Решение № 3788 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3788 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110210174 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Е. Т. В., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-008830 от 07.05.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП , наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. на основание чл. 175А, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП и лишаване от право на управление за срок от 12 месеца.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е недоказано и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че не са отчетени метерологичните условия към момента на нарушението, както и, че липсва умисъл. Моли се за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. М. с пълномощно по делото. В пледоарията си същия развива доводи за недоказаност на нарушението.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 16.02.2025 г. срещу Е. З. Н., ЕГН ********** е съставен АУАН Серия Г А № 1327889 от актосъставителя М. В. М. в присъствието на 1 свидетеля К. А. М. полицейски служител от СДВР. В обстоятелствената част на процесния АУАН е отразено, че на 16.02.2025 г. около 22,52ч., в гр. София, на бул. "Черни връх", с посока на движение от ул. " Страцин" към бул. "Никола Й. Вапцаров" , Н. управлява лек автомобил "***", с рег. № ***, негова собственост, като на кръстовището на бул. „Н. Вапцаров“ приближава, навлиза и преминава, извършвайки маневра обратен завой в кръстовището, като преднамерено извежда управлението на автомобила извън контрол, което довежда до загуба на сцепление на гумите с пътната настилка, с което създава опасност за останалите участници в движението и здравето на хората.

АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, бил му предявен на същата дата и връчен срещу отказ. В графата за обяснения и възражения е вписано, че нарушителят няма такива.

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление (НП) № 25-4332-008830 от 07.05.2025 г. от началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", упълномощен със заповед № 513з – 453/31.05.2022 г., с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, предл. 3от ЗДвП на жалбоподателя Е. Т. В. ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100. 00 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения.

На първо място е налице разминаване в авторството на нарушението.

Видно от буквалния прочит на АУАН нарушителят е посочен като Е. З. Н., а в НП – Е. Т. В.. Това нарушение съдът намира за абсолютно такова, ограничаващо правото на защита на жалбоподателят, което води до отмяна на НП като незаконосъобразно.

На второ място е налице разминаване във фактическото описание на нарушението в АУАН и НП, което е недопустимо да се отстранява с докладна записка на основание допуснатата очевидна фактическа грешка.

Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България , чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения относно вменените на жалбоподателя нарушения не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства относно извършването на това нарушение. По делото е 2 разпитан свидетелят на съставяне на АУАН - очевидец. Видно от показанията на същия, в тях не се съдържат никакви данни за процесното нарушение /свидетелят единствено посочва, че се придържат към написаното в АУАН, след като съдът му го предяви, но не си спомня никаква конкретика по случая/, поради което административното обвинение остана и недоказано.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.

Такива са претендирани и видно от материалите по делото са действително направени, поради което АНО следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, процесуалното представителство по делото с активното участие на адв. М., направените доказателствени искания за събиране на доказателства съдът не намира за основателно възраженитео за прекомерност на адвокатското възнагржадение.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 2 5-4332-008830 от 07.05.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Е. Т. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП , наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. на основание чл. 175А, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП и лишаване от право на управление за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Е. Т. В., ЕГН ********** сумата от 600 лв., представляващо адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3