Решение № 5027 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5027 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100511103 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционото производство срещу решение № 12523/14.07.2023 г. по гр. д. № 65309/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 155 състав, в частта, с която е отхвърлена предявена от него срещу ЗК „Бул Инс“ АД по реда на чл. 422 ГПК претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон.

Отговор на тази жалба не е постъпил.

Депозирана е и въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу решение № 12523/14.07.2023 г. по гр. д. № 65309/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 155 състав, в частта, с която е уважена предявена срещу него от ЗК „Лев Инс“ АД по реда на чл. 422 ГПК претенция с правно основание 411 КЗ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, моли се същото да бъде отменено в посочената част, а предявеният иск отхвърлен.

1

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – ЗК „Лев Инс“ АД, в която излага подробни съображения за несъстоятелност на въведените в жалбата оплаквания и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната от ЗК „Бул Инс“ АД част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ЗК “Лев Инс” АД, против ЗД “Бул Инс“ АД. Ищецът чрез процесуалния си представител, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за парично изпълнение, по което било образувано гр. д. №27987/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК било подадено възражение от длъжника, по повод на което ищецът предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на 15.06.2020 г. в с. Кладница, кв. Делта хил, на ул. „“********, управляващият лек автомобил „Волво“, с рег. № ******** ударил паркирания лек автомобил „Грейт Уол“, с рег. № ********, в резултат на което настъпили щети за последния. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП на 15.06.2020 г., в който било посочено, че виновен за ПТП-то бил водачът на лек автомобил „Волво“. Излага твърдения, че към датата на ПТП-то по отношение на лек автомобил „Грейт Уол“, с рег.

№ ********, била сключена имуществена застраховка „Каско“ с полица № 93002010020486 с ищеца със срок на покритие от 16.02.2020 г. до 15.02.2021 г., а по отношение на лек автомобил „Волво“ с рег. № ******** имало задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. По повод на настъпилото ПТП при ищеца била образувана преписка по щета № 13011361-20-402510, по която ищецът заплатил на увреденото лице сумата от 955,18 лв. Също така излага твърдения, че отправил покана до ответника за заплащане на платеното застрахователно обезщетение, за което ответникът изпаднал в забава и дължал и лихва за забава в размер на 38,12 лв. Моли съда 2 да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ЗД “Бул Инс“ АД дължи на ЗК “Лев Инс” АД сумата от 955,18 лв. главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по преписка по щета № 1301-1361-20-402510, сумата от 38,12 лв. - мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество ЗД “Бул Инс“ АД.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно отношение относно лек автомобил „Волво“, с рег. № ********. Оспорва механизма на настъпилото ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредоносния резултат, както и вида и размера на щетите.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В приетия като доказателство заверен препис от двустранен констативен протокол от 15.06.2020 г., е посочено, че на 15.06.2020 г. в „Делта хил“ е било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „Волво“, с рег. № ******** управляван от собственика Е.К., и лек автомобил „Грейт Уол“, с рег. № ********, собственост на С.С.. Налице е отбелязване на позиции “4“, т. е. че ПТП е станало на частен терен, и „8“, т. е. че е настъпил удар в задна частна друго превозно средство. Освен това е маркирана и позиция „1“ по отношение на л. а. „Волво“, че същото е било спряло.

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна полица № 93002010020486 от 11.02.2020 г. е видно, че между ЕТ „С.С. Изолпласт“, в качеството му на собственик на лек автомобил „Грейт Уол“ с рег. № ******** и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие от 16.02.2020 г. до 15.02.2021 г.

От представената и приета като доказателство заверен препис от застрахователна полица № Е19610012139 от 04.07.2019 г. е видно, че между 3

Е.Ц.К., в качеството му на собственик на лек автомобил „Волво“, с рег. № ******** и ответното дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие от 05.07.2019 г. до 04.07.2020 г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗК “Лев Инс” АД е била образувана преписка по щета № 1301-1361-20-402510, по повод постъпило уведомление, по която щета на 25.09.2020 г. застрахователят е платил обезщетение в размер на 955,18 лв. по сметката на увреденото лице.

Уведомлението е от дата 16.06.2020 г., подадено от О.И.С. в качеството си на представител на собственика, която е посочила, че колата е била паркирана от С.Т.С. в с. Кладница, тя самата била в колата и усетила удар отзад.

От представеното по делото уведомително писмо, отправено от ищеца до ответника на 02.10.2020 г. се установява, че ищецът е поканил ответника да възстанови платеното застрахователно обезщетение по процесната щета в размера на 955,18 лв., а от уведомително писмо от 15.10.2020 г., изпратено от ответника до ищеца се установява, че ответникът е отказал плащане по отправената регресна покана.

Приета по делото е препис от преписка по щета № 2003016535 въз основа на уведомление за ПТП от 15.06.2020 г. от Е.К., в което е описан следния механизъм “ колегата дава назад, за да направи маневра и да излезе от частния паркинг и ме удари както съм на място и го изчаквах.“ От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява съответствие на описаните в опис-заключение на застрахователя щети с посочения от ищеца механизъм на ПТП-то, както и стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек автомобил „Грейт Уол“, с рег. № ********, при ремонт с нови части без начислен ДДС е 1 786,70 лв., а с начислен ДДС – 2 142,84 лв. Вещото лице също така установява, че стойността на разноските, които застрахователят обичайно прави за определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на щетата са от 10 до 20 лв., средно 15 лв.

От разпита на свидетеля С. се установява, че през 2020 г. е работел в кв.

4

Делта хил в с. Кладница и е паркирал колата на частен паркинг в центъра на Делта хил. Сочи, че няколко дни преди това върху главата му паднала керемида, нямал спомен какво точно се е случило и лежал в болница в гр.

Перник. Имал проблеми с паметта.

От разпита на свидетелката С.а се установява, че знае, че колата е била ударена в задната част, но не знае от кого. Свидетелката била със съпруга си С. в Делта хил на обект. Колата била паркирана, свидетелката и съпругът оглеждали къща и при връщане до колата забелязали, че е ударена. Изрично подчертава, че към момент на увреждане нямало никой в автомобила. Колата била паркирана на терен пред строяща се къща. Няма спомен дали имало други автомобили.

От разпита на свидетеля К. се установява, че колата на свидетеля и колата на свидетеля С. били една след друга със задните си части и между колите имало разстояние 10-15 м. За да излязат от изхода и двата автомобила трябвало да направят маневра на заден ход. Когато започнал неговата видял, че другият водач също прави маневра назад и спрял, но другият водач не спрял и ударил собствения на свидетеля автомобил. Другият водач се извинил, не бил погледнал в огледалото за обратно виждане. Не са имали разногласие относно вината, която била на другия свидетел /разпознава свидетеля С./.

Заявява, че не са подписвали двустранен констативен протокол, оспорва почерка си върху този по делото.

С решение № № 12523/14.07.2023 г. по гр. д. № 65309/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 155 състав, претенцията за главница в размер от 955.18 лв. е уважена, а за мораторна лихва отхвърлена.

Срещу така постановеното решене са постъпили две въззивни жалби, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

5

Съгласно разпоредбата на чл.411 ал. 1 КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество.

Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни средства. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС.