Решение № 940 от 06.08.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. София , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000503787 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3274 от 1 юни 2020г. по гр. д. № 7756/2019г. Софийски градски съд, ГО, I-1 състав, е отхвърлил предявения от Л. Т. К., Ю. Т. К., В. В.

Т., В. А. К. и Д. А. Т. против „Т ържище София” АД, положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост върху недвижим имот с проектен идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София, район Младост, с площ 2 854 кв. м, при граници: от две страни-имот с идентификатор ***; ***; *** и ***; осъдил ищците да заплатят на ответника разноски по делото на основание чл. 78, ал.

3 ГПК от 13 705 лв.

Л. Т. К., Ю. Т. К., В. В. Т., В. А. К., Д. А. Т. са подали въззивна жалба срещу решението на по гр. д. № 7756/2019г. на СГС, ГО, 1 състав. С доводи за неправилност на решението поради неправилни изводи, че праводателя т на ответника е придобил парцела, върху който отново неправилно съдът е приел, че е започнал законно разрешен строеж, съставляващ пречка за 1 реституция, като е и допуснал процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства, в това число при оценката на експертните заключения; при неизключването на доказателство – разрешение за строеж ; при произнасяне по възраженията им и като резултат е направил неправилен краен извод, че реституционният ефект на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не е настъпил в тяхна полза. Искат отмяна на решението и уважаване на предявения от тях иск за собственост.

„Тържище София“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил жалбата. Счита, че съдът законосъобразно е упражнил косвен съдебен контрол върху решението за земеделска реституция, съответно правилно е приел, че не е настъпил реституционен ефект в полза на ищците.

За да се произнесе, САС взе предвид следното:

Първоинстанционното производство, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение, е било образувано след обезсилване с решение № 514 от 03.01.2019г. по гр. д. №4107/2018г. на САС, ГО, 1 състав на решение № 2043 от 30.03.2018г, постановено по гр. д. № 20313/2014г. по описа на СГС, ГО, І-15 състав, и връщане на делото на СГС за произнасяне по предявения иск - за установяване правото на собственост на ищците върху процесния имот по отношение на ответното дружество.

За да постанови решението си при повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел, че с решение на ОСЗ Панчарево на ищците в качеството им на наследници на Д. С. /К./ e възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху овощна градина с площ 2 854 дка, V категория, находяща се в строителните граници на кв.Горубляне, м.”Празна секуля”. Решението е издадено въз основа влязло в сила на 10.05.2013г. съдебно решение по адм. д. № 858/2013г. по описа на АССГ, постановено по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което решението на СРС, потвърждаващо отказа за реституция, е отменено, а правота на собственост върху имота, индивидуализиран с № 40156, к.л. № 605 от помощния план на Индустриална зона Гара Искър, е възстановено. На ищците било отказано изменение на КККР чрез нанасяне на имота поради възражение от страна на ответника „Тържище София“ АД. Съдът е проследил хронологично изграждането на автобаза Гара Искър и узаконяването на строежи на името на 2 ответника, както и актуването на празно място от 32 дка - кв. 25, парцел VIII, в район Искър, гара Искър през 1988г., предоставянето му за оперативно управление за изграждане на автобаза, включването му в капитала на дружество, признато за собственик на земята ведно с постройките и съоръженията. Съдът е приел още, че през 1994г. е открита процедура за приватизация на автобазата, като с договор за продажба от 2000г. между дружеството, в чийто капитал е бил включен имотът, и „Обнова 2000“ ЕООД, понастоящем с нова наименование “Тържище София“, последният е закупил терена от 32 000 кв. м ведно с производствения комплекс в него. Съгласно заключенията на изслушаните по делото СТЕ, имотът, предмет на решението на ОСЗ, попада в терена, представляващ парцел VIII, кв. 25, м. „Гара Искър“, а сградите и съоръженията, някои в незавършен вид, част, от които попадат в имота, предмет на решението на ОСЗ, били нанесени в кадастралия план около 1990г., като строителството им започнало през 1988г. В кадастралната карта на района имотът бил нанесен с идентификатор *** със съществуващите в него сгради. По делото са разпитани и двама свидетели, които са свидетелствали за съществуването на сградите към м.03.1991г., като свидетелят, работил като началник отдел „Строителство и архитектура“ от 1984г. – 1998г., е посочил, че изграждането на сградите е започнало преди събитията от 1989г. и към 1991г. били частично изградени ведно с изградени съоръжения и трафопост. Въз основа на така приетото, СГС е направил извод, че реституционният ефект на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не е настъпил в полза на ищците, защото към 01.03.1991г. в имота е започнал законно разрешен строеж – пречка за възстановяването по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

СГС е посочил, че реституционен ефект не е настъпил и поради това, че на основание § 6, ал. 6 ПЗРЗППДОП (отм.) ищците като правоимащи следва да получат обезщетение поради осъществената приватизация на имота преди постановяне на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и частично допустимо и правилно като резултат в допустимата част; недопустимо е в частта, в която е произнесено по отношение на В.Т..

3

Ищците Л. Т. К., Ю. Т. К., В. В. Т., В. А. К., Д. А. Т. твърдят, че в качеството на наследници на Д. Т. К. им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ „Панчарево” и съдебно решение № 3119/10.05.2013г. по адм. д. № 858/2013г. на АССГ правото на собственост върху имот с проектен идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София, район Младост, с площ 2 854 кв. м, при граници: от две страниимоти с идентификатори

***;

***;

*** и ***. Със заявление от 02.04.2014г. поискали от СГКК-София град изменение в кадастралния регистър на имот с идентификатор *** чрез попълване на собствения им имот с проектен номер ***, тъй като не бил нанесен в кадастралните карта и регистър. Ответникът възразил срещу изменението, засягащо имот ***, тъй като по този начин се засягал собствения му имот с посочения идентификатор. Началникът на СГККСофия град приел, че е налице спор за материално право и отказал извършване на изменението на кадастралната карта и регистър. Ищците са предявили иск (искове), след уточнението му пред въззивния съд при първоначалното разглеждане на жалбите им, във връзка с което е обезсилено и първото поред първоинстанционно решение, с искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на имот с проектен идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София, район Младост, с площ 2 854 кв. м. при граници: от две страни-имот с идентификатор

***;***;*** и ***.

Ответникът „Тържище София“ АД е предприел защита по същество срещу иска Възразил е, че ищците не са собственици на процесния имот - представените от тях документи не ги легитимират като такива и те са му непротивопоставими, тъй като не е участвал в административното производство. Счита, че са налице пречки за реституция по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като имотът се намира в границите на урбанизираната територия на гр.София, бил е застроен с реализирано мероприятие, което не позволява реалното му реституиране.

4

Сочи, че е била изградена автобаза на СО Автомобилен транспортАвтокомбинат „София-град“. За изграждането на този обект било издадено разрешение за строеж № 54/1988г. на началника на Дирекция „Архитектура и градоустройство” на СНС, а с протокол № 247/02.03.1988г. била дадена строителна линия за ограда на автобазата в парцел VІІІ, кв.25, местността „Гара Искър”. С протокол обр. № 16 на приемателна комисия било констатирано завършването на строителните работи по пусков комплекс „Вертикална планировка и подвижни комуникации” към обект Автобаза-Гара Искър, като било констатирано изпълнение на строителството на площадка за паркиране на автомобили и пространство около нея, изпълнение на цялостната водопроводна мрежа с две отклонения, изпълнение на канализацията, направена бетонова основа на оградата от три страни на площадката. От писмо от 28.05.1990г. било видно, че констатираните недостатъци в акт обр. № 16 били отстранени.

Към 1990г. в имота имало изградени КПП, два навеса и склад като част от реализирано мероприятие Автобаза-Гара Искър, което не позволява възстановяване собствеността върху имота. Постройките били узаконени с акт № 3/26.04.2004г. на главния архитект на район Искър на името на ответното дружество. Решението на ОСЗ Панчарево и решението на АССГ, с които имотът е бил реституиран, ответникът счита, че са постановени в нарушение на § 6, ал.6 ЗППДОП (отм.) и § 11 ЗПСК, като ищците, като правоимащи лица по ЗСПЗЗ, е следвало да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ. В тази връзка поддържа, че имотът е бил включен в актива на дружество с 50 % държавно участие, актуван като частна държавна собственост с акт № 00103/13.02.1997г. на областния управител на област София и включен в капитала на „Аутоспектър” ЕООД с едноличен собственик държавата. Това дружество било признато, с НА № 26, том І, рег. № 2642, н. д. № 178/2000г., за собственик на празно място в гр.София, Гара Искър, представляващо парцел VІІІ от кв.25 по плана на гр.София от 1986г., с площ от 32 000 кв. м, заедно с построените върху него трафопост, контролно – пропускателен пункт (КПП) с два навеса и два канала за преглед на коли, склад М, сервизно хале, гаражна площадка, ограда, осветление, районен водопровод, 5 районна канализация, площадков паропровод, вкопани в терена резервоари за бензиностанция. След открита процедура по приватизация на Автобаза-Гара Искър, обособена част от имуществото на „Аутоспектър” ЕООД, обявен и проведен конкурс, Автобаза-Гара Искър била продадена на „Обнова 2000” ООД. С приемо-предавателен протокол от датата на приватизационния договор - 14.03.2000г., владението върху имота – терен със застроеното върху него - трафопост, КПП с два навеса и два канала за преглед на коли, склад М, гаражна площадка, ограда, осветление, районен водопровод, районна канализация, площадков паропровод, - било предадено на купувача. Незавършени били сервизното хале – корпус за техническо обслужване и спомагателен корпус за автомобилите, една част в бетонови основи, друга изградена в груб строеж до първа плоча, и проектирана бензиностанция. Договорът за продажба бил извършен с НА № 178, том І, рег. № 2670, н. д. № 179/2000г. След две поредни преобразувания „Обнова 2000”ООД, което станало АД, се преименувало на „Тържище София” АД.

Не е спорно по делото, че ищците са наследници по закон на Д. Т.

С. /К./, починал на 18.06.1957г.

С решение № 370/06.01.2014г. на ОСЗ-Панчарево на наследниците на посоченото лице е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, върху следния имот: овощна градина с площ 2 854 дка, V категория, находяща се в строителните граници на кв. Горубляне, м.”Празна секуля”. Това решение е издадено въз основа влязло в сила на 10.05.2013г. съдебно решение по адм. д. № 858/2013г. по описа на АССГ, постановено по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а имотът е посочен като имот с № 40156, к. л. № 605 от помощния план на Индустриална зона Гара Искър; извършено е и препращане към скица, изготвена от вещо лице, приложение към решението на АССГ.

С посоченото решение по адм. д. № 858/2013г. на АССГ е отменено решението на СРС, с което е отхвърлена жалбата срещу решение на ОСЗ „Панчарево”, с което е отказано възстановяване на имота 6 в съществуващи (възстановими) реални граници, вместо което е постановено възстановяване правото на собственост върху имота.