Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4463 от 11.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11794/2021
Вид
Решение № 4463
Подписан
11.08.2023
Състав
Николай Димов, ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4463 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Н. Димов Въззивно гражданско дело № 20211100511794 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20156472 от 13.07.2021 год., постановено по гр.дeло № 16940/2021 г. на СРС, І Г.О., 27 състав, е осъдена на основание чл.4 вр. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на М. Н. Д., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******а част, ******* вх.******* сумите от: 8000 лв./ осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение, за което е бил оправдан с присъда от 09.05.2017 г. по НОХД № 24474/2011 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, потвърдена с решение № 905/20.08.2018 г. по ВНОХД № 2038/2018 г., както и сумата от 750 лв./ седемстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи по наказателното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 г. до погасяването й, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 14000 лв., както и е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1300 лв. С решението на съда е осъдена на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да 1 заплати на М. Н. Д., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******а част, ******* вх.******* сумата от 10 лв. представляваща разноски за платена държавна такса, както и сумата от 725 лв. за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 27 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

Въззивникът- ищец М. Н. Д. обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощниците му адв.Н. Б. и адв.А. Б. в частта, с която са отхвърлени предявените от него обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди за разликата над сумата от 8000 лв. до пълния предявен размер от 14000 лв., както и за разликата над 750 лв. до пълния предявен размер от 1300 лв. Във въззивната жалба се излагат доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с оглед претърпените от ищеца вреди, по съображения подробно изложени в същата. Твърди се, че съдът неправилно е приел за установено, че заплатения в наказателното производство адвокатски хонорар е в размер на сумата от 750 лв., вместо действително заплатения от ищеца адвокатски хонорар в размер на сумата от 1300 лв. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

В хода на производството по делото пред настоящата въззивна инстанция, въззивникът- ищец М. Н. Д. е починал на 11.11.2022 г. С определение постановено в закрито заседание на 04.01.2023 г. по настоящето дело са конституирани на основание чл.227 от ГПК, като ищци по делото на мястото на починалия ищец неговите наследници по закон: С. М. Н.- дъщеря и Н. М. Н.- син. Ищците С. М. Н. и Н. М. Н., чрез пълномощника си адв.А. Б. поддържат въззивната жалба подадена от техния наследодател М. Н. Д..

Въззиваемата страна - ответник Прокуратурата на Република България, не е депозирала по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, като в съдебно заседание чрез прокурор М. М. взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ищеца М. Н. Д..

Срещу решението на СРС, 27 с-в е подадена въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България, с искане същото да бъде отменено, в частта, с която са уважени предявените обективно съединени осъдителни искове, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Във въззивната жалба се излагат доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което е присъдено/ 8000 лв./ е прекомерно завишено и не съответствало на реално претърпените от ищеца вреди, пряка и 2 непосредствена последица от обвинението. Твърди се, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан до размер на сумата от 300 лв.

Въззиваемите страни – ищци С. М. Н. и Н. М. Н., не са депозирали по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, като в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Б. вземат становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа т по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба на въззивника- ищец М. Н. Д. е ОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба на въззивника- ответникПрокуратурата на Република България е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадените въззивни жалби във връзка с неговата правилност.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на 3 престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от уврежданеточл.4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.

В настоящия случай ищецът М. Н. Д. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. С присъда от 09.05.2017 год., постановена по н.о.х.дело № 24474/ 2011 год. на СРС, Наказателно отделение, 103 състав, ищецът М.

Н. Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. С решение от 20.08.2018 год., постановено по в.н.о.х.дело № 2038/ 2018 год. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, е потвърдена изцяло присъда от 09.05.2017 год., по н.о.х.дело № 24474/ 2011 год. на СРС-НО, 103 -ти състав. Решението на СГС е окончателно, поради което оправдателната присъда по н.о.х.д. № 24474/2011 г. по описа на Софийски районен съд е влязла в законна сила на 20.08.2018 г.

Съдът приема, че по реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материални и процесуални норми. Правозащитните органи представляват държавата като процесуални субституенти, като специалната отговорност по чл.2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение, тъй като при обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно 4 обвинение от Прокуратурата на РБ не биха настъпили каквито и да било вреди. В случая, обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. В процесния случай се касае за искова претенция за вреди от процесуална принуда, когато лицето е било оправдано /чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ/, за които държавата отговаря, чрез прокуратурата, тъй като тези вреди са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано от нея неоснователно обвинение в извършване на престъпление. В този случай, рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение, за лицето не биха настъпили претендираните вреди.

Оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, обосновават извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук и за наличие на основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи за обезщетяване на претърпени от ищеца М. Н. Д. имуществени и неимуществени вреди.

Спорният въпрос по делото е дали ищецът М. Н. Д./ починал на 11.11.2022 г. в хода на производството по делото пред настоящата въззивната инстанция/ е претърпял и в какъв размер неимуществени вреди. Предвид характера на тези вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания, тяхното доказване не може да се извърши с преки доказателства, а единствено с косвени. Вида на тези косвени доказателства не е ограничен от закона, поради което не е недопустимо това да бъдат и само свидетелски показания. В подкрепа от повдигнатите от ищеца фактически твърдения, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, са разпитани по делото свидетелите А.Д. и С. Н., чиито показания съдът кредитира като достоверни и обективни, доколкото в тях се изнасят непосредствено възприети факти и задълбочени впечатления за събитията в разглеждания период. От показанията на разпитаните свидетели се установява вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вредипритеснение, тревога, страх, стрес и грижи във връзка с обвинението и воденото наказателно производство. В решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.дело № 85/ 2012 год. на ВКС, ІV г.о., е прието, че наказателното производство нормално влияе негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното. По делото липсват данни, които да установяват противоположни на посочените от свидетелите на ищеца обстоятелства, поради което следва да се приеме, че воденото срещу М. Н. Д. наказателно производство е довело до изключително негативни за него емоционални преживявания. От друга страна, статута на подсъдим в наказателния процес е факт, който при неосъждан човек, неминуемо предизвиква 5 негативни емоции. Ето защо житейски оправдано е проведеното наказателно производство спрямо ищеца да доведе до неблагоприятни изживявания за него. С оглед на което изцяло неоснователни са релевираните във въззивната жалба на въззивникаответник доводи за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и за липсата на причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение.