Решение № 232 от 01.10.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Враца, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500325 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба с вх. № 3531/05.05.2026 г., подадена от П. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Решение № 131/15.04.2026 г., постановено по гр.д. № 155/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

С посоченото решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответника П. И. П., че ищцата И. М. Г., действаща чрез своя законен представител, е собственик на У. X.-232, с площ 518 кв.м., отреден за жилищно застрояване в кв. 14 по плана на с. Бързина, и е осъдил ответника да й предаде владението върху имота.

Предявеният иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен в частта относно признаване правото на собственост и предаване владението върху находящата се в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ 25 кв.м., построена през 1962 г.

Отхвърлен е и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.

97 ЗС, основан на твърдение за преработване и присъединяване на чужда вещ към главна вещ, както и свързаната с него претенция за обезщетение в размер на 25 000 лв.

По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 4 940 евро, равностойни на 9 661,80 лв., представляваща увеличената стойност на имота, вследствие на извършените подобрения, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. За разликата до пълния претендиран размер от 10 967,21 евро, равностойни на 21 450 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

С решението съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските между страните.

1

В първоначално подадената въззивна жалба жалбоподателят е изложил оплаквания срещу решението в по-широк обхват. Поддържал е, че първоинстанционният съд не е изяснил в пълнота релевантните факти и обстоятелства по спора и е извършил неправилна преценка на част от събраните доказателства.

В жалбата са изложени възражения срещу показанията на свидетеля И.С. относно начина, по който последният е придобил процесната къща, обитаването й от неговия дядо, както и относно твърдяното възпрепятстване на достъпа на М. Г. до имота. Жалбоподателят се е позовал и на отношенията между И.С. и Ч.С. във връзка с наследствен имот, находящ се в парцел IX, кв. 14 по плана на с. Бързина, общ. Хайредин, с площ 6 498 кв.м.

Оспорени са и показанията на свидетеля И.Х. относно времето на извършване на подобренията, като жалбоподателят е противопоставил обстоятелството, че на 11.04.2024 г.

Ч.С. е бил въведен във владение на процесната къща.

Жалбоподателят е поддържал още, че не е доказано изграждането на нов втори етаж и че не е ясно на какво основание е осъден да заплати обезщетение за подобрения при отхвърляне на претенциите на ищцовата страна относно собствеността върху сградата.

Наведени са и доводи във връзка с Решение на Районен съд – Мездра по гр. д. № 1423/2023 г., с което е допусната съдебна делба, като според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е установено процесният имот да е част от имотите, предмет на това производство.

Поддържано е също, че по делото не са събрани доказателства собствениците на сградата да са знаели за извършваните строително-ремонтни дейности и да не са се противопоставили на тях.

На следващо място се поддържа в жалбата, че съдът неправилно не е кредитирал Решението на Районен съд – Мездра, постановено по гр. д. № 1423/2023 г., с което е допусната съдебна делба, като е приел, че в настоящото производство не е установено процесният имот да е част от имотите, допуснати до делба по посоченото дело.

Според жалбоподателя по делото не са събрани доказателства, че собственикът на къщата Ч.С. е знаел за извършените в имота строително-монтажни дейности и не е възразил срещу тях.

С първоначалната въззивна жалба е направено искане за отмяна на Решение № 131/15.04.2026 г. по гр. д. № 155/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина и за отхвърляне на предявените искове.

При условията на евентуалност е поискано спиране на производството до влизане в сила на решението по гр. д. № 1423/2023 г. на Районен съд – Мездра, с оглед установяване правата на наследниците на С.Г. П. върху наследствения имот в парцел IX, кв. 14 по плана на с. Бързина.

С въззивната жалба не са представени нови доказателства и първоначално не са направени доказателствени искания.

С Разпореждане № 280/03.06.2026 г. въззивната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираната нередовност.

С молба вх. № 4714/16.06.2026 г., подадена, чрез пълномощника му адв. Т. П., въззивникът е уточнил, че обжалва Решение № 131/15.04.2026 г. по гр.д. № 155/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина единствено в частта, с която е осъден да заплати на ищцата 2 сумата от 4 940 евро, представляваща обезщетение за увеличената стойност на процесния имот, вследствие на извършените подобрения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.

С оглед направеното уточнение предметът на настоящото въззивно производство е ограничен до правилността на решението в тази негова част, а останалите части на първоинстанционното решение не са предмет на въззивна проверка.

В уточнението въззивникът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва заключението на приетата пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза с довод, че вещото лице е извършило само външен оглед на имота и е основало част от констатациите си на информация, предоставена от представител на ищцата, без участие на ответника и без достъп до вътрешността на сградата.

Поради изложените съмнения относно пълнотата и правилността на заключението е направено искане за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза по реда на чл.

201 ГПК, която след извършване на реален оглед на имота да даде отговор на поставените въпроси.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на иска по чл.

74, ал. 2 ЗС, като неоснователен и недоказан. Претендират се направените по делото разноски.

Настоява за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза по реда на чл. 201 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна И. М. Г., действаща чрез законен представител М. И. Г., чрез адв. М. Г. от АК Враца, с който оспорва изцяло предявената въззивна жалба и желае да бъде оставена без уважение.

В отговора се поддържа, че Решение № 131/15.04.2026 г. на Районен съд – Бяла Слатина е правилно, законосъобразно и обосновано и се иска потвърждаването му.

Въззиваемата страна е изложила възражение за недопустимост на първоначално подадената въззивна жалба в частта, с която са атакувани отхвърлените от първоинстанционния съд искове, поради липса на правен интерес за ответника да обжалва благоприятните за него части от решението. Посочено е, че искът по чл. 108 ЗС относно собствеността върху сградата, както и искът по чл. 97 ЗС са отхвърлени, поради което ответникът няма правен интерес от обжалването на решението в тези части.

Поддържа се още, че част от изложените в първоначалната въззивна жалба доводи се отнасят до факти, отношения с трети лица и други съдебни производства, които са извън предмета на настоящия спор и не обосновават неправилност на решението в обжалваната част.

Въззиваемата страна счита, че жалбата не съдържа основателни оплаквания, които да налагат отмяна или изменение на първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за въззивното производство.

С отговора не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

Във въззивното производство, с оглед конкретизираните оплаквания срещу заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза и необходимостта от пълно изясняване на относимите към предмета на въззивната проверка факти, съдът е допуснал и назначил повторна съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието като 3 доказателство по делото.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът П. И. П., редовно призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощника си адв. Т. П., която поддържа въззивната жалба съобразно направеното уточнение.

Въззиваемата И. М. Г., редовно призована, се представлява от законния си представител М. И. Г. и от пълномощника адв. М. Г., която оспорва въззивната жалба и поддържа писмения отговор.

Във въззивното производство е изслушана и приета допуснатата повторна съдебнотехническа експертиза.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх. № 4518/09.08.2024 г., първоначално постъпила в Районен съд – Козлодуй, по която е образувано гр. д. № 957/2024 г. След отвод на всички съдии от Районен съд – Козлодуй на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, с Определение № 31/22.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 31/2025 г. на Окръжен съд – Враца делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Бяла Слатина.

Исковете са предявени от И. М. Г., действаща чрез законния си представител М. И. Г., срещу П. И. П..

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на У. X.-232, с площ 518 кв.м., отреден за жилищно застрояване в кв. 14 по плана на с. Бързина, както и на находящата се в имота жилищна сграда, за която се твърди, че вследствие на извършени строително-ремонтни дейности представлява масивна двуетажна къща с разгъната застроена площ 62 кв.м., ведно с навес, три стоманобетонни колони, втори самостоятелен етаж с баня и тоалетна и извършените подобрения и приращения, както и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху имота.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 97 ЗС, основан на твърдение за преработване и присъединяване на чужда вещ към главна вещ по начин, който не позволява отделянето й без съществено увреждане, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва.

При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС за заплащане на сумата 21 450 лв., съответстваща на 10 967,21 евро, представляваща увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и с искане за признаване право на задържане до заплащане на присъдената сума.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт № 3, том IV, н.д. № 423/23.12.2022 г.

С. И.а М. е продала на И. М. Г., действаща чрез законния си представител, У. X.-232, с площ 518 кв.м., ведно с находящата се в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 25 кв.м.

Поддържа се, че след придобиването на имота законният представител на ищцата е започнал строително-ремонтни и благоустройствени дейности, изразяващи се в почистване и подравняване на дворното място, изграждане на външни чешми, ограда, циментови настилки и пътеки, външно осветление, септична яма, метален портал и насаждения, както и ремонт и преустройство на съществуващата жилищна сграда. Твърди се, че са извършени 4 подмяна на покривната конструкция и дограмата, изграждане на електрическа и ВиК инсталация, санитарен възел и други работи, довели до увеличаване стойността на имота.

Ответникът П. И. П. в срока по чл.131 от ГПК е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани.

По отношение на претенцията за подобрения е възразил, че не са представени доказателства за действително извършените разходи, не е доказано изграждането на нов втори самостоятелен етаж и част от твърдените строителни дейности не са подкрепени със строителни книжа или други документи.