Решение № 1400 от 28.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000501605 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. дело 1605/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1850 о т 27.03..2025 г. по гр.д. 3301/2023 г. на СГС, Първо ГО 3 състав, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата е осъдена да заплати на Е. Д. П. сумата 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, неудобство, безпокойство, притеснения и др., вследствие незаконните обвинения по две наказателни производства, съответно: 15 000 лв. – по ДП № 594/2014 г. на РУПСДВР, пр.пр. № 50016 на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД № 5497/2015 г. по описа на 130-ти състав на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2018 г. до окончателното изплащане и 30 000 лв. – по ДП № 1048/2015 г. по описа на РУП-СДВР, пр.пр. № 16217/2014 г. на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД № 6838/2019 г. по описа на 134 състав на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е искът в частта за разликата в частта за неимуществените вреди общо за сумата 100 000 лв., както и за законната лихва, считано от момента на образуване на наказателните производства до влизане на оправдателната присъда в сила. Прокуратурата е осъдена да заплати също и 2 500 лв. обезщетение за имуществени вреди – адвокатско възнаграждение за защита по НОХД № 6838/2019 г . по описа на 134 състав на СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2021 г., до окончателното й изплащане, както и на адв. Р. И. Н. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 4 450 лв.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната част.

Твърди се необоснованост, нарушение на материалния закон, съществено нарушение 1 на съдопроизводствените правила, тъй като от мотивите не става ясно как е определен размерът по справедливост. Разходите за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства за обема на извършените от адвоката процесуални действия.

Твърди се прекомерност на адвокатското възнаграждение. Няма подаден отговор от страна на ищеца. След уточнение от Прокуратурата и връщане на първоинстанционния съд за произнасяне по чл. 248 ГПК е постъпила и частна жалба на Прокуратурата срещу определение 19427 от 10.10.2025 г., с което е оставено без уважение искането на Прокуратурата да бъде намален адвокатският хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Страните не са направили доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание от името на Прокуратурата прокурор С. поддържа жалбите и моли за уважаването им. Адв. Н. от името на ищеца оспорва въззивната и частната жалби. Пледира, че съдът правилно е преценил, че е налице основанието по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ – срещу него са повдигнати две незаконни обвинения, по които са постановени оправдателни присъди. И двете производства са протекли в неразумно дълъг срок – едното около 4 години, другото около 6 години. По второто производство той е привлечен като обвиняем на 12.07.2016 г. с цел да се оправдае изтичащият 8месечен срок на задържане по друго дело и да остане по-дълго в ареста.

Обвинителният акт е внесен едва на 19.04.2019 г., без по делото да се извършват съществени процесуално-следствени действия. Общият срок на задържане по двете производства е 188 дни – малко над 2 месеца „задържане под стража“ и останалото време „домашен арест“. Тези незаконни обвинения сериозно засягат личността, достойнството и живота му. В периода на задържанията първото му дете е с установена умствена изостаналост, а през 2016 г. се ражда и второто дете.

Продължителните наказателни производства разстройват семейните отношения, довеждат до развод и причиняват неблагоприятни последици, които са в пряка и непосредствена връзка с незаконните обвинения.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. От приетите от първата инстанция доказателства се установява следното.

С постановление от 20.02.2014 г. на СРП срещу ищеца е образувано ДП № 594/2014 г. по описа на РУП–СДВР, пр. пр. № 50016/2014 г. по описа на СРП, а с постановление от 04.05.2015 г. - ДП № 1048/2015 г. по описа на РУП–СДВР, пр. пр. № 16217/2014 г. по описа на СРП. И по двете обвинението е за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК – закана за убийство. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищеца, че двете НП са образувани за едно и също деяние. Вярно е, че обвинен е за закана за убийство срещу едно и също лице, но на различни дати и на различно място.

По ДП 594/2014 е привлечен като обвиняем на 06.06.2014 г. за деяние на 14.12.2013 г. в гр. Банкя пред входната врата на къща. По това ДП е образувано НОХД 5497/2015 г. на СРС, 130 състав и с осъдителна присъда от 04.11.2016 г. му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца. След жалба е образувано ВНОХД 1332/2017 на СГС, по което ищецът е оправдан, а оправдателната присъда е потвърдена с решение на ВКС по КНОХД 965/2017, в сила от 09.02.2018 г. Определената мярка за неотклонение по това дело е подписка (НОХД 3853/2015 на СРС, 130 с-в, л. 9).

По ДП 1048/2015 г. е привлечен като обвиняем на 12.07.2016 г. за деяние на 12.02.2014 г. в бензиностанция в Люлин. Образувано е НОХД 6838/2019 на СРС, 134 с2 в, постановена е оправдателна присъда на първа инстанция, влязла в сила на 10.03.2021 г. По това дело след привличането на 13.06.2016 г. е задържан за 72 часа, на 16.07.2016 г. му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, изменена на 20.09.2016 г. в домашен арест, а на 11.02.2017 г. изменена на парична гаранция от 1000 лева ( НОХД 20349/2018 СРС, 134 с-в, разпореждане от 30.01.2019 г., л. 15). Периодът на цялото производство е от 12.07.2016 до 10.03.2021 г., два месеца и шест дни е бил задържан, шест месеца и осем дни е бил в домашен арест – от 14.07.2016 г. до 29.03.2017 г.

При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ и държавата дължи обезщетение за всяко от двете производства, приключили с оправдателни присъди. Оплакванията срещу неправилно приложение на материалния закон се свеждат до установяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, прекомерен ли е адвокатският хонорар за наказателното дело и осъществено ли е процесуално представителство.

От значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е следното.

Видно от справката за съдимост, ищецът до момента е осъждан седем пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления, като три от тях са в периода на процесните две производства: по НОХД 817/2014 на РС Сандански присъда 102 от 18.01.2016 г., в сила от 20.12.2016 г. за това, че е попречил на полицейски служител да изпълнява задълженията си, като наказанието е глоба; по НОХД 1301/2011 на РС Перник, присъда 180 от 20.12.2013 г., в сила от 21.06.2016 г. за причиняване на средна телесна повреда с наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за четири години; по НОХД 458/2016 на ОС Благоевград за умишлено убийство, извършено на 26.06.2015 г. Установява се още, че от 09.11.2015 г., когато е привлечен като обвиняем, до 12.07.2016 г. е бил задържан под стража по НОХД 458/2016 на ОС Благоевград, по което по-късно е осъден с присъда от 29.06.2018 г., изменена с решение №130/21.04.2020 г. по ВНОХД № 546/2019 г. по описа на САС, изменено с Решение №155/29.03.2021 г. по НД № 627/20 г. по описа на ВКС, 2-ро НО.

С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Благоевград от 01.11.2021 г. е постановено приспадане задържането на Е. Д. П. по нохд №6838/2019 г.

, 134 с-в на СРС за времето от 13.07.2016 г. до 16.07.2016г. /задържане до 72 часа“ по реда на НПК/, времето от 16.07.2016 г. до 20.09.2016 г., / МН „задържане под стража“/като 1 ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода и времето от 20.09.2016 г. до 11.02.2017г./ МН „домашен арест“/- като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода от изпълнението на наказанието лишаване от свобода от 8 години при строг режим, постановено с присъда № 3196/29.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 458/2016 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, изменена с решение от 21.04.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 546/2019 г. по описа на Апелативен съд гр.София, изменено с касационно решение № 155/29.03.2021 г., постановено по н.д. № 627/2020 г. на ВКС. Постановено е зачетеният период да се приспадне при изпълнение на наказанието “лишаване от свобода” с общ срок от 8 /осем/ години при строг режим, наложено Е. Д. П. с влязла в сила на 29.03.21 г. н.о.х.д.

№ 458/2016 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

В справка рег.№ 513000 - 36322 от 30.05.2023г на СДВР името на ищеца е споменато по повод на множество криминални регистрации.

Бракът на Е. Д. П. и съпругата му е прекратен с решение от февруари 2024 г., като след развода ищецът носи името Е. Д. К..

3

От СГС са разпитани двама свидетели за доказване на твърдените неимуществени вреди.

Свидетелката В. С. Д., леля на ищеца и медицинска сестра, заявява, че знае за старо наказателно дело срещу него, свързано със спорове за имоти с роднина на бившата му съпруга. Ищецът първо бил под домашен арест, после задържан, като през този период бил напрегнат, изнервен, с чести главоболия, повишено кръвно и дори кръвоизлив в окото. По наблюденията отношенията между ищеца и съпругата му, които преди били много добри, се влошили именно във връзка с конфликтите за имот и наказателното дело, и това довело до развода им. При задържането съпругата му била бременна.

Свидетелят Б. Б. П., близък приятел на ищеца от над 20 години, потвърждава, че срещу него са образувани две дела за закана за убийство, по които в крайна сметка е оправдан. Първото завършило с осъдителна присъда, но след обжалване бил оневинен, а по второто бил оправдан още в хода на производството. Свидетелят твърди, че задържането е било незаконосъобразно и че мярката „домашен арест“ се е изпълнявала в дома на майката на ищеца, което го лишавало от възможност да вижда семейството си и болното си дете. По думите му ищецът се чувствал репресиран, психически разклатен, имал здравословни проблеми от стрес, а самият свидетел внесъл гаранцията по второто дело. Според него обвиненията особено второто са резултат от провокация от страна на пострадалия, свързана със спор за недвижим имот, а ищецът бил много чувствителен по тази тема и не можел да отстъпва много. В ранната си възраст многократно бил задържан, но искал вече да тръгне по друг път.

Съгласно практиката на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. Въззивният съд намира, че следва да разгледа всяко от производствата до какви вреди е довело предвид тяхната самостоятелност и различно развитие.