Решение № 260021 от 06.10.2020, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260 021 Година

2020/10/06 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Апелативен съд І търговски състав

На шестнадесети септември през 2020 Година

В открито заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА

ЖЕЛЯЗКОВА

Членове: СЛАВЕЙКА

КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

Секретар: Цветелина Диминова като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова търговско дело № 359 по описа за 2020 година, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 61 от 21.02.2020г., постановено по т.д. № 81 по описа за 2019г. на Окръжен съд Стара Загора, с което ЗАД «Д.Б.: Ж. и З.» АД, ЕИК … със седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на Н.К.С. ЕГН ********** с адрес *** С. В. № …, ет…., ап. … сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – душеви болки и страдания, силен страх, стрес и негативни емоции, вследствие счупване на лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво, контузия на ляво коляно и охлузвания по кожата, причинение при претърпяно на 01.06.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 22.06.2018г. – датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното й изплащане и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано за присъденото обезщетение над сумата от 10 000 лв. до присъдения размер от 55 000 лв. от ЗАД «Д.Б.: Ж. и З.» АД, ЕИК … със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р. М. с твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, а искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск отхвърлен за сумата над 10 000 лв.. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът – Н.К.С. ЕГН ********** с адрес *** С. В. № …, ет…., ап. …, представляван от адв. Ж. З. и адв. М. З. счита жалбата за неоснователна, а оспорения съдебен акт като правилен настоява да бъде потвърден. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по иск на Н.К.С.

ЕГН ********** с адрес *** С. В. № …, ет…., ап. …, представляван от адв. Ж. З. срещу ЗАД «Д.Б.: Ж. и З.» АД, ЕИК … със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 429, ал.3 КЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 01.06.2018г. около 17.11 ч. при условията на слънчево, сухо време и дневна светлина по ул. „В. С. Ч.“ в гр. С. З. по хоризонтален и прав пътен участък в северното платно за движение в посока от изток на запад се движил л.а. „О. а.“ с рег. № …, собственост на и управляван от С. П. А., който приближавайки се до паркинга на хипермаркет „Б.“ е намалил скоростта на движение и се е приготвил да извърши маневра „завой наляво“, за да влезе в паркинга. Ищецът твърди, че в северната лента, на южното платно за движение, на ул. „В. С. Ч.“ имало колона от автомобили, които изчаквали за завой наляво на светофара на кръстовището с бул. „П. Е.“, като един от автомобилите в колоната отворил коридор за преминаване и изчакал л.а. „О. А.“ да премине пред него, за да извърши маневра „завой на ляво“. В същото време по посочената улица, но в южната лента на южното платно за движение, в посока от запад на изток със скорост около 34.7 км/ч се движел мотоциклет „Я. …“ с рег. № …, собственост на А. С. и управляван от ищеца. След като водачът на л.а. „О. А.“ предприел маневра „завой наляво“, движейки се ускорително, без да се увери, че по пресичаната от него лента не се движат други МПС-та настъпил удар между предния ляв край на лекия автомобил и лявата страница на управлявания от ищеца мотоциклет „Я. …“. Твърди, че мястото на удара е в лентата за движение на мотоциклет „Я. …“, като ищецът не е имал възможност да предотврати същото, тъй като лекия автомобил е навлязъл внезапно в неговата лента за движение. Ищецът сочи, че след удара е последвало падане на мотоциклета на дясна страница върху асфалтовото покрие на тротоара, което му причинило травматични увреждания - счупване на лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво, контузия на лявото коляно и охлузвания по кожата. Твърди, че за станалото ПТП е образувана пр.пр. № …/…г. по описа на РП С. З. и ДП № …/…г. по описа на ОД на МВР С. З., като с постановление от 31.01.2019г. досъдебното производство е прекратено по искане на пострадалия, въпреки констатираното, че с деянието си С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като при осъществяване на престъпното деяние са били нарушени правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1, чл.25, ал.2, изр. 1 и чл. 37, ал.1, изр.1 ЗДвП.

Ищецът сочи, че гражданската отговорност на причинителя на ПТП С. А. към датата на настъпилото ПТП е била застрахована в ЗАД Д.Б.: Ж. и З. АД със застрахователна полица BG/…/…, поради което и предявил застрахователна претенция на 20.06.2018г., по която била образувана щета № …; …/… и въпреки представяне на изисканите от увреденото лице документи, дружеството го уведомило с писмо изх. № 806 от 05.03.2019г., че не съществуват основания и възможност за определяне и изплащане на обезщетение. Ищецът твърди, че след инцидента и видно от лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № … от 01.06.2018г. е бил прегледан в Спешното отделение на УМБАЛ „П. д-р С. К.“ АД С.

З., при което се е установило, че пострадалия при ПТП е получил травма на лявата ключица, на таза и на лявото коляно с охлузвания по кожата, които са предизвикали болка и оток по контузените места, а при извършеното на 01.06.2018г. ренгенографско изследване е установено счупване на лявата ключица и спукване на срамната кост в ляво; направен е ТАП и са дадени предписания за придвижване с патерици, спазване режим на покой, прием на аналгитици и носене на ортеза. Ищецът твърди, че в продължение на около 3 месеца е изпитвал сериозни затруднения в придвижването, предвид наличните травми, както на долните, така и на горните крайници, като два месеца се придвижвал с помощта на патерици и помощни средства – бастун. Сочи, че болките и страданията са били с по –голям интензитет през първите няколко месеца, като постепенно отшумяли. Твърди, че през първите месеци изпитвал сериозни затруднения в придвижването, което довело до ограничаване на социалните му контакти; след инцидента изпитвал силен страх и стрес и всичко това се отразило негативно на психическото му състояние, съответно на съня му, който се нарушил, сънувал кошмари, изгубил апетит и изпитвал страх да управлява мотоциклет и обобщава, че се чувствал непълноценен и несигурен във възможностите си. Като твърди, че възстановителния период е продължил повече от 6 месеца, в който период Н.С. е изпитвал болки и страдания и затруднения в придвижването, настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД Д.Б.: Ж. и З. АД да му заплати сумата от 55 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие счупване на лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво, контузия на лявото коляно и охлузвания по кожата и изразяващи се в душевни болки и страдания – силен стрес и негативни емоции, в резултата на претърпяното от него ПТП на 01.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД «Д.Б.: Ж. и З.» АД, ЕИК … със седалище и адрес на управление *** е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва иковете по основание и размер. Твърди, че от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че за счупването на лява ключица е определено носене на ортеза за 45 дни, както и медикаментозно лечение, без данни за налични усложнения в нормалния оздравителния процес. Навежда възражение за съпричиняване, което свързва с факта, че ищеца не се е движил като редовен участник в движението – в предвидената за това лента за движение, а между другите участници със своя мотопед и изневиделица е навлязъл в кръстовището, с което е допринесъл за станалото ПТП.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която уточнява, че на проведения веднага след станалото ПТП преглед са констатирани следните увреди: счупване на лявата ключица, фисура на срамната кост и контузия на лявото коляно и са дадени предписания да ходи с патерици, да приема аналгитици, да носи ортеза и да спазва режим на покой, а на проведения преглед при ортопед – травматолог на 21.06.2018г. е установено, че на пострадалия е поставена ортеза на лявата раменна става във връзка с фрактура на ключицата, която следва да носи 45 дни, както и че пострадалия е с нестабилна походка с две помощни средства. За определяне справедлив размер на обезщетението ищеца сочи, че следва да се отчете обстоятелството, че са му причинени две средни телесни повреди – счупване на лява ключица и спукване на лявата срамна кост. Оспорва възражението на съпричиняване като твърди, че се е движил в предвидената за това лента за движение, като редовен участник в движението при спазване правилата на ЗДвП.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който отнветника подържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

Съгласно чл.

498, ал.3 КЗ във вр. с чл.

496 КЗ във вр. с чл.

380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция, изпратена с писмо на 20.06.2018г. и получена на 22.06.2018г.

/л.45-47/, по която застрахователя с уведомление изх. № 806 от 05.03.2019г. го уведомил, че не са налице основания и възможност за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с уведомяване на заявителя за невъзможността да бъде определен размер на застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл.

432 КЗ.

Няма спор между страните, че с постановление от 31.01.2018г. на Прокурор при Районна прокуратура гр. С. З. е прекратено досъдебно производството № …/…г. описа на ОД на МВР С. З. водено срещу С. П. А. за престъпление по чл.

343, ал.1, б.Б, пр. второ във вр. с чл. 342, ал.1 НК по изрична молба на пострадалия Н.С..

Безспорно между страните е и обстоятелството, че вследствие станалото на 01.06.2018г. ПТП ищецът е претърпял телесно увреждане, изразяващо се в счупване на лява ключица, спукване на лява срамна кост и охлузвания по кожата на лявото коляно, които обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства – л.36-39 и от приетата съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Е. Б.

Не се спори и че гражданската отговорност на С. П. А. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което обстоятелство се установява и от приложената на л.49 справка от проверка за сключена застраховка «Гражданска отговорност».

Спорните между страните във възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, която в конкретният случай е подадена от застрахователя и се свеждат до следното: неправилна преценка на първоинстанционния съд относно липсата на съпричастност от страна на пострадалия при станалото ПТП, допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и необоснованост на решението в частта, с която е определено дължимото на увредения обезщетение.