Решение № 1198 от 20.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно гражданско дело № 20265300501532 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Фератум България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С*** чрез юрк. Г.Г. против Решение № 1694/13.04.2026г., постановено по гр. дело № 3907/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, III гр. състав, с което е осъден „Фератум България“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) да заплати на Д. Г. Р. сумата от 344.87 евро, платена от ищцата на дружеството при начална липса на основание, в периода 06.07.2021 год. – 03.11.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2025г., до окончателното й изплащане, както и сторените разноски.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно било прието за установено, че липсва основание на извършените плащания, без по делото да е изяснено по кой конкретен договор са извършени визираните плащания.

Твърди се, че в тежест на Д. Р. е да установи липсата на валидно правоотношение между страните. На следващо място според жалбоподателя не е било изяснено дали плащанията не представляват частично погасяване на различни задължения, а това не можело да доведе до категоричен извод дали е налице надплащане.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Г. Р. от гр.

Пловдив, чрез процесуалния представител адв. К. Й. К.. Излага довод за неоснователност на същата и моли решението да бъде потвърдено като 1 правилно. Навежда довод, че доказателствената тежест е била правилно разпределена от първоинстанционния съд, като ищецът е следвало да докаже не само факта на плащане, но и че е налице имуществено разместване без правно основание, като в случая липсвали доказателства за това и не било доказано дали процесните суми надвишавали действително дължимото. Не бил представен договор за кредит между страните, нито бил индивидуализиран такъв. Не било доказано основанието, на която тази сума била получена от „Фератум България“ ЕООД.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Районен съд – Пловдив е сезиран с искова молба от Д. Г. Р. против „Фератум България“ ЕООД. Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 674,50 лева (равняващи се на 344,87 евро) – недължимо платена при начална липса на основание за периода 06.07.2021г. – 03.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че за периода 06.07.2021г. – 03.11.2021г. ищецът платил на ответното дружество посочената сума, чрез системата на Изи пей, като е посочил дати на извършените плащания, а именно: на дата 06.07.2021г. – 10450 лв., на дата 10.09.2021г. – 490 лв., на дата 03.11.2021г. – 80 лв. Сумата била претендирана от дружество като вноска по кредит, какъвто не съществувал. Постъпил е отговор от „Фератум България“ ЕООД. Изразил е становище за неоснователност на предявения иск.

С постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е изложил твърдения за съществуване на основание за получаване на сумата и не е посочил доказателства, от които да е видно наличието на правно основание за получаването й, поради което искът е уважен.

При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото.

Видно от приобщените три броя разписки, на 06.07.2011 год. Р. е превела на дружество сумата от 53.43 евро (104.50 лева), на 10.09.2021 год. – сумата от 250.53 евро (490.00 лева) и на 03.11.2021 год. сумата от 40.90 (80.00 лева). Или общо, за периода 06.07.2021 год. – 03.11.2021 год. Р. е заплатила на Фератум България ЕООД, чрез Изи пей, сумата от общо 344.87 евро (674.50 лева).

Доказани са елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД - обогатяване на едната страна, изразяващо се в придобиване на имуществена облага и обедняване на другата страна, връзка между тях, липсата на основание за преминаване на имуществени блага от патримониума 2 на обеднелия в този на обогатилия се. „Фератум България“ ЕООД не е успял да докаже валидно правно основание за задържане на получените суми.

Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 344.87 евро, представляваща получено без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 04.09.2025г. до окончателното плащане, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски на адв. К. се явява основателна. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА въззивният съд съобразява задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което при преценката за дължим размер на адвокатското възнаграждение националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с приета от Висшия адвокатски съвет наредба, а се произнася относно размера на възнаграждението, след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвокат страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото. Предвид предоставената безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38 от ЗА, разноски под формата на адвокатско възнаграждение се дължат в размер на 204.00 евро пред въззивната инстанция. Съдът приема, че този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатско възнаграждение в конкретния случай, като се съобразява, както характерът на спора – иск за връщане на получена без основание сума, така и положения от адвоката труд и извършени процесуални действия, при отчитане сложността на спора.

Водим от горното, Окръжен съд – Пловдив,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1694/13.04.2026 г., постановено по гр.дело № 3907/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С** да заплати на адв. К. Й. К., Адвокатска колегия – П*, ул.

„**** сумата от 204.00 евро представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на въззиваемата Д. Г. Р. във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4