно правоотношение по Договор за стоков кредит № 6137626/13.04.2024г., по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с договорна лихва в уговорения размер, съответно валидна клауза за възнаградителна лихва и нейния размер; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи плащане на търсените спрямо него суми или обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят относно размера на претендираните суми.

По доказателствата:

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване по делото размера на претендираните вземания.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебносчетоводна експертиза, тъй като дългът не се оспорва по размер.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор на исковата молба).

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3