Решение № 353 от 06.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Карлово, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20235320101380 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД от А. И.

Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*чрез адв. С. Н., съдебен адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ №**против „М. К.“ АД, ЕИК:************, седалище и адрес на управление: гр. С. ****, бул. „Ц. ш.“ №***, ет.*, представлявано от изпълнителните директори В. М. В. и Г. А. А..

Ищецът твърди, че на 06.07.2021г. г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем M. №9022-00066184, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 100 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,47 %, ГПР 48,90 %, брой погасителни вноски: 12

На същата дата – 06.07.2021 г., ищецът сключил с ответното дружество и Договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем M.

№9022-00066184, с който му бил предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“. Съгласно т. 3 от договора, кредитополучателят дължал възнаграждение на ответното дружество за закупената услуга „Комфорт“ в размер на 882.48 лв. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но счита, че не 1 дължи плащания за процесната допълнителна услуга, тъй като клаузата за предоставяне на пакет „Комфорт“ била нищожна.

Твърди, че предвиденото възнаграждение за закупена допълнителна услуга пакет „Комфорт“ в размер на 882.48 лв. било източник на допълнителна печалба, доколкото тя била над 50% от заетата сума от 1 100 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението.

Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Това било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Комфорт“ било договорено в нарушение на изискванията на добросъвестността. Както разходите на търговеца, така и печалбата му, следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора.

Чрез уговореното в т. 3 от договора за допълнителни услуги се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Комфорт“ било включено като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга – същата била предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата обективирана в т.3 и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 882.48 лв. от сключения между него и ответното дружество Договор за допълнителни услуги към Договор за паричен заем M. №9022-00066184 от 06.07.2021 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаваща 2 предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба и не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства – M. №9022-00066184 от 06.07.2021 г. и Договор за допълнителни услуги към заем M. №902200066184 се установява, че между страните е сключен Договор за заем M.

№9022-00066184/06.07.2021 г. по силата на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 1100.00 лева, платима на 12 месечни погасителни вноски в размер на 112.98 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,47 % и ГПР – 48,90 %. Посочена е в договора и общата сума за погасяване – 1355.76 лева.

На същата дата е подписан между страните и Договор за допълнителни услуги към заем M. №9022-00066184 за предоставяне на заемополучателя на пакет допълнителни услуги „Комфорт“. В т.3 от договора страните са уговорили допълнителни услуги, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М. К.“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер общо на 882.48 лева, разсрочено в 12 месечни вноски по 73.54 лева. В т.4 е посочено, че услугите се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем M., след попълване и подписване на формуляр искане за допълнителни услуги.

Изрично е посочено, че тези допълнителни услуги не са предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на такъв.

От представения от ищеца график на плащанията към договор за заем и услуги M. №9022-00066184 от 06.07.2021 г. се установява, че размерът на месечната вноска заедно с възнаграждението за допълнителни услуги възлиза на 186.52 лева.

Съобразно формулирания петитум на исковата молба, съдът дължи произнасяне по релевираните възражения за нищожност на клаузата за 3 допълнителни услуги.

Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. последно от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави.

Клаузата на договора за допълнителни услуги, регламентираща дължимост на възнаграждение, противоречи на добрите нрави като морални норми, на които законът е придал правно значение и граница на свободата на договаряне предвидена в чл.9 ЗЗД. Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.

Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави.

Макар и процесният договор за допълнителни услуги да е самостоятелен, неговият предмет е пряко свързан с предоставянето на заемната сума. Този извод следва и от прякото договаряне в него /т. 4.1/, че услугите се предоставят като допълнение към подписан договор за заем. Така, ако потребителят не сключи договор за заем, то този договор реално би бил лишен от своя предмет. Ето защо уговорката, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за заем е само формално постигната, защото тези услуги нямат самостоятелно значение. С въпросния пакет услуги, на практика потребителят е заставен да заплати възнаграждение за предоставена възможност, а не за реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия. Тези услуги не са същински такива по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а по естеството си представляват действия свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, уговарянето на цена на което законът забранява.

В заобикаляне на тази забрана цената им е въведена в предмета на процесния договор, което колидира с изискванията за добросъвестност в облигацията.

Следователно клаузата по уговарянето им и дължимост на възнаграждение за това е нищожна и като такава изначално не поражда действие.

Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които 4 неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за заем, внася значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Срещу правата, „предоставени“ с договора за допълнителни услуги, с които по правило потребителят разполага и без изричното им уговаряне – например да внася вноските в офис на кредитора или да ги превежда по банковата му сметка, да предоговаря условията по кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на 1100.00 лева потребителят се задължава да заплаща възнаграждение в размер на 882.48 лева, утежняващо допълнително разходите по кредита, освен с договорната лихва.

Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК.

Уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.20, във вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая.

В случая възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги, без към момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от потребителя. Възможно е въпреки заплащането на услугите на практика те изобщо да не бъдат реализирани. Например по делото няма доказателства за това заемателят да е бил посещаван в дома му за събиране на месечните вноски, нито да е предоговарял и разсрочвал кредита. По делото не са налице данни ищецът да се е възползвал реално от предоставената му допълнителна услуга за безплатно внасяне на вноски директно в офис на „М. К.“ АД.

5

Посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали – като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има.

По начина, по който са формулирани допълнителните услуги, съдът приема, че не се касае до възможност за реално предоставяне на такива и от които потребителя да се нуждае и да го облекчават. Тези услуги са предвидени единствено и само с цел да заобикалят разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, доколкото с тях се цели събиране на допълнително възнаграждение без да е предоставена конкретна услуга, което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава за заплащане на пакет допълнителни услуги.

В процесния случай се налага извод, че възнаграждението за пакет „допълнителни услуги“ по естеството си представлява скрит разход по кредита, който би следвало ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Включването му обаче в този процент би довел до многократно по-висок годишен процент на разходите от 50%. От това следва, че клаузата за ГПР би била нищожна, като надвишаваща пет пъти законната лихва. Тоест съображенията на ищеца за нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение за пакет допълнителни услуги поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а ЗПК са напълно основателни.