Решение № 102 от 20.05.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Смолян, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500189 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 65/14.12.2023г., постановено по гр.д.№ 178/2022г. по описа на Чепеларския районен съд е осъден В. Ф. П. , с ЕГН **********, с адрес: гр.Д., ул.„Д.“ № *, на основание чл.109 от ЗС, да премахне дървата поставени върху частта от улица „Д.“, идентична с реална част от поземлен имот с проектен идентификатор №******** с площ 153 кв.м. и реална част от поземлен имот с проектен идентификатор ******** с площ 30 кв.м., съгласно изготвените скици – проекти от СГКК – Смолян, като възстанови преди съществуващото положение за свободно преминаване през улицата и в бъдеще да се въздържа от извършването на каквито и да е действия препятстващи транспортния подход към имота на ищеца Ф. Ф. Д., с ЕГН **********, с идентификатор №******** по одобрената кадастрална карта на гр.Д..Осъден е В. Ф. П., с ЕГН **********, с с адрес: гр.Д., ул.„Д.“ № *, да заплати на Ф. Ф. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул. „З.“ № *, на основание чл. 78,ал. 1 ГПК сумата в размер на 1110,00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Община Д., ЕИК ********, на страната на ответника В. Ф. П..

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 5/02.01.2024г. от В. Ф. П., чрез пълномощника му адв.Б. П. с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост, като постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на съдопроизводствените правила, по нередовна искова молба, поради което същото е недопустимо. Излагат се доводи, че след оставяне на исковата молба без движение ищецът е уточнил, че предявява иск само по чл.109 от ЗС да се осъди ответникът да преустанови действията си, с които ограничава достъпа на ищеца до имота му и не предявява самостоятелен установителен иск за нищожност на договора за покупко- 1 продажба от общината, а съдът само в мотивите си да обоснове недействителността на сделката и че същата не е породила права за ответника. В жалбата се твърди, че исковата молба и след уточнението е нередовна. Сочи се, че с доклада по делото първоинстанционният съд, въпреки направеното уточнение на петитума е приел, че петитумът на иска е този по първоначалната искова молба от преди уточнението, без да изложи мотиви защо е възприел първия заявен петитум, а не този от молбата-уточнение. Твърди се още, че исковата молба е нередовна и по отношение на направеното от ищецът възражение за нищожност с молбата-уточнение, без изрично за посочи за коя сделка се отнася това твърдение, с оглед на което исковата молба е нередовна. Предвид изложеното след като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, то решението му е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Ако съдът не приеме възраженията за недопустимост излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ********,ведно с построените в него сгради,а ответникът е собственик на ПИ с идентификатор ********,ведно с построените в него сгради, като видно от приложеният картен материал двата имота не си граничат/нямат обща граница/.В исковата молба ищецът поддържа,че правният му интерес от предявяване на исковата претенция по реда на чл.109 ЗС е свързан с факта,че се променя предназначението на част от ул."Д." от второстепенна улица публична общинска собственост, в терен за жилищни нужди, като промяната на предназначението на терена, отреден за улица, ограничава достъпа му до неговия имот с транспорт. От допълнителното заключение на вещото лице инж.А. С. се установява, че „денивелацията от североизточния край на имота на ищеца, където се намира бетониран път (подход към имота от ул.“З.“) до южния край на имота където се намира обработваемата площ не е пречка за осъществяването на транспортен достъп, като поради съществуващите подпорни стени, които укрепват този път ,както и обслужващи сгради в имота на ищеца ще е трудно и почти невъзможно да се осъществи транспортен достъп до обработваемата площ от имота". Сочи се още, че имотът на ищеца е с лице към ул."З." гр.Д. и се обслужва от нея.Обстоятелството,че в имота си ищецът е извършил строителство на сгради/къща и три допълнителни постройки/,бетонни стени и др., ищецът сам си е ограничил достъпа до обработваемата земя в имота си, чрез подхода от посочената улица. Твърди се, че съдът не е анализирал действащата нормативна уредба свързана с нормите и проектирането на транспортни съоръжения-Наредба № 2 и от там е стигнал до грешния извод, че площите, които са получили по реда на продажбата родителите на ответника не представляват улица, за което има произнасяне и от Административен съд-Смолян, по цитираните дела от ЧРС. От приложените по делото доказателства се установява, че имот с идентификатор ******** общинска собственост - публична с начин на трайно ползване-за второстепенна улица,в кв.*, участва в активна свлачищна зона по плана на гр.Д. от 1984г.,както и имот с идентификатор ******** по КК на гр.Д.,вид собственост-частна,вид на територията урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване в кв.*, участва в активна свлачищна зона по плана на гр.Д. от 1984 година.По същия план няма регулация, квартала попада в активна свлачищна зона за зеленина.Съгласно влязъл в сила ПУП за преотреждане на улица между имот № * и о.т.270 на ул."З."-активна свлачищна зона по плана на гр.Д. имота се отрежда за поставяне на преместваеми съоръжения.Дори и хипотетично да се приеме,че направената промяна на предназначението на един терен от страна на Община-Д.-трето лице помагач са незаконни,то те не рефлектират върху ползването и стопанисването на имота на ищецът в пълнят му обем,поради обективният факт на местоположението му.За защитата им обаче не е приложим иска по чл.109 ЗС,който предполага неоснователно действие,което пречи на собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота си според неговото предназначение. Както правото на собственост на 2 ищеца,така и правото на собственост на ответника не следва да търпи неоснователни ограничения, поради което и при предявеният негаторен иск ищецът има доказателствената тежест да установи по несъмнен начин с какви неоснователните действия ответникът му пречи да осъществява правото си на собственост, а не на негови други права. Кои са тези други права,които ищецът търси чрез предявеният негаторен иск- да има транспортен достъп в имота си на селскостопанска техника-трактор за обработка на дворното място,разположено на юг от жилищната сграда,също така багер за извършване на изкопни работи,както и за прибиране на собствения му автомобил.Тези други права,които търси ищецът, за да упражнява правото си на собственост върху имота,прави предявеният от него иск неоснователен.Съдът неправилно е оценил показанията на разпитаните свидетели св.А. и

К.,които установяват,че ищецът не е могъл да си внесе нарязаните дърва. За да вкарва в двора си селскостопанска техника ищецът, ответникът следва да търпи неоснователни действия от стана на ищецът,което законът не допуска,тъй като по този начин се накърнява имуществената сфера на ответника. Лицето на имота на ответника е от към ул.“З.“ и от там следва да се обслужва. Два пъти ищецът е водил дела срещу праводателите на ответника и срещу него да му се учреди право на преминаване по реда на чл.192 ЗУТ ,като и двете жалби са отхвърлени от СмАС и ВАС.Обжалва и Заповедта на Кмета са промяна на предназначението на поземлените имоти предмет на исковата претенция,но и тази жалба е оставена без уважение.Единственият му мотив е продиктуван от факта, че иска неговият имот да се обслужва от така наречената ул."Д.", каквато улица не съществува.Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо, постановено по нередовна искова молба и делото върнато за ново разглеждане или да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и бъде отхвърлен предявения иск по чл.109 от ЗС. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 155/19.01.2024г. от Ф. Ф. Д. чрез пълномощника му адв.Б. М., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е допустимо и в съответствие с предмета на делото, като съдът не е допуснал процесуално нарушение по смисъла, посочен в жалбата. В хода на първоинстанционното производство е извършено уточнение на исковата претенция, касаещо наличието на инцидентен установителен иск и не е извършвано изменение на исковата претенция на иска по чл.109 от ЗС. В доклада по делото тя е посочена така както е предявена и в исковата молба. Неоснователно е оплакването на нередовност на исковата молба и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Съгласно практиката на ВКС такава нередовност може да се отстрани и пред Въззивния съд, но в случая такава нередовност не е налице. Оспорват се като неоснователни и оплакванията свързани с неправилност на съдебния акт.С оглед предявения вещноправен иск съдът е в правото си да осъществи косвен съдебен контрол върху актовете на кмета на общината с оглед законосъобразността и валидността им без да бъдат отменяни. От СТЕ се установява ширината на пътя дори като пешеходен е в по-малко от установената в ЗУТ минимална ширина от 2,2 м., като в действителност тя е останала 1,2 м.Това е достатъчно да се приеме, че е ограничено правото на ищеца да преминава към имота си и обслужва същия, без да се обсъжда въпроса за преминаване на ищеца с кола, за да ползва гаража си в парцела и да вкарва селскостопанска техника за обработка на дворното място.Независимо ,че улица „Д.“ не е урегулирана изцяло ,в Общия устройствен план тя е показана като път, транспортен достъп до много жилищни терени и имоти и същият не може да се урегулира по друг начин в противоречие с ОУП. Това което е извършил кмета на общината 3 като е одобрил ПУП и е придал части от този път към частен имот е в нарушение със императивни правни норми,което е дало основание на съда да приеме наличие на нищожни административни актове и сделки. С „урегулирането" на имот ******** всъщност се отнема в противоречие със ЗОбС и ЗУТ част от ул.„ Д." и се присъединява към този имот с цел заобикаляне разпоредбите на ЗОбС за разпореждане с имоти публична общинска собственост и имота се предостави на определено лице без търг или конкурс, както е предвидено в закона. С промяната на предназначението на терена за улица и озеленяване както и габарита на улицата от б м. до 1,2 метра се засягат интересите на ищеца, като се ограничава достъпа до имота му. Не са налице и условията на чл. 15 и 16 ЗУТ, а става въпрос за незаконно разпореждане с имот, собственост на община Д..Сделката за имота е извършена още през 2017-2018 година,но тъй като тогава не е съществувало урегулиране на имота, за да се приложат разпоредбите на чл.15 ЗУТ, сега постфактум това се прави, за да се придаде привидна законност на нищожната сделка.С Окончателен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.04.2018 г., на основание чл.

36,ал.1 ,т.2 от ЗОбС във връзка с чл. 54,ал.1 ,т.2 от НПРОИ и чл.15, ал.З и ал.5 от ЗУТ и Решение №502 /30.11.2017 година на Общински съвет Д. между Община Д. и собственика на имот с идентификатор ******** е извършена продажба на реална част с площ от 153 кв.м. и реална част с площ от 30 кв.м., които представляват част от улица „Д.", преминаваща между двата поземлени имота. Извършената покупко-продажба на посочените части от улицата не се основава на изменение на ПУП-ПР по реда на чл.15, ал.З и 5 ЗУТ. Разпоредбата на чл.15, ал.З ЗУТ допуска промяна в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти, с план за изменение на регулацията, при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, но тя е само по отношение на съседни урегулирани поземлени имоти, а не и по отношение на границата между УПИ и улица, както е в случая. Липсва придаваемата част от съседно УПИ, а е налице част от улица, предвидена с действащия ОУП на гр.