Определение № 1496 от 05.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1496 гр. София, 05.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501264 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК вр. с чл. 83 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от К. С. В. срещу определение № 142/11.03.2026 г. по гр.дело № 95/2026г. на ОС- Монтана ,с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за водене на производството в размер на разликата над 2 280 евро до 3000 евро и за освобождаването й от задължението за внасяне на разноски за водене на производството .

Частната жалбоподателка изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че получаваното от нея трудово възнаграждение е в минимален размер, поради което същото едва покрива нуждите й от квартира , храна и транспорт. Излага, че притежаваният от нея лек автомобил е нисък клас и на повече от 20 години, поради което не е на значителна стойност, както и че съдът не е съобразил променената икономическа ситуация в страната вследствие на войната в Украйна и Иран.

Моли съда да отмени обжалваното определение й да я освободи от задължението за внасяне на държавна такса и разноски за водене на производството.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

По молбата на страната по с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от задължението за внасяне на държавна такса въз основа на доказателствата за имущественото 1 състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост, като вземе предвид и недекларираните обстоятелства, но от които са от значение за установяване имущественото състояние на ищцата.

В представената от молителката първоинстанционния съд декларация, същата е декларирала всички обстоятелства, релевантни за преценката на съда по чл. 83, ал.2 ГПК.

Същата е посочила, че не притежава недвижими имоти, земеделски земи, дялове и акции от търговски дружества , а единствено лек автомобил „Алфа Ромео 147“, произведен през 2005 година. Посочила е , че се намира в добро здравословно състояние, трудоспособна е и работи по трудово правоотношение, с трудово възнаграждение в размер на 630 евро.

В конкретния случай, отчитайки горепосочените декларирани от ищцата обстоятелства , съдът намира, че частната жалбоподател разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата след частичното освобождаване държавна такса и разноски за водене на производството пред първоинстанционния съд. По делото не се твърди наличието на обстоятелства като влошено здравословно състояние, препятстващо възможността за упражняване правото на труд, като получаваното трудово възнаграждение е в размер, достатъчен да обезпечи заплащането на минималния размер на държавната такса – 120 евро, както и на разноските, които чийто размер предстои да бъде определен. Дължимостта на двете суми не възниква едновременно, поради което заплащането им няма за затрудни ищцата.

По изложените съображения съдът намира обжалваното законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. определение за

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 142/11.03.2026 г. по гр.дело № 95/2026г. на ОСМонтана , с което е оставено без уважение искането на К. С. В. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за водене на производството в размер на разликата над 2 280 евро до 3000 евро и за освобождаването й от задължението за внасяне на разноски за водене на производството .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частната жалбоподателка при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3