Определение № 215 от 21.07.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Варна , 21.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева

Мария Ив. Христова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20213001000392 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „СКУБА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София против Определение № 260079/13.11.2020 год., постановено по т.д.№ 139/2019 год. по описа на ОС – Шумен, с което е прекратено производството по предявения от „Скуба България“ ЕООД, с. Лозен, общ.

Столична, срещу „Трак БГ“ ЕООД, гр. Разград, и В. Г. Н., иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че към 15.07.2019 г. „Трак БГ“ ЕООД и В. Г. Н. са дължали солидарно на ищеца сума в размер на 41 004.71 лв., представляваща дължима и неизплатена сума по споразумение от 20.06.2019 г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно 15.07.2019 г. до пълното изплащане на дължимите суми.

Предмет на обжалване по постъпила частна жалба от „СКУБА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София е и постановеното Определение № 260081/25.02.2021 год., с което съдът е изменил прекратителното определение в частта за разноските.

Частните жалби са редовни и надлежно администрирани.

Насрещните страни - „Трак БГ“ ЕООД, гр. Разград и В. Г. Н. не са 1 депозирали отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и вазреженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ШОС е бил сезиран с предявен от „Скуба България“ ЕООД, с. Лозен, общ. Столична, срещу „Трак БГ“ ЕООД, гр. Разград, и В. Г. Н., иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че към 15.07.2019 г. „Трак БГ“ ЕООД и В. Г. Н. са дължали солидарно на ищеца сума в размер на 41 004.71 лв., представляваща дължима и неизплатена сума по споразумение от 20.06.2019 г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно 15.07.2019 г. до пълното изплащане на дължимите суми.

В срока за отговор ответниците са оспорили допустимостта на предявения иск с твърдения, че претендираното вземане е погасено изцяло чрез принудително изпълнение. Страните са погасили дълга с цел вдигане на наложените в изпълнителния процес запори и възбрани. В съотношение на евентуалност се оспорва и основателността на претенцията, вкл. и валидността на Заповед за незабавно изпълнение № 3049/17.07.2019 год., издадена по ч.гр.д.№ 1352/2019 год. по описа на РС – Разград.

По делото са представени доказателства за заплащане на исковите суми по сметка на ЧСИ в хода на инициираното изпълнително производство.

ШОС е приел, че ищецът няма интерес от търсената защита, защото в хода на принудителното изпълнение ответниците са погасили доброволно задълженията си, отделно – изрично са признали дълга по споразумението, послужило като основание за иницииране на заповедно производство.

Целеният с исковата молба правен резултат е постигнат изцяло. Съдът е формулирал извод за липса на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимост на процеса и с обжалвания акт - Определение № 260079/13.11.2020 год. е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

Предявяването на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК има за цел да се 2 установи със сила на пресъдено нещо съществуването на парично вземане, за което ищецът - кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК. Правен интерес от предявяване на иска възниква в случай на подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414 ГПК.

Възражението съдържа оспорване на вземането, материализирано в заповедта за изпълнение. Поради това, както е посочено в т. 10.а. от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, до момента на оттегляне на възражението са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, в т. ч. и правен интерес от водене на иска като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство.

За наличието на правен интерес от иска с правно основание чл. 422 ГПК е ирелевантнен фактът, че длъжникът е признал задължението си в споразумение или друг документ, съставен преди инициирането на заповедното производство. Релевантно значение има единствено оспорването на вземането в заповедното производство, обективирано чрез надлежно възражение по чл. 414 ГПК. Отделен е въпросът, че и извън специалното производство по чл. 422 ГПК, съдебното или извънсъдебното признание на иска или на отделни факти не обуславя прекратяване /арг. чл.237 ГПК и чл.175 ГПК/.

Ирелевантно за наличието на правен интерес е и осъщественото плащане на длъжниците по сметка на ЧСИ в хода на инициираното изпълнително производство. На основание задължителните разрешения в т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. След като плащането в изпълнителния процес е иреленатно за основателността на предявения иск, на още по – голямо основание – същото е ирелевантно и за неговата допустимост.

С оглед на изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Отмяната на прекратителното определение обуславя по право и отмяна на определението за неговото изменение в частта за разноските.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 260079/13.11.2020 год., постановено по т.д.

№ 139/2019 год. по описа на ОС – Шумен, с което е прекратено производството по предявения от „Скуба България“ ЕООД, с. Лозен, общ.

Столична, срещу „Трак БГ“ ЕООД, гр. Разград, и В. Г. Н., иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че към 15.07.2019 г. „Трак БГ“ ЕООД и В. Г. Н. са дължали солидарно на ищеца сума в размер на 41 004.71 лв., представляваща дължима и неизплатена сума по споразумение от 20.06.2019 г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно 15.07.2019 г. до пълното изплащане на дължимите суми.

ОТМЕНЯ Определение № 260081/25.02.2021 год. за изменение на Определение № 260079/13.11.2020 год., постановено по т.д.№ 139/2019 год. по описа на ОС – Шумен в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

4