Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 741 от 17.06.2021, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2471/2020
Вид
Решение № 741
Подписан
17.06.2021
В сила
20.07.2021
Състав
ДИАНА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а,ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Велико Търново , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20204110102471 по описа за 2020 година

Производство с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .

Ищецът "Фронтекс Интернешънъл " ЕАД, гр.София твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1574/2020 г. на ВТРС . Заповедта е връчена на основание чл.47,ал.5 от ГПК , поради което ищецът депозира иск по реда на чл. 422 от ГПК, с цел да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение- сумата от 360,44 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 96,51 лева лихва за забава за периода от 22.07.2017 г. до 13.03.2020 г., представляваща част от присъдената със заповедта за изпълнение лихва за забава от 143,48 лева за периода от 21.03.2016 г. до 13.03.2020 г. Основава вземането си на сключен между трето за делото лице -"Провидент Файненшъл България» ООД и ответника договор за потребителски кредит № 592562715 /15.01.2015 г. , по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 400 лева срещу насрещното задължение за кредитополучателя да върне кредита ведно с добавка, съставляваща печалба на кредитора на 45 седмични вноски.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си и е преустановил плащането , като падежът на първата неплатена вноска е на 25.04.2015 г.

Крайният срок за изпълнение на договора бил 26.11.2015 г. Изтъква , че на 21.03.2016 г. между "Провидент Файненшъл България» ООД и «Фронтекс 1 интернешънъл» ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания , по силата на който вземането срещу длъжника- ответник по делото е прехвърлено на ищеца. Твърди, че е направен опит за изпълнение на задължението по чл.99,ал.3 от ГПК относно уведомяване на длъжника за цесията, но изпратеното писмо е върнато в цялост. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните дължимост на посочените суми от страна на ответника. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа предявения иск.

Претендира разноски.

Ответникът АН. С. АТ. , чрез особения си представител адв.Н. оспорва изцяло исковата молба. Твърди, че няма доказателства относно реалното получаване на заемната сума от ответника. Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно претенциите за главница и лихва за забава, както и за нищожност на договора за потребителски кредит поради нарушени императивни разпоредби на ЗПК. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискумест на кредита и че ответника не е надлежно уведомен за цесията. Моли съда да отхвърли исковите претенции. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По силата на договор за потребителски кредит 592562715/15.01.2015 г. сключен между « Провидент Файненшъл България» ООД като кредитор и АН. С. АТ. като кредитополучател на същата е предоставена сума в размер на 400 лева главница, срещу задължение да се върне на 45 седмични вноски в размер на по 15,73 лева, при последна вноска от 15,64 лева. Първото плащане се дължи на 22.01.2015 г., определен е и денят за плащане. Общият размер на дължимата сума подлежаща на връщане е от 707,76 лева и е формиран от главницата, такса оценка на досие от 20 лева, фиксирана лихва в размер на 54,64 лева и такса за услуга »Кредит у дома» от 233,12 лева. Договорен е лихвен процент

29,73 % годишно , а ГПР е 49%. Договорът е подписан от страните , като към него са приложени и формуляр за кандидатстване , както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. С договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. цедентът «Провидент Файненшъл България» ООД е прехвърлил срещу заплащане на « Фронтекс Интернешънъл « ЕАД портфолио от вземания срещу длъжници по договори за кредит, ведно с всички привилегии, начислени лихви и обзпечения, като неразделна част от договора е 2

Приложение № 1 , в което са описани всички данни относно прехвърлените вземания с посочено в т.9 от договора съдържание. Към договора е представена извадка от Приложение № 1, видно от която вземането срещу ответника също е предмет на договора за цесия. Прието е потвърждение за сключената цесия, както и пълномощно, с което цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД за сключения договор. Приложено е уведомително писмо до длъжника относно извършената цесия, но видно от известията за доставяне, върнати от «Български пощи» пратката не е потърсена от получателя. Препис от уведомлението, ведно с пълномощното е връчено на ответника със съобщението по чл.131 от ГПК, чрез особения му представител. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, ответника е получил сумата от 400 лева съгласно договора за кредит от 15.01.2015 г. , което се удостоверява от положения подпис на клиента под договора.

От проверката на счетоводните справки е установено, че длъжникът е погасил общо сумата от 120 лева за периода 16.01.2015 г.25.04.2015 г. Падежът на първата неплатена седмична вноска по договора за кредит е вноска № 5 , по която е останала частично неплатена сума за главница от 0,03 лева. До 25.04.2015 г. с платените 120 лева са погасени задължения в следната поредност: 58,61 лева такса услуга »Кредит у дома» ;

4,84 лева –такса за оценка на досие; 16,99 лева договорна лихва и 39,56 лева главница. Дължимата сума за главница е от 360,44 лева, за лихва-37,66 лева; за такса оценка на досие- 15,16 лева и такса услуга «Кредит у дома» -174,51 лева. Размерът на законната лихва за забава върху дължимата главница за периода 22.07.2017 г. до 13.03.2020 г. е 96,71 лева, като дните на забава са 966. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. От приложеното ч.гр.д.№ 1574/2020 г. на ВТРС се установява, че по заявление на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу АН. С. АТ. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 597/17.07.2020 г. за сумата от 360,44 лева главница; сумата от 43,79 лева договорна лихва за периода от 25.04.2015 г. до 26.11.2015 г.; сумата от 143,48 лева лихва за забава за периода от 21.03.2016 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението -14.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните 3 правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице, пред компетентния съд и в законоустановения по чл. 415,ал.1 от ГПК срок. Иска е предявен срещу ответник , комуто е връчена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл.

422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване на вземането на кредитора на посоченото основание. В конкретния случай ищецът претендира част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, като от тях са изключени вземанията за договорна лихва от 43,79 лева и разликата от 46,97 лева до пълния размер от 143,48 лева обезщетение за забава за периода 21.03.2016 г.- 22.07.2017 г. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно съществуването на валидно облигационно правоотношение, по което кредиторът е изправна страна, изискуемостта на вземането срещу длъжника, основанието и размера на всяка от претенциите си, както и качеството си на кредитор по силата на договор за прехвърляне на вземането, за което длъжникът е надлежно уведомен. От приетите по делото доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът е придобил вземането срещу ответника , възникнало в полза на "Провидент Файненшъл България» ООД по силата на договор за потребителски кредит № 592562715/15.01.2015 г. с договора за цесия от 21.03.2016 година и Приложение № 1 към него, сключени между страните.

Съгласно условията на цесията, ищецът се явява активно матерално легитимиран да предяви иск досежно възмездно придобитите от него имуществени права срещу ответника. Цедентът е потвърдил писмено прехвърлянето на вземането и е упълномощил цесионера с нарочно пълномощно да уведоми от негово име всички длъжници по цедираните вземания относно извършеното прехвърляне. Законът - чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния кредитор, за да породи действие спрямо него, като целта е да се защити длъжника срещу изпълнение на ненадлежен кредитор. При липса на изрична законова забрана това уведомяване да бъде извършено от новия кредитор, след като същият е изрично упълномощен от цедента да стори това, съдебната практика приема, че е налице изпълнение на задължението. / в този см. Решение № 4

137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС./ В конкретния случай е налице именно такова делегиране на законовото задължение на новия кредитор и същият е изготвил уведомително писмо до длъжника, но няма събрани доказателства уведомяването да е стигнало до него. Приложеното известие за доставяне установява, че адресатът не е потърсил пратката , респективно не е получил уведомителното писмо. Въпреки това, длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчването на екземпляра от уведомителното писмо и пълномощното, ведно с останалите документи към исковата молба и разпореждането по чл.131 от ГПК на назначения му особен представител. Съгласно установената задължителна практика на ВКС, цесията следва да се счита надлежно съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за цедираното вземане /вж. Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК/ и следва да се има предвид като факт имащ значение за спорното право при постановяване на решението. В случая не е от значение обстоятелството, че особеният представител на длъжника е получил книжата по делото.

Длъжникът следва да се счита уведомен за цесията, тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение / длъжникът е търсен на постоянния и настоящия си адрес, но не е открит, тъй като го е напуснал, не работи по трудов договор, не е регистрирал по надлежния ред новия си адрес, което е довело до фингирано връчване на книжата по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК/. Назначен му е особен представител, който охранява неговите права и законни интереси и е получил книжата, а отделно от това следва да се има предвид, че възражения срещу ненадлежно уведомяване за цесията може да направи само длъжник, който твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор или овластено от него лице преди това уведомяване. / вж. Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о./, каквито възражения не са релевирани по делото. Приложеният договор за потребителски кредит установява реалното получаване на заетата сума от кредитополучателя, доколкото според чл. 27 от него клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на сумата с подписването на договора. Не се спори, че подписът под договора е положен от ответника, следователно и 5 това възражение на особения представител е неоснователно. Относно възражението за нищожност на договора поради противоречието му със закона и императивните разпоредби на ЗПК: съдът счита, че приложеният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК относно формата и съдържанието на съществените му елементи според чл. 9 и сл. От ЗПК. Посочен е размерът на заетата сума, годишният лихвен процент, който е фиксиран, годишният процент на разходите , както и броя и размера на седмичните погасителни вноски.Посочен е падежът на първата погасителна вноска, както и деня от седмицата, в който плащанията се дължат и макар да няма отделен погасителен план необходимата информация, която следва да съдържа според чл. 11 от ЗПК е обективирана в договора. Договореният фиксиран лихвен процент не противоречи на добрите нрави, тъй като не надвишава трикратния размер на законната лихва според установената съдебна практика. Годишният процент на разходите също е в рамките на допустимото според императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 от ЗПК. При наведеното възражение от ответника за нищожност на договора , съдът счита, че същото е основателно относно клаузите предвиждащи заплащане на такса за оценка на досие, както и на таксата за услугата „Кредит у дома“. Същите формират размера на седмичната погасителна вноска и съдът следва да обсъди тяхната действителност. Съгласно чл. 10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисиони за действия,свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно таксата за оценка на досие е свързана с усвояването на кредита, тъй като кредиторът оценява предварително платежоспособността на кандидатстващия за кредит, а включването и в договора като компонент от сумата подлежаща на връщане противоречи на цитираната по-горе разпоредба. Същата е неравноправна спрямо потребителя и е уговорена в негова вреда, следователно е нищожна.