Решение № 3264 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3264 гр. С., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Г.ев при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело № 20251100100970 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[ 1 ] В искова молба от 28.02.2025 г. „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД (ГРАНД) е заявил, че с решение на арбитражен съд ответникът Л. Р. е бил осъден да заплати на ГРАНД 750 000,00 лева цена по договор от 08.02.2022 г. за покупката на лек автомобил „Ферари“. Л. Р. е предявил иск за прогласяване нищожността на арбитражното решение, но ВКС го е отхвърлил.

[2] ГРАНД е подал до СГС молба за издаване на изпълнителен лист, но на следващия ден и преди СГС да е издал изпълнителния лист Л. Р. е продал на ответника „БЪЛГЕРИАН АКАУНТ СЪРВИС“ ООД (СЪРВИС) свой недвижим имот. Този имот е бил ателие 2 от 47,61 кв. метра, мазе 8 от 2,73 кв. метра и 1,153% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който е бил с адрес в гр. С., бул. „********, като 1 апартаментът е бил на втория етаж.

[3] ГРАНД твърди, че продажбата на апартамент 2 го уврежда, понеже така Л. Р. е намалил имуществото си, от което ГРАНД може да се удовлетвори.

Л. Р. е знаел за увреждането. За него е знаел и СЪРВИС, тъй като:

- собственик на дяловете на СЪРВИС е бил М.Б., а чрез СЪРВИС М.Б. е обслужвал счетоводно дружества, чиито едноличен собственик на капитала е бил Л. Р.;

- уговорената цена от 50 000,00 лева е била много под пазарната;

- към момента на продажбата апартамент 2 е бил възбранен, като обезпечение на друг иск на ГРАНД срещу Л. Р.. Затова ГРАНД моли съда да прогласи спрямо него за недействителна описаната продажба (исковата молба, л. 2-4).

2. На ответни ците

2.1. На Л. Р.

[4] Л. Р. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. арбитражното решение е нищожно, понеже той е бил потребител, а арбитражен съд не е компетентен да разгледа иск срещу потребител, а и не е бил подписал договора за покупко-продажба на автомобила „Ферари“;

2. към момента на продажбата спрямо апартамент 2 не е имало вписана възбрана, а също така е било отменено определението, с което е било допуснато вписването на възбрана върху други имоти на Л. Р.;

3. не е целял да увреди ГРАНД, а да си осигури средства, от които е имал нужда поради финансови проблеми с бизнеса му;

4. съгласил се е на продажната цена, понеже цената е била за всички имоти, а част от тях са били с правни проблеми. Затова Л. Р. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 56-58).

2.2. На СЪРВИС

2

[5] СЪРВИС е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. арбитражното решение е нищожно, понеже Л. Р. е бил потребител, а арбитражен съд не е компетентен да разгледа иск срещу потребител, като решението на ВКС не е противопоставимо на СЪРВИС, тъй като той не е бил страна по делото;

2. не М.Б., а К.Г., който е съдружник в СЪРВИС, е водил преговорите за покупката на апартамент 2 и не е знаел, че ГРАНД е имал вземане от Л. Р.;

3. допуснатата обезпечителна мярка не е била спрямо апартамент 2, а тази, която е била допусната, е била отменена още към септември 2024 г.;

4. към момента на покупката на апартамент 2 СЪРВИС е проверил и е установил, че по три частни дела на СГС е било отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист в полза на ГРАНД срещу Л. Р. въз основа на арбитражни решения. Затова СЪРВИС моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 56-62).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установи

[6] Не се спори, че към 2022 и 2023 г. Л. Р. е бил едноличен собственик на капитала на „ВР ЕКСКЛУЗИВ“ ЕООД (ВР) и на „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД (КАРС), а М.Б. и К.Г. са били двама от четиримата представители на „ТРОНЪ“ ООД (ТРОНЪ) и „КЕЙ ЕМ КОНСУЛТ“ ООД (КОНСУЛТ). Не се спори, че ВР и КАРС са упълномощили ТРОНЪ и КОНСУЛТ да ги представляват пред НАП, НОИ, Агенция по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и Кадастър, Здравната каса, НСИ, Комисията за защита на личните данни, БНБ, Общинската администрация „Местни данъци и такси“, Инспекцията по труда и пощенските служби. Упълномощаването е било за подаване и получаване на съответните документи (вж. и 3 пълномощните, л. 114, 123, 137).

[7] Не се спори, че въз основа на това упълномощаване М.Б. е изготвил и подал към Търговския регистър балансите, отчетите за приходи и разходи, и отчетите за паричните потоци на ВР и КАРС за 2022 и 2023 г. (вж. и л. 113, 115-117, 118-122, 124-130, 132-136, 139-141). Той е подал и справка за оповестяване на счетоводната политика на двете дружества (л. 131 и 138). Към този момент собственик на процесния автомобил „Ферари“ е бил КАРС (стр. 4 от решението на ВКС, л. 9-17).

[8] През декември 2023 г. СГС, 17-ти с-в е постановил определение по гр. д. 13 613/2023 г. С него СГС е допуснал обезпечение на искове на ГРАНД срещу Л. Р. за заплащането на 420 000,00 лева цена по договор от 08.02.2022 г. за продажба на лек автомобил и 80 472,00 лева обезщетение за забава, които са ГРАНД е бил предявил пред Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ (Арбитражен съд).

Допуснатото обезпечение е било вписване на възбрана върху девет имота на ГРАНД, между които не е бил апартамент 2 (определението, л 26-28).

[9] През април 2024 г. Арбитражният съд е постановил решение, с което е осъдил Л. Р. да заплати на ГРАНД 750 000,00 лева цена по договора за продажба на автомобила „Ферари“ и 143 701,25 лева обезщетение за забава (решението, л. 5-8). Л. Р. е предявил искове срещу ГРАНД по чл. 47 от ЗМТА за прогласяване на нищожността на арбитражното решение, евентуално на неговата отмяна. Л. Р. е твърдял, че той е бил потребител по договора за продажба на автомобила „Ферари“ и Арбитражният съд не е бил компетентен да разгледа спора, не е бил сключвал договора за продажба и не е бил подписвал арбитражно споразумение (решението, л. 9-17).

[10] Не се спори, че през април 2024 г. на два пъти ГРАНД е искал от СГС да му издаде изпълнителен лист срещу Л. Р. въз основа на решението на Арбитражния съд, като по молбите са били образувани дела 825/2024 г. и 827/2024 г. Не се спори, че СГС е отхвърлил и двете молби, като е приел, че Арбитражният съд не е бил компетентен да разгледа спора, тъй като Л. Р. е 4 бил потребител при сключването на договора за покупка на автомобила „Ферари“. Не се спори, че СЪРВИЗ се е запознал с разпорежданията на СГС, с които са били отхвърлени молбите за издаване на изпълнителен лист.

[11] Не се спори, че към септември 2024 г. е било отменено обезпечението, което е било допуснато от СГС по гр. д. 13 613/2023 г. През октомври 2024 г. ВКС е провел открито съдебно заседание по делото, а на 20.01.2025 г. е постановил решение, с което е отхвърлил исковете на Л. Р.

(решението, л. 9-17).

[12] Междувременно, за 2023 г. и 2024 г. СЪРВИС е бил подал декларация, че не е бил извършвал стопанска дейност (показанията на вещото лице С., л. 247-гръб). На 23.01.2025 г. Л. Р. е продал на СЪРВИС, който е бил представляван от К.Г., апартамент 2 за 50 000,00 лева (25 564,59 евро), като цената е следвало да бъде заплатена в деня на сделката (нотариалния акт, л.

23-24). Към този момент пазарната цена на апартамент 2 е била 139 140,00 евро (стр. 14 от заключението на вещото лице К., л. 213-239). Не се спори, че към този момент К.Г. и М.Б. са били представляващи и съдружници в СЪРВИС (вж. и справката от ТР, л. 25).

[13] В същия ден Л. Р. е продал на СЪРВИС още пет свои недвижими имота – поземлени имоти в район Панчарево за 20 000,00 лева (10 225,84 евро), които СЪРВИС е щял да заплати в деня на сделката (нотариалния акт, л.

109-111). Към този момент пазарната цена на тези пет недвижими имота е била 2 091 990,00 евро (стр. 15 от заключението на вещото лице К., л. 213239).

[14] На следващия ден, 24.01.2025 г. Л. Р. е продал на СЪРВИС още четири свои недвижими имота за обща цена от 280 000,00 лева, която СЪРВИС е следвало да заплати по банков път (нотариалните актове, л. 104108). Общата пазарна цена на тези имоти към този момент е била 680 120,00 евро (стр. 14-15 от заключението на вещото лице К., л. 213-239). Следователно общата пазарна цена на всички имоти без апартамент 2 е била 2 772 110,00 5 евро, а общата уговорена цена за всички имоти без апартамент 2 е била 300 000,00 лева (153 387,56 евро).

[15] Към 23.01.2025 г. и към 24.01.2024 г. СЪРВИС не е имал средства по сметките си. На 24. 01.2025 г. ВР, Л. Р. и СЪРВИС са сключили споразумение, с което са се съгласили, че Л. Р. е имал към ВР задължения за 346 600,00 лева, а СЪРВИС е имал към Л. Р. задължения за 350 000,00 лева за покупка на имоти. Страните са се съгласили в 20-дневен срок СЪРВИЗ да заплати на ВР 350 000,00 лева, с което са се погасявали задълженията на Л. Р. към ВР (споразумението, л. 176).

[16] На 27.01.2025 г СЪРВИС е получил от „ЕНИГМА“ ЕООД (ЕНИГМА) три превода общо за 350 000,00 лева, които СЪРВИС в същия ден е превел на ВР (стр. 3-4 от заключението на вещото лице С., л. 241-242). На 27.01.2025 г. освен преведените от ЕНИГМА 350 000,00 лева СЪРВИС е получил 300,00 лева от ТРОНЪ, като други суми СЪРВИС не е получавал през 2025 г. (пак там; показанията на вещото лице С., л. 247-гръб).

[17] Междувременно, на 25.01.2025 г. СГС е издал в полза на ГРАНД срещу Л. Р. изпълнителен лист по решението на Арбитражния съд изп. лист, л.

18). Въз основа на него ГРАНД е подал до ЧСИ Б. молба за образуване на изпълнително дело (молбата, л. 20).

[18] ГРАНД е заплатил: 493,00 лева държавна такса (л. 47); 1 300,00 лева и 790,00 евро за вещи лица (л. 168, 186 и 212); 7 600,00 лева на адвокат (л. 246). Л. Р. е бил представляван от адвокат (л. 65). Липсват доказателства той да е заплатил адвокатско възнаграждение или да е уговорил безплатно представителство. Затова съдът приема, че Л. Р. не е заплатил адвокатско възнаграждение и не е уговарял безплатно представителство. Липсват доказателства СЪРВИС да е направил разноски по делото. Затова съдът приема, че той не е направил такива.

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени 6

[19] Съдът не приема за установени обстоятелствата, заявени от свидетелите П. и Й. относно целта на процесната сделка и останалите сделки, сключени около датата на процесната. Съдът не приема тези обстоятелства за установени, защото предвид взаимоотношенията на свидетелите със страните по делото, техните показания имат изключително ниска доказателствена стойност.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[20] ГРАНД е предявил иск по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на недействителност на договора за покупкопродажба на апартамент 2 от 23.01.2025 г. Искът е основателен и съдът го уважава.

1. По иск а по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

[21] Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаване на иска са: