Определение № 1825 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1825 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от М. Бойчева Касационно търговско дело № 20248002900151 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ФАКТОРИ” АД, ЕИК 121550393, против решение № 4393/07.08.2023 г. по в.гр.д. № 13635/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр.д. № 58297/2021 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е осъден ответникът и настоящ касатор на основание чл. 243 вр. с чл. 248 вр. с чл. 233, ал. 1 ЗЗД да опразни и предаде на “ЕСТ” АД, ЕИК 130524198, държането на следния предоставен за послужване недвижим имот с идентификатор ***, офис № 3, с площ от 152,10 кв.м., от които 109,59 кв.м. застроена площ и припадащите се 1.728 % ид.ч. от сградата, равняващи се на 42,51 кв.м., на първия офисен етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. “Михаил Тенев” № 12, “Бизнес център – Евротур”, сграда 1, построена в имот с идентификатор ***.

С касационната жалба са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Сочи се, че за ищеца “ЕСТ” АД липсва правен интерес от завеждането на иска за опразване и връщане на процесния имот, тъй като към момента това дружество не е 1 собственик на офиса, апортиран през 2015 г. в капитала на “ВЕСТ - 2015” ООД и впоследствие продаден от последното на Г.Д.М. с нотариален акт от 20.08.2019 г. Ищцовото дружество не упражнява и никакви вещни или облигационни права върху него, а ответното пък не е във владение, нито държи имота. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за допустимост на производството, позовавайки се на отмененото неприсъствено решение по гр.д. № 22834/2020 г. на СГС и отпадналото действие на издадения въз основа на него изпълнителен лист, и приемайки, че поради това не е отпаднало правото на ищеца да осъди ответника да му предаде процесния имот. Според касатора, това становище е неправилно, доколкото “ЕСТ” АД не е собственик на имота и никога не се е намирал в облигационна връзка с “ФАКТОРИ” АД – включително твърдения заем за послужване. Акцентира се, че с оглед неприемане за разглеждане в бързото производство на възражението му за придобиване на имота по давност, “ФАКТОРИ” АД е предявило ревандикационен иск срещу третото лице, придобило от ищеца и владеещо недвижимата вещ, по който е образувано гр.д. № 3183/2022 г., но искането му за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на настоящото дело до приключване на горепосоченото е отхвърлено неоснователно от съда. Добавя се, че от събраните по делото доказателства се установява, че упражняваното от ответника владение е било необезпокоявано и той е придобил процесния имот чрез давностно владение в продължение на 10 години, без фактическата власт да е препятствана от “ВЕСТ – 2015” ООД и преди това от праводателя му “ЕСТ” АД. Изтъква се, че решението на собствениците (50% от капитала) на ищцовото дружество да си разпределят офисите в новопостроената сграда, без да определят срок и без условие за връщане на имотите, не може да се тълкува като липса на правно основание за осъществяване на фактическа власт върху тях. Сочи се, че с преюдициален характер за изхода на разглежданото дело е и гр.д. № 10342/2022 г. на СГС, ГО, 27 състав, образувано по иск за признаване за установено, че не е сключен между страните формален или неформален договор за заем за послужване или наем относно процесния имот. Като неправилно се определя заключението на съдилищата, че имотът се ползва от ответника касатор въз основа на договор за заем за послужване. Излагат се подробно доводи, че своевременно е оспорен представеният от ищеца приемопредавателен протокол, подписан за ответника от лице без представителна власт или въобще не е подписан от соченото в него лице. Според касатора, от 2 събраните по делото гласни доказателства се установява, че “ФАКТОРИ” АД е владяло процесния офис като дъщерно дружество на “Лев кооперация” АД собственик на “ЕСТ” АД (притежавало имота към 2009 г.), същият е приеман за актив на ответното дружество и не е имало уговорка за връщането му.

Релевира се, че представените от ищеца фактури не доказват началния момент на придобиване на фактическата власт върху имота от страна на “ФАКТОРИ” АД. Навеждат се и аргументи, че с оглед на горното необосновано е прието от въззивния съд, че е доказано ползването на процесния офис от ответника по силата на договор за заем за послужване с ищцовото дружество. За недопустимо се счита определението за разглеждане на делото по реда на бързото производство, основано само на твърдението на ищеца за наличие на неформален договор за заем за послужване, предвид оспорването от страна на ответника на приемо-предавателния протокол.

Заявено е искане по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приключване на производствата по гр.д. № 10342/2022 г. на СГС, I-27 състав и гр.д. № 3183/2022 г. на СГС, I-15 състав.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1 . “Длъжен ли е съдът да спре делото, при това независимо дали страните са поискали или са се противопоставили на спирането, ако са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (независимо кога са възникнали предпоставките за това – пред първоинстанционния или пред въззивния съд)?”.

Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК, както и на формираната такава – решение № 148/02.01.2020 г. по т.д. № 50007/2016 г. на ВКС, II г.о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

2. “Налице ли е основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на дело по заведен иск с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 310 ГПК до произнасяне с влязло в сила решение по предявен по време на висящността на спора по него от ответника по този иск положителен установителен иск за собственост и делото по иска за връщане на вещта по претендиран заем за 3 послужване “обусловено” ли е спрямо по-късно заведеното дело от ответника по положителния установителен иск или за собственост или ревандикационен иск?”.

Твърди се, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос, доколкото е разрешен от въззивната инстанция в отклонение от практиката на ВКС – определение № 148/20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2529/2017 г. на ВКС, I г.о.

3 . “Длъжен ли е въззивният съд в рамките на заявените от страните фактически обстоятелства да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на решението?”.

Излагат се доводи, че по този въпрос е налице основание по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г. на Пленума на ВС, както и формираната такава - решение по т.д. № 3591/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 136/06.11.2015 г. по т.д.№ 2483/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 180/11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 222/06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 470/16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на ВКС, IV г.о.

4. “Може ли съдът да приеме за установен даден факт по делото, без да са налице приети по делото доказателства в тази връзка?”.

Релевира се, че разрешението в обжалваното решение не съответства на практиката на ВКС - решение № 193/29.06.2012 г. по гр.д. № 559/2011 г. на ВКС, IV г.о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

5 . “Допустимо ли е въззивният съд да не разгледа и обсъди всички направени възражения и доводи на страната, както и направени искания за спиране на производството до изхода на преюдициален спор?”.

4

Твърди се, че по същия е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение на обжалваното решение от практика на ВКС, обективирана в решение № 20/09.02.2017 г. по гр.д. № 2885/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 40/04.02.2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г. на ВКС, I V г.о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 42/05.03.2015 г. по гр.д. № 5488/2014 г. на ВКС, I V г.о., решение № 191/25.03.2013 г. по гр.д. № 63/2013 г. на ВКС, I I I г.о., решение № 415/25.01.2012 г. по гр.д. № 1332/2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 56/28.06.2016 г. по т.д. № 3591/2014 г. на ВКС, I т.о.

6. “Следва ли делото да се гледа по реда на чл. 310 и сл. ГПК при липса на безспорни доказателства за наличието на основанието визирано по т. 2 на ал. 1 на чл. 310 ГПК? Следва ли съдът да постанови разглеждане на делото по общия ред при възражение за липса на предпоставките по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК? Допустимо ли е съдебно решение по иск с правно основание чл. 249, ал.

2 ЗЗД, заведен по реда на чл. 310 ГПК без наличие на доказателство за основанията визирани в чл. 310 ГПК или при спор за наличието им?”.

По този въпрос се сочи наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

7. “Налице ли е основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на дело по заведен иск за връщане на вещта по чл. 249 ЗЗД във връзка с чл.310 ГПК до произнасяне с влязло в сила решение по предявен по време на висящността на спора по него от ответника по този иск ревандикационен иск за собственост на основание давностно владение?”.

8. “Може ли съдът да мотивира решението си с ненадлежно прието по делото доказателство или такова, което поради успешно проведена процедура по оспорването му е следвало да бъде изключен от доказателствения материал по делото?”.

9. “Длъжен ли е съдът да уважи искането за гледане на делото по общия ред, когато липсва писмено доказателство за наличието на основанията на чл.

310, ал. 1, т. 2 ГПК и е налице спор за наличието на договор за наем или заем за послужване?”.

По последните три въпроса се твърди, че е налице основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

5

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК поради вероятна недопустимост и съответно очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация “ЕСТ” АД възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва жалбата като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска за опразване и връщане на процесния зает за послужване имот, е приел, че въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства – приемо-предаватален протокол, признанието на ответника, обективирано в отговор на искова молба, подаден по гр.д. № 2662/2017 г. по описа на СГС, ГО, І-14 с-в, в касационната жалба срещу решението по в.гр.д. № 5349/2018 г. по описа на САС и в протокол за въвод във владение от 03.12.2019 г. по изпълнително дело № 20197810400752 по описа на ЧСИ Георги Дичев, с рег. № 781 на КЧСИ, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да се приеме за доказано, че на неустановена дата през 2009 г. ответникът е установил фактическа власт върху процесния недвижим имот, ползвал го е със съгласието на ищеца за офис, без данни за заплащане на това ползване, поради което и изводът на СРС, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем за послужване се явява законосъобразен. Посочено е, че ответникът възразява, че представеният по делото приемо-предавателен протокол, съставен на неустановена дата през 2009 г., не е бил подписан от негов представител и че действията на последния не са били потвърдени, поради което не го обвързват. Въззивната инстанция е съобразила, че по делото действително не са ангажирани доказателства за надлежно упълномощаване на Гергана Д. Петрова да действа от името на 6 ответното дружество при сключване на договор за заем за послужване (макар да е видно от справка на НАП, че същата е била в трудови правоотношение с ответното дружество през 2009 г. – л. 290 от първоинстанционното дело).