Решение № 695 от 01.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Стара Загора, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530104001 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.558, ал.7, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.„А“ от КЗ.

Ищецът твърди, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.

(на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по претенция № 23120314/13.12.2023г. Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 1 453.07лв., на дата 22.12.2023г., представляващи обезщетение за имуществени вреди като парична равностойност на 742.94 евро по курса за деня, от които 502.94 евро (равностойност на 983.67 лв.) обезщетение за причинени имуществени вреди на релсов път и 240 евро (равностойност на 469.40 лв.) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На осн. чл. 559, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ на посочените дати фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия. Виновен за катастрофата бил ответникът Н. А. П., който на 07.12.2020г., около 01:25 часа, в гр. Дюселдорф, Р. Германия, като водач на лек автомобил марка „BMW“, модел „320“ с рег. № ***, негова собственост, поради движение с несъобразена скорост и релефа на пътя, губи контрол над управлението на автомобила и навлиза в релсов път, като нарушава целостта му и причинява ПТП с материални щети. За описания инцидент бил съставен Протокол за ПТП от полицията в гр. Дюселдорф. Към датата на инцидента отговорността на водача на лек автомобил марка „BMW“, модел „320“ с 1 рег. № *** не била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ пред Гаранционния фонд била предявена претенция № 23120314/13.12.2023г. от Националното бюро на Германия чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на релсовия път. Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Германия обезщетение. Съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. Ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си. Прилага справка от Информационния център към Гаранционен фонд, видно от която съгласно чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.), сега чл. 573 КЗ се изготвяла на база ежеседмично предоставяне на информация от самия застраховател за сключените и прекратени от него полици. От същата било видно, че за посочения за увреждащ л.а нямало действаща застраховка по риска "Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, т.е. увреждащия автомобил бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Информацията в ИЦ към ГФ била публична и общодостъпна. На основание чл. 574, ал. 12 от КЗ документ, изготвен въз основа на данни от Информационния център се явявал официален документ, удостоверяващ наличието или липсата на застраховка, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието на същата.

Искането до съда е да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1453,07 лева, представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 23120314/13.12.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се сторените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от назначения на страната на ответника особен представител.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. М. С. поддържа иска, конкретизира се претенцията в размер на 742,94евро от които: 502.94 евро причинени имуществени вреди, 240 евро- такса обработка на щетата. Претендира разноски.

В съдебно заседание, особения представител на ответникът Н. А. П., взема становище, че предвид липсата на доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната сума, не оспорва задължението.

От фактическа страна:

Видно от електронно заповедно производство по ч. гр. д. № 1065/2025 г. по описа на Районен съд - Тетевен, се установява, че на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК, съдът е издал 2

Заповед за изпълнение № 547/03.09.2025 г., съгласно която е разпоредил длъжникът Н. А. П. да заплати на кредитора Гаранционен фонд – гр. София сумата от 1453,07 лв. за главница, представляваща регресно вземане на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, ведно със законната лихва от 02.09.2025г. до изплащане на вземането, и разноски по делото – 74,70 лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане на съда от 29.09.2025г. и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

От представеното по делото писмено доказателство-уведомление за ПТП /в превод от немски език/- се установява, че на 07.12.2020г., около 01:25 часа, в гр. Дюселдорф, Р.

Германия Н. А. П., като водач на лек автомобил марка „BMW“, модел „320“ с рег. № ***, негова собственост, при мокро от дъжд пътно платно се е отклонил на ляво от пътното платно без външно въздействие към тамошната основа на релсовия път. При огледа служителите са установили силно износени гуми, дясната задна гума очевидно не е имала никаква дълбочина на профила. На основата на релсовия път е възникнала щета.

От представената по делото Справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците по рег. № ***, се установява, че към датата на ПТП 07.12.2020г. процесният лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, рег. № *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като същата е прекратена, считано към 19.11.2020г. – 00:00ч., с посочена причина за прекратяване – „невнесена вноска“.

Видно от Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на DEUTSCHES BURO по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, пред Гаранционен фонд – гр. София е предявена претенция вх.№08-01-31/21 от 13.12.2023г. чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, от Германското бюро (DEUTSCHES BURO GRUNE KARTE e. V.) за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента имуществени вреди и ликвидационни разходи в размер на 742.94 евро /1453,07 лева/, заплатени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи чрез преводно нареждане от 22.12.2023г.

Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, като видно от заключението по същата е, че Гаранционен фонд е заплатил посочената в исковата молба сума в размер на 742,94 евро /1453,07 лева/ на 22.12.2023г., като от сметката му в УниКредит Булбанк с IBAN:

BG66UNCR76301009518501 са заплатени 156 838,49 лева, като е заверена сметката на НБНАЗ с IBAN: BG11UNCR76301076421458 /с номер на операцията: 963FTRO23356AH22/, в същата банка със сумата 156838,49 лева, с вписано основание: плащане на щети по опис. В опис на заплатени щети от 22.12.2023г. процесната сума от 1453,07лева е вписана на позиция 7 и е включена в общата сума от 156 838,49 лева.

3

Приета по делото е още и съдебно-автотехническа експертиза, като видно от заключението по същата е, че произшествието е настъпило в 1:25 ч. на 07.12.2020г. на ул.

„Лиренфелдер Щрасе“ 40, в гр.Дюселдорф, Германия. Водачът Н. П. е управлявал л.а. БМВ с рег.№ ***, в тъмната част на денонощието, при мокра от дъжд настилка. На десен завой, водачът е загубил контрол над управлението, автомобилът се е плъзнал наляво, излязъл е от платното за движение на автомобили и е навлязъл върху релсов път. При удара са констатирани увреждания по елементите на релсовия път. От приложените снимки се установява увреждане по парапета на релсовия път. Според вещото лице автоексперт, причините за настъпване на произшествието са: движение на автомобила със скорост, която не е съобразена с пътно-климатичните условия – десен завой, мокра настилка; движение на автомобила със силно износени гуми, като задната дясна гума не е имала никаква дълбочина на грайфера. Установените увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпилото произшествие. Щетите са по парапета на релсовия път с дължина около 20 м., като изчислени по цени в България са: Носещи колчета със светлоотразителни ленти – 15 бр. х 18,50 € - 277,50 €; Демонтаж/монтаж – 8 ч. х 40 €/ч. - 320,00 €; Доставноскладови разходи 277,5 х 3 % - 8,32 €, или всичко на обща стойност от 605,82 €. Вещото лице сочи, че претендираната стойност на ремонта е 502,00 €, която сума е по-ниска от изчислената по цени в България. Пояснява, че щетите по автомобила не са претендирани, те са за сметка на собственика/водача/ на автомобила.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.557, ал. 1, т. 2, б. „А“, Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като по силата на чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определянето и изплащането му.

В настоящия случай от обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява, че в Република Германия гр. Дюселдорф на 07.12.2020г. е настъпило ПТП с лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, рег. № ***, с водач ответника, при което били причинени имуществени вреди, че към датата на инцидента отговорността на водача на лекия автомобил не била застрахована със застраховка „Гражданска отговорност”, и че ищецът е заплатил на правоимащия обезщетение за причинените имуществени вреди. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размер на платеното, което както се установи по-горе е в размер на 1453,07 лева /742,94 евро/.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск се явява основателен и 4 доказан, съответно като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 792,57 евро /12,63 евро – държавна такса, 227,68 евро – депозит за особен представител, 250 евро възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-автотехническата експертиза, 200 евро възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза и 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на ищеца/.