Определение № 763 от 12.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. София, 11.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601178 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341 - 345 от НПК, вр. чл. чл. 250, ал. 4, изр. 2 вр., ал. 1, т. 2 от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от частния тъжител В. К., срещу определение №3884 от 15.11.2023 г., постановено по НЧХД № 4851/2022 г. по описа на СРС, НО, 12 с-в, с което съдията докладчик при Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 12-ти състав е върнал частната тъжба вх.№ 75849 от 14.04.2022г. от В. И. К. с адрес в гр.София, ул.“**** срещу Р.Н.К. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ул.****, досежно обстоятелствата, описани в пунктове 1.3, 1.4, 1.5 и 2.1 от (уточнителна) молба вх. № вх. № 313078 от 03.11.2023г. по описа на СРС , като е прекратил наказателното производство по НЧХД № 4851/2022г. по описа на СРС, 12-ти състав в тази му част.

В подадената частна жалба е изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт за връщане делото на СРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Бланкетно и без подробни фактически и правни съображения се твърди, че в тъжбата са описани достатъчно обстоятелства, водещи на извода, че се касае за извършено престъпление от частен характер.

Въззивният съд, като прецени посоченото в молбата, материалите по 1 делото и атакуваното определение, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес и притежаващо качеството на тъжител, в срока по чл.

342, ал. 1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Делото пред Софийски районен съд е образувано по повод тъжба вх.№ 75849 от 14.04.2022г. от В. И. К. с адрес в гр.София, ул.“**** срещу Р.Н.К. е ЕГН ********** и адрес в гр.София, ул.****.

Съдът с Определение № 2125 от 17.07.2022г. е прекратил частично воденото производство и отново е оставил без движение, частната тъжба в непрекратената част , като е дал указания.

Посоченото определение е обжалвано в прекратителната му част и е влязло в законна сила на 30.10.2023г.

На 03.11.2023г. по делото е постъпила молба вх. № 313078 от частната тъжителка с цел отстраняване на констатираните нередовности.

В същата тъжителката е изложила факти по пет пункта, касателно интервю с Р.К. пред БТВ, излъчено на 04.12.2021г.

По този повод частната тъжителка твърди , че:

1.

Чрез изявлението ,,...В последния един месец обаче за прозрачност не можеше да става и дума, даже в посока от новоизбрания член на съвета на директорите В. К. към останалите членове на съвета на директорите. Ние не знаехме какво се случва.“ (...). подсъдимата е осъществила клевета, като е разпространила неистински позорящи обстоятелства за В. К., а именно: „..че не съм действала „прозрачно“ (разбирано като публично, съответно на закона и вътрешните актове на дружеството), че не съм изпълнявала длъжността си надлежно и при спазване на съответните правила. Чрез изявлението имплицитно се намеква, че съм изпълнявала длъжността си в полза на други интереси, а не интереси на дружеството.“

2.

Чрез изявлението: „След избирането и, то почна лека-полека с поетапно разхлабване на контролните механизми — е подписването на различни заповеди, които са за избягване на система за двоен подпис, е тази сага около смяната на банката, че стана по абсолютно некоректен начин и 2 незаконосъобразен. Още тогава... значи ние сме я избрали... тя беше вписана на 29 октомври... Към вече 13- 14 ноември вече имаше половин папка е неща, които аз се опитвах и да говоря е нея за всяко нещо. Тя ми казваше „Аз се ползвам е доверието на принципала, това е волята на принципа“ и се оправдава с принципала“, подсъдимата е осъществила клевета в двете й форми, като е разпространила неистински позорящи обстоятелства за В. К., че се „оправдава“ за действия, които налагат „оправдаване“ и й е приписала престъпление, че е сменила „банката“ по незаконосъобразен начин.

3.

Чрез изявлението:„Може и да е честен човек. Въпросът е, че в управлението на дружеството трябва да си професионален мениджър. Да можеш да разчиташ финансови отчети, да знаеш какво е законодателството, да знаеш как да работиш в тази сфера. “, подсъдимата е нанесла обида на В.

К. , като индиректно е заявила, че последната не е професионален мениджър, не притежава необходимата квалификация, качества и познания за заемането на тази длъжност.

В същият пункт е посочено , че чрез изявлението: „Това, което е направено, то е подкрепено с една папка документи. Тая папка в голямата си част е дадена на ДАНС още в седмицата след президентските и парламентарните избори(...) Тези неща, те са подети много преди някой да се опитва да политизира цялото нещо. И това не е абсолютно коректно от която и да е партия да се опитва да извърта нещо, което е очевидна...нали., опит да се източи милион, а впоследствие и десетки милиони, да се превръща в инструмент за политически дивидент..“, подсъдимата осъществила клевета , чрез приписване на престъпление против финансовата система или против собствеността, стопанството, финансовата система или друго престъпление.

Частната тъжителка е направила алтернативно искане по този пункт, в случай, че последното твърдение не представлява приписване на престъпление, то съдът да приеме, че се касае за разпространение на позорно неистинско обстоятелство за нея.

4.

Чрез изявлението:“ Аз мисля, че е доста комплексно. Не е въпросът, че е даден ексклузивитет, а начинът, по който е даден. Не е направено никакво обстойно проучване на това нещо - добре ли е, не е ли добре. Първо се подписва. След това десет дена по-късно се иска от наше дъщерно дружество да предостави писмо, че нямат интерес. Ако смятате, че 3 това е редният начин да се случва...“ Р.К. е осъществила клевета , като е приписала на К. длъжностни престъпления.

Частната тъжителка е направила алтернативно искане по този пункт, в случай, че твърденията не представляват приписване на престъпление, то съдът да приеме, че се касае за разпространение на позорни неистински обстоятелство за нея, а именно :“ че не съм изпълнявала работата си с дължимата грижа (тъй като не съм извършила обстойно проучване, преди да взема съответно управленско решение) и „ че съм упражнявала натиск върху дъщерни дружества на ДКК, възползвайки се от своето положение, за да принудя представители на дъщерни дружества да издават документи с определено съдържание“.

5.Чрез изявлението: „За мене просто е странно да се искат оставки и да се уволняват хора, които изнасят информация за нередности и ги подкрепят с купища документи, които са входирани абсолютно по всички институции (...) а не се търси сметка на това, което се вижда в документите, че той го е извършил., нали той е замесен човека в това нещо. За мене това е странно“ Р.К. обобщено е разпространила позорящи неистински обстоятелства за В. К., а именно: „ че съм „замесена“ в закононарушения и незаконосъобразни действия при изпълнение на задълженията си като изпълнителен член на съвета на директорите на ДКК.“

Наред с това са изложени факти в един пункт , касателно интервю с Р.К. пред ТВ1, излъчено на 11.12.2021г.

По този повод частната тъжителка твърди , че чрез изявлението „Ами...Мотивите може да ги каже министърът..., с които ни освобождава ...Явно не се хареса това, че изнасяме неща, които са в голяма степен закононарушения и прекрачване на всички правила, които съществуват в дружеството. (...) Г-жа К. беше вписана в Търговския регистър като изпълнителен директор на 29 октомври тази година. Това е нали вече около месец и нещо (...) И тук идва голямата въпросителна. Как Търговския регистър вписа обстоятелство, което е в нарушение на устава на дружеството.

(..) Когато пък ние взехме решение, че ... след като видяхме г-жа К. какво прави, че не искаме нашите гласове да помагат на това нещо да се случва, и взехме решение трима от нас да я освободим, Търговският регистър реши да не го вписва., т.е. има някакво прилагане на двоен стандарт, определено се 4 виждат някакви зависимости, които като граждани или всеки човек има фирма в държавата и разчита на някаква безпристрастност в този Търговски регистър, това е много лош знак.“ Р.К. е осъществила клевета, като е разпространила неистински позорящи обстоятелства за В. К..

В заключение, частната тъжителка иска цитираните изявления на Р.К. да бъдат разглеждани в контекста на публикуваната от нея публикация на интернет страницата на ДКК. По повод това искане, съдът е длъжен отново да посочи, че огласяването/публикуването на мотивите за решение по протокол № 989/29.11.2021г. на Съвет на директорите на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД не е престъпление по НК.

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи, които се споделят от настоящата въззивна инстанция.

Съгласно разпоредбите на чл. 250, ал .1, т. 1 НПК в правомощията на съдията - докладчик се включва задължението му след образуване на делото да извърши проверка дали описаното в тъжбата престъпление се преследва по частен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. Посочената законова разпоредба предвижда, че тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Това е така, тъй като тъжбата е онзи сезиращ съда акт, който поставя началото на съдебното производство и определя фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване по делата от частен характер, поради което описаните в същата обстоятелства следва да отговарят на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че тъжбата, депозирана от частната тъжителка не съответства на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като в посочените части описаните деяния не съставляват престъпление по смисъла на 147 НК.

Както се посочи по-горе, в конкретния случаи частното обвинение касае престъплението клевета при форма на изпълнителното деяние "приписване на 5 престъпление" и същото включва две отделни инкриминирани дати, а именно във връзка с интервю с Р.К. пред БТВ, излъчено на 04.12.2021г. , както и интервю с Р.К. пред ТВ1, излъчено на 11.12.2021г.От изложените в тъжбата факти описани в пунктове 1.3, 1.4, 1.5 и 2.1 от (уточнителна) молба вх. № вх.

№ 313078 от 03.11.2023г. се установява, че същите не разкриват белезите на престъпление, както правилно е констатирал и първоинстанционния съд, а се касае за свободна интерпретация и личен анализ/оценка, извършени от частната тъжителка на смисъла, на инкриминираните цитати.

Въззивният съд подчертава, че в проверяваното определение коректно са изложени сочените в тъжбата фактически обстоятелства и именно в контекста на същите е формиран извод за несъставомерност на извършеното деяние по нито един престъпен състав. В обхвата на проверката, осъществявана от съдията-докладчик по наказателните производства, образувани по тъжба на пострадалия, е включена и съставомерността на описаното в тъжбата деяние. Ето защо оценъчната дейност на съдиятадокладчик обхваща преценка на сочените в тъжбата факти и възможността за подвеждането им под определен фактически състав на престъпление по НК, а на второ място обхваща и преценката дали конкретният възведен в частното обвинение фактически състав демонстрира такова ниво на обществена опасност, което да е годно да накърни защитаваните с криминализацията на престъплението обществени отношения.

При достигане до извод за несъставомерност не се налага съдът да навлиза във въпроси по съществото на правния спор, каквито са например доказаността и обосноваността на повдигнатото обвинение и именно поради това, несъотносими се явяват твърденията в частната жалба за липса на изначално посочени още в тъжбата на всички доказателствени източници.