Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1563 от 12.11.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
6463/2024
Подписан
12.11.2026
В сила
12.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Закон за наследството
  • чл.91а · Закон за наследството
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.70 · Закон за собствеността
  • чл.70, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.70, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. Русе, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520106463 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и се намира във фазата по допускане на съдебната делба.

Делото е образувано след обезсилване с Решение № 454/30.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 501/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе, на Решение № 417/27.03.2024г. по гр.д.

№ 6082/2022г. по описа на Районен съд – Русе и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Първоначално искът за съдебна делба е предявен от И. Т. Т. и С. Х. Т. против П. Л. С., С. Л. С., И. Й. К., Д. Й. К., М. М. Р., И. М. М., М. Х. М., Г. Д. И., П. И. П., Г. Г. Ц., В. Г. В., А.

М. Е., Т. М. С., И. М. С. и В. И. Л..

В хода на производството, във връзка с направеното възражение по чл. 76 ЗН относно извършените от нея разпоредителни сделки с права от процесния имот, като главна стрА. е конституирА. и Й. Т. М..

След настъпила в хода на производството смърт на П. И. П. на нейно място по реда на чл.227 ГПК е конституирА. дъщеря й А. П. И.. М. Х. М. също е починала в хода на производството, като от представеното удостоверение за наследници се установява, че неин единствен наследник е Г. Д. И., който вече участва като стрА. по делото.

Предмет на иска е съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.Русе, местност ***** с площ 10502кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, 1 номер по предходен план 085014, при съседи: ***, ***, *** и

***.

Правото на собственост върху имота е възстановено с Решение № 461/29.12.1997г. на Поземлена комисия – Русе на наследниците на К. П. П., починала на 11.12.1964г.

Възстановената собственост представлява новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН.

Ищците основават участието си в съсобствеността на извършени на 12.02.2016г. от Й.

Т. М. разпоредителни сделки, както и на придобивна давност за част от прехвърлените права, които не са принадлежали на праводателката им. В хода на производството придобиват и притежаваните от А. М. Е. права върху процесния имот.

С отговора на исковата молба ответниците М. Х. М., П. И. П., И. Й. К., Д. Й. К., Г. Д.

И., П. Л. С., Г. Г. Ц., В. Г. В., Т. М. С., И. М. С., В. И. Л. и А. М. Е., представлявани от адв. Н.

Б., са оспорили правата на ищците в претендирания размер и са направили възражение по чл.76 ЗН относно разпоредителните сделки, извършени от Й. Т. М. в полза на ищците.

Поддържат, че Й. Т. М. не е притежавала целия обем права, с които се е разпоредила, и искат разпоредителните сделки да бъдат зачетени като относително недействителни спрямо остА.лите сънаследници. Впоследствие, в изпълнение на дадени от съда указания, те са индивидуализирали прехвърлителката, приобретателите и двете сделки, спрямо които поддържат възражението.

Ответницата С. Л. С., чрез назначения й особен представител адв. Виолина Г., също оспорва размера на придобитите от ищците права, като поддържа, че Й. М. е прехвърлила повече права, отколкото е притежавала.

Ищците оспорват възражението по чл.76 ЗН и поддържат, че независимо от липсата на вещнопрехвърлителен ефект на продажбата за част от прехвърлените права, те са придобили спорните 8/144 идеални части чрез изтичане на кратката петгодишна придобивна давност по чл.79, ал.2 вр. чл.70 ЗС.

При новото разглеждане на делото страните са уточнили становищата си, събрани са допълнителни писмени и гласни доказателства и е изпълнена необходимостта да бъдат установени актуалният кръг на съделителите, настъпилото наследствено правоприемство и брачното правоотношение между ищците.

От представените по делото доказателства и удостоверения за наследници се установява следното:

Общата наследодателка К. П. П. е оставила наследствени права, които след последователното наследствено правоприемство са преминали по четири основни наследствени колена.

По коляното на Д.П.С. правата върху процесния имот принадлежат на П. Л. С., С. Л.

С., И. Й. К. и Д. Й. К., всеки с по 9/144 идеални части.

По коляното на Мария И. М. се формират три подколена, всяко с по 12/144 идеални части.

М.И.М. е притежавал 12/144 идеални части. След смъртта му на 29.10.2015г. те са 2 наследени по равни части от съпругата му Й. Т. М. и дъщерите му М. М. Р. и И. М. М., всяка с по 4/144 идеални части.

Д.И.М. е притежавал 12/144 идеални части, които са преминали по 6/144 идеални части върху съпругата му М. Х. М. и сина му Г. Д. И.. М. Х. М. е починала в хода на производството на 20.08.2023г. От представеното удостоверение за наследници се установява, че неин единствен наследник по закон е синът й Г. Д. И., който вече участва като стрА. в производството. Поради настъпилото правоприемство притежаваните от М. М. 6/144 идеални части са преминали върху Г. Д. И., който заедно с притежаваните от него на собствено наследствено основание 6/144 идеални части притежава общо 12/144 идеални части.

Правата на П. И. П. в размер на 12/144 идеални части след смъртта на 10.11.2024г. са преминали върху единствения й наследник А. П. И., конституирА. като процесуален правоприемник по чл. 227 ГПК.

По коляното на П.П.М. Г. Г. Ц. и В. Г. В. притежават по 9/144 идеални части, а А. М.

Е. е притежавала 18/144 идеални части.

По коляното на К. П. Л.а Т. М. С. и И. М. С. притежават по 9/144 идеални части, а В.

И. Л. – 18/144 идеални части.

По делото е представено и удостоверение за сключен граждански брак между И. Т. Т. и С. Х. Т., от което се установява, че към датата на разпоредителните сделки от 12.02.2016г. същите са се намирали в брак.

Не е спорно, че на 12.02.2016г. Й. Т. М., действаща чрез пълномощника си Б. Д. С., е извършила две разпоредителни сделки с права от процесния имот. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 93, том I, рег. № 881, нот. дело № 58/2016г. на нотариус Любен Шилков, вписан в Служба по вписванията – Русе с вх. рег. № 1471/12.02.2016г., акт № 51, том 4, дело № 675/2016г., тя е дарила на И. Т. Т. 1/36 идеална част от 1/4 идеална част от имота, равняваща се на 1/144 идеална част от целия имот. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 885, нот. дело № 59/2016г. на същия нотариус, вписан в Служба по вписванията – Русе с вх. рег. № 1472/12.02.2016г., акт № 52, том 4, дело № 676/2016г., Й. М. е продала на И. Т. Т. 11/36 идеални части от 1/4 идеална част от процесния имот, равняващи се на 11/144 идеални части от целия имот. Към момента на извършване на първата сделка Й. М. е разполагала с общо 4/144 идеални части.

Поради това договорът за дарение е породил вещнопрехвърлителен ефект за прехвърлената 1/144 идеална част. След дарението тя е остА.ла собственик на 3/144 идеални части.

Следователно последвалият договор за покупко-продажба е могъл да произведе непосредствен вещнопрехвърлителен ефект само за принадлежащите на продавачката 3/144 идеални части. За разликата до посочените в нотариалния акт 11/144 идеални части, а именно 8/144 идеални части, Й. М. се е разпоредила с чужди права, принадлежали по 4/144 идеални части на М. М. Р. и И. М. М..

По направеното възражение по чл. 76 ЗН:

3

Възражението е направено своевременно с отговора на исковата молба от ответниците М. Х. М., П. И. П., И. Й. К., Д. Й. К., Г. Д. И., П. Л. С., Г. Г. Ц., В. Г. В., Т. М. С., И. М. С., В. И. Л. и А. М. Е., действащи чрез процесуалния си представител адв. Н. Б..

Съдът не споделя възражението на ищците, че позоваването на чл.76 ЗН е преклудирано по реда на чл.133 ГПК. Още с отговора е заявено оспорване на разпоредителните сделки, от които ищците черпят права, именно на основание чл.76 ЗН.

Последващата индивидуализация на нотариалните актове, страните по тях и конкретния обем на оспорените права е извършена в изпълнение на дадени от съда указания и представлява конкретизиране на своевременно заявено материалноправно възражение, а не въвеждане на нова защитна теза след изтичане на срока по чл.131 ГПК.

Разгледано по същество обаче възражението по чл. 76 ЗН е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. Недействителността е относителна и охранява интереса на остА.лите сънаследници от включване в наследствената делба на трети лица, придобили права върху отделен наследствен предмет. Съдът не възприема съображението от първоначалното разглеждане, че нормата е неприложима поради това, че процесният имот изчерпва цялото наследствено имущество. От Решение № 461/29.12.1997г. се установява възстановяване и на друг земеделски имот, поради което този извод не следва от доказателствата.

В конкретния случай обаче след образуване на делбеното производство е извършено и друго разпореждане с наследствени права от процесния имот. С нотариален акт за покупко-продажба № 29, том I, рег. № 504, нот. дело № 28/26.01.2023г. на нотариус Любен Шилков А. М. Е. е прехвърлила на И. Т. Т. и С. Х. Т. притежавА.та от нея 1/8 идеална част, равняваща се на 18/144 идеални части.

Това разпореждане не е обхвА.то от упражненото възражение по чл.76 ЗН. Смисълът на уредената в чл.76 ЗН относителна недействителност е чрез нейното зачитане наследственият предмет да бъде върнат в делбената маса и делбата да бъде извършена между сънаследниците, без участието на трети за наследството приобретатели. При наличие на няколко разпореждания с права от същия наследствен имот този резултат не може да бъде постИ., когато част от разпорежданията остават незасегнати.

В настоящия случай дори възражението спрямо сделките на Й. М. да бъде уважено, ищците Т.и ще остА.т носители на права в съсобствеността въз основа на неоспореното придобиване от А. М. Е.. Следователно защитната цел на чл.76 ЗН не може да бъде постИ.а чрез протИ.поставеното само спрямо част от извършените разпореждания възражение. Ето защо възражението по чл.76 ЗН следва да бъде оставено без уважение.

По твърдяното придобиване по давност на 8/144 идеални части:

Основният спор между страните при новото разглеждане на делото е дали И. Т. Т. и С. Х. Т. са придобили по реда на чл.79, ал.2 ЗС допълнителните 8/144 идеални части от процесния имот, които не са принадлежали на тяхната праводателка Й. Т. М..

4

Съдът намира възражението за придобивна давност за основателно.

Продажбата на чужд недвижим имот, респективно на чужда идеална част от недвижим имот, не е нищожна само поради липсата на право на собственост у продавача.

Сделката е действителна между страните, но не поражда вещнопрехвърлителен ефект относно правата, които продавачът не притежава. Същевременно валидният договор за покупко-продажба е годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като по естеството си е транслативна сделка, която би направила приобретателя собственик, ако праводателят притежаваше прехвърляното право. Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Съгласно ал.2 на същата разпоредба добросъвестността се предполага до доказване на противното. Същото разрешение е възприето и в ППВС № 6/27.12.1974г. по гр.д. № 9/1974г., според което правно основание за добросъвестно владение могат да бъдат транслативните сделки, когато поради липса на право у праводателя вещнопрехвърлителният им ефект не е настъпил.

По делото не са представени доказателства, които да оборят презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС и да установят, че към 12.02.2016г. И. Т. и С. Т. са знаели, че Й. М. не притежава целия обем от 11/144 идеални части, посочен като предмет на покупко-продажбата.