Определение № 397 от 06.06.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Шумен, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500202 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5315 от 02.04.2024г., депозирана от М.

С. И. с ЕГН **********, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - САК срещу определение № 685/19.03.2024г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното решение в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС общо за всеки от предявените искове.

В жалбата се излага, че по делото са предявени и разгледани два иска – установителен и осъдителен и съобразно разпоредбата на чл.2, ал.5 във вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете. На следващо място, до постановяване на решението ответникът по делото не е ангажирал никакви доказателства, че ищцата не е материално затруднено лице, а представените по делото документи не са годни доказателства да удостоверят доходи и материално положение, тъй като същите са доста назад във времето отпреди завеждане на исковата молба. Трето, предявеният установителен иск бил един, като са посочени главно основание за нищожност на клаузата и допълнително основание, които са предявени под условие, в случай, че съда не уважи главното основание.

В частта, в която съда отхвърля предявения установителен иск решението е нищожно, защото такъв не бил предявяван в настоящия процес и е недопустимо ответникът да има право на разноски при изцяло уважени искове. С оглед всичко изложено, жалбоподателката моли съдът да постанови определение, с което да отмени атакуваното и да измени решението в частта му за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за всеки иск или общо 960 лева с ДДС и го отмени в частта, в която са й възложени разноски в размер на 66.66 лева.

Към жалбата са приложени платежни бележки, от които е видно какви разходи 1 извършва ищцата ежемесечно, респ. с какви доходи разполага, след като ги покрие. Освен това е отправено искане да бъде изискана служебна справка от ЦКР.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Излага, че не е налице основание за изменение на разноските в претендирания от ищцовата страна смисъл.

Правилно съдът е отхвърлил искането, тъй като претендираното възнаграждение в размер на 960 лева при цена на иска 309.35 лева е три пъти по - голямо от претенцията, като едновременно с това, делото не се характеризирало с фактическа и правна сложност, приключено е в едно съдебно заседание. Сочи, че ищцата упражнявала процесуалните си права явно недобросъвестно, като се стремяла по всякакъв начин да генерира необосновано високи разноски в тежест на ответната страна. В един и същи ден е подала три искови молби срещу дружеството пред РС – Шумен, като исковите молби имали идентично съдържание и чрез един и същи адвокат, като ищцата е имала възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, с една искова молба. Също така своевременно са направили възражение, че ищцата не е материално затруднено лице, за което по делото са представени доказателства, неоспорени от същата. Позовава се на практика на ВКС, според която, ако противната страна възрази, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, то тя следва да представи доказателства в подкрепа на това си твърдение. По делото били представени достатъчно доказателства, че ищцата не е материално затруднено лице, получава доходи от трудово възнаграждение в размер на 1 419.69 лева, което е над минималната работна заплата за страната и линията на бедност.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.

С. И. с ЕГН **********, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - САК срещу "Сити Кеш“ ООД с ЕИК ......, със седалище в гр.

София, по искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр .І от ЗЗД с цена 309.35лева, за обявяване на нищожност на клауза за заплащане на неустойка в размер на 309.35 лева по договор за паричен заем кредирект № 530895 и за връщането на сумата от 309.35 лева, представляваща недължимо платени суми по договора за кредит на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД. С решение № 56 от 31.01.2024г. съдът е приел, че е сезиран с три установителни иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД и един осъдителен по чл.55, ал.1 от ЗЗД и е признал за установено по отношение на ответника „Сити кеш“ ООД с ЕИК ......, че уговорката от т. 6.2 във вр. с т. 6.1 в договора за паричен заем между страните ,за заплащане на неустойка в размер на 309.35 лева е нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр. ІІІ от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Отхвърлил е предявените от ищцата искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. І и ІІ от ЗЗД, за обявяване на недействителност на така 2 уговорената в договора клауза за заплащане на неустойка в размер на 309.35 лева, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, като неоснователни. Осъдил е на основание. чл.55, ал.1, пр. І от ЗЗД ответника „Сити кеш“ ООД с ЕИК ...... да заплати на ищцата М. С. И. сумата от 309.35 лева, получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея от 07.09.2023г. до окончателното плащане. На осн. чл. 78, ал. 8, във вр. ал.

3 от ГПК е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски за производството в размер на 66.66 лева и е отхвърлил искането на процесуалния й представител адв. Д. М. М. от САК за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, като неоснователно. За да отхвърли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищцата, съдът е приел, че представените по делото доказателства оборват записаното в представения договор за правна защита и съдействие – че се оказва безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Посочил е, че ищцата била в трудово правоотношение, с трудово възнаграждение, надхвърлящо както размера на линията за бедност, така и минималната работна заплата за страната.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на ищцата е депозирал молба с искане за изменение на решението в частта му за разноските, като съда му присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лева с ДДС по двата иска - установителен и осъдителен, или общо 960 лева с ДДС, както и да измени присъдените в полза на ответника разноски в размер на 66.66 лева. Позовал се е на разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, според която съда е задължен да определи възнаграждението по всеки един от предявените искове, както и че до приключване на делото ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че доверителката му не е материално затруднено лице. Преценката на съда за доходите на ищцата била направена върху налични по делото документи много преди завеждане на исковата молба и същите не били годно доказателство да удостоверят доходи и материално положение. По отношение на присъдените разноски в полза на ответника е посочил, че по делото били предявени един установителен и един осъдителен иск, които били уважени изцяло и било недопустимо ответника да има право на разноски при изцяло уважени искове. В частта, в която се отхвърля предявен установителен иск решението било нищожно, защото такъв иск не бил предявяван.

В даденият от съда срок, ответникът е депозирал отговор по молбата, в който е поискал съда да я отхвърли като неоснователна, с идентични доводи, посочени и в отговора по настоящата жалба.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил исканията на адв. Д. М. М. – САК, като представител на М. С. И., за изменение на решението в частта му за разноските, като неоснователни. Посочил е, че по делото са разгледани четири иска, два от които са отхвърлени, поради което на ответника се следвали разноски в размер на 2/3 от половината от определеното му юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съобр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и нямало причина за неприлагането на разпоредбата на чл.78, ал. 3 от ГПК. По отношение искането за разноските 3 на ищцата е посочил, че същата би имала право на разноски, но в случая такива не са извършени, а на адвоката възнаграждение не е определено, защото не били налице предпоставките за възникване правото му на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК.

Съобразно неоспорените писмени доказателства по делото, ищцата не е материално затруднено лице, съответно не бил налице случай по ал.1 на чл.38 от ЗА, което било една от предпоставките за определяне на адвокатско възнаграждение, а не само насрещната страна да е осъдена за разноски.

Настоящият въззивен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд по отношение липсата на основания за присъждане адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА на пълномощника на ищцата, поради следното:

Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т.1 - т.3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т.1 до т.3 на ал.1 и 2) в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 682/18.10.2012 г. по ч.гр.д. № 598/2012 г., ІІІ г.о. на ВКС, определение № 708/05.11.2015 г. по ч.гр.д. п№ 4891/2015 г., ІV г.о. на ВКС, определение № 257 по ч.т.д. № 226/2018 г., ІІ т.о. на ВКС, определение № 395/09.07.2018 г. по т.д. № 1314/2018 г., ІІ т.о. на ВКС, определение № 283/22.07.2020 г. по ч.т.д. № 872/2020 г., ІІ т.о. на ВКС и др., посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение за процесуално представителство, осъществявано при условията на цитираната разпоредба. Щом е поискано присъждането му, адвокатското възнаграждение се дължи винаги от страната, изгубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната. Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал.1 от ЗА не е условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето, на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл.38, ал.1 от ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 от ЗА, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е 4 осъдена за разноски. В чл.38, ал.1 от ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист.