Акт от 21.12.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

54

Година

30.06.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.05

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Х. З. К.

Мария Дановска

Кирил Димов

Прокурор:

Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20085100600123 по описа за

2008 година

Производството е по чл. 318 и сл. от НПК, във вр. чл.425, ал.1, т.1 от НПК.

С решение № 224/17.04.2008 г., постановено по НД № 104/2008 год., Върховният касационен съд е отменил по реда на възобновяването решение по ВНОХД № 217/2007 г. по описа на ОС – Кърджали и е върнал делото за ново разглеждане на Кърджалийския окръжен съд от стадия на съдебното заседание.

С присъда № 87/16.07.2007 год., постановена по НОХД № 766/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал С. Т. Х. от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.07.2007 год. около 23,15 часа в гр.Кърджали, по ул.”Тина Киркова” управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с ДК № К 92 29 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.33 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 НК, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. С присъдата на основание чл.78а, ал.4, във вр. с чл.334г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК на подсъдимия е наложено и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС. Подсъдимият е осъден и да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 24 лева.

Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като не бил приложен законът, който трябвало да бъде приложен от първоинстанционния съд. Излагат се съображения относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 78а от НК, което се обосновава с текста на ал.6 на същия член, съгласно която разпоредбите на чл.78а ал.1-5 не се прилагат, ако дееца е бил в пияно състояние. Подсъдимият С. Х. бил в пияно състояние, извършвайки процесното деяние, което било видно от приетото в т.4, б.”а” на диспозитива на Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС на РБ. Налице били юридическите основания Кърджалийският окръжен съд да измени присъдата на Кърджалийския районен съд в частта й относно приложението на чл.78а от НК, като вместо това наложи наказание на подсъдимия С. Х. в съгласие с поисканото такова от представителя на обвинението пред първата инстанция. Сочи се, че по този начин въззивният съд би упражнил правомощието си по чл.337, ал.2, т.1 от НПК – да увеличи наказанието на подсъдимия С. Х., като въззивният съд възприеме доводите, изложени в протеста. Твърди се също, че присъдата на Кърджалийския районен съд не била постановена в съгласие с направените от прокурора искания по смисъла на чл.318, ал.2, изр. 2 от НПК, относно наказанието, което следвало да се наложи на подсъдимия. Видът на поисканото от прокурора наказание изключвало приложението на чл.78а от НК. Предлага се Окръжният съд да постанови решение, с което измени протестираната присъда на Кърджалийския районен съд в частта й относно освобождаването от наказателна отговорност на подсъдимия С. Х. с налагането на административно наказание, вместо което на подсъдимия да бъде наложено наказанието, поискано от представителя на обвинението пред първата инстанция и по този начин да се увеличи последното по смисъла на чл.337, ал.2, т.1 от НПК. Не сочи нови доказателства. В съдебно заседание Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста Сочи, че бил нарушен материалният закон, като разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК не била приложима, в който смисъл била съдебната практика.

Ответникът по протеста С. Т. Х. не се явява в съдебно заседание и не взема становище по протеста.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протеста е основателен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият С. Т. Х. живее постоянно в с.Глухар, общ.Кърджали, с основно образование е, женен е и не е осъждан. Притежава свидетелство за правоуправление на МПС. На 09.07.2007 г¯д. подсъдимият се намирал в дома си в с.Глухар, където употребил алкохол. Около 23.10 часа подс. Х. се качил на личния си автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № К 9229 АВ, привел го в движение и се насочил към заведение „Престиж” в кв.”Гледка” в гр.Кърджали. В близост до същото заведение подсъдимият извършил маневра на заден ход без да се огледа и да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, след което продължил по ул.”Тина Киркова” в посока с.Опълченци, общ.Кърджали. Междувременно автопатрул на РПУ – Кърджали в състав – свидетелите А. К. и св.Радослав Чаушев станали свидетели на извършената маневра от страна на водача на посоченото МПС и решили да извършат проверка. Те потеглили след превозното средство, управлявано от подсъдимия, и когато били в непосредствена близост до него му подали светлинен сигнал (синя лампа) да спре. Водачът спрял в дясната лента на пътното платно. При извършената проверка същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство – „Дрегер” № 0090, който отчел концентрация на алкохол в кръвта му 1.69 на хиляда. На подсъдимия Х. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3187/09.07.2007 год. за извършено нарушение по чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП. Издаден му бил и талон за медицинско изследване на кръвта. Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 278/10.07.07 г., в кръвта на подсъдимия С. Х. се доказва етилов алкохол в количество 1.33 на хиляда. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 09.07.2007 г. на Началника на РПУ-Кърджали, свидетелството за управление на МПС на подс.Х. било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността му.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Х. и показанията на свидетелите К. и Чаушев, дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, от протокол за извършена химическа експертиза, които съдът кредитира изцяло като последователни, логични и безпротиворечиви; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд, които от своя страна кореспондират с гласните такива. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. Т. Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК, като на 09.07.2007 год. в гр. Кърджали, управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с ДК № К 92 29 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.33 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване, изложено във въззивния протест по същество е относно неприложимостта в конкретния случай на разпоредбите на чл. 78а от НК.

В тази връзка неправилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на подсъдимия Х. са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. За предявеното на подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година, същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава осма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да е необходимо да бъдат възстановени. Същевременно, обаче, с разпоредбата на чл. 78а, ал.6 от НК, в редакцията й след изменението й със ЗИДНК (ДВ бр. 75/2006 год., в сила от 13.10.2006 год.) е предвидено, че ал.1-5 на същият член не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления. Ограничението на посочената алинея води до неприложимост на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като деянието е извършено в пияно състояние. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 29.11.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 2/2007 г. на ОСНК, съгласно което институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК и когато законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 - 5 НК са налице. Цитираното решение е задължително за органите на съдебната власт предвид разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, въпреки че същото е постановено след постановяване на протестираната присъда на Кърджалийския районен съд. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е освободил подсъдимия С. Т. Х. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание на основание чл.78а от НК, а присъдата в тази й част е неправилна и следва да бъде изменена, като се отмени приложението на чл.78а от НК. С оглед на изложеното и като съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства – типичната степен на обществена опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца, направените самопризнания, изразеното съжаление за извършеното, съдействието му за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия Х. следва да бъде наложено наказание в рамките на предвиденото от разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК към минималния размер или 3 месеца “лишаване от свобода”. Изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, тъй като са налице предпоставките за това - наложеното наказание “лишаване от свобода” е за срок до три години, подсъдимият не е осъждан на наказание “лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. За постигане целите на наказанието, както и за поправянето на Х. не е наложително същият да изтърпи ефективно наказанието “лишаване от свобода”.

Като последица от отмяната на приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, следва присъдата на Кърджалийския районен съд да бъде изменена и в частта и, с която на подсъдимия Х. е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” на основание чл.78а, ал.4 от НК, въпреки че не е налице протест в този смисъл. С оглед разпоредбата на чл.343г от НК, във вр. с чл.343б, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, т.7 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС. При определяне вида и размера на това административно наказание съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито съображения бяха изложени по-горе. При определяне на това наказание съдът отчита и високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.