Определение № 626 от 11.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. София, 11.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20258002101425 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. срещу решение рег.№ 3 от 22.01.2024 г. по в.гр.д.№ 591 от 2024 г. на Сливенския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 745 от 14.08.2024 г. по гр.д.№ 3637 от 2023 г. на Сливенския районен съд, I състав за уважаване на следните предявени от Д. С. Д. и Д. Д.

Д. срещу И. Г. С. искове:

- с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде част с площ от 105 кв.м. от следния имот: 2300/2637 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в местността „О. с.“- С., която площ от 105 кв.м. се намира между вътрешната регулационна линия на имоти с идентификатори *** и *** и е изчертана с червен цвят на комбинираната скица към заключението на в.л.инж.Т.Т., представляваща неразделна част от решението и - с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградената от него фактическа ограда между имоти с идентификатори *** и ***, с която навлиза в имота на ищците по начина, очертан от в.л.инж.Т.Т. с червен цвят на изготвената от него комбинирана скица.

1

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. От представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав извежда и уточнява следните правни въпроси:

1. Съществува ли правна възможност за придобиване по давност на идеална част от недвижим имот при осъществявано владение върху реална част от този имот ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение със следните решения на ВС и ВКС: решение № 672 от 03.04.1976 г. по гр.д.№ 329 от 1976 г. на ВС, ГК, I г.о., решение № 325 от 23.04.1993 г. по гр.д.№ 963 от 1992 г. на ВС, ГК, I г.о., определение № 627 от 08.07.2009 г. по гр.д.№ 188 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 176 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 3057 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 766 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд, дори и когато препраща към мотивите на първоистанционното решение по реда на чл.272 ГПК, да изложи мотиви, в които да обсъди подробно и убедително всички доводи и възражения на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение със следните постановления и решения на ВС и ВКС:

ППВС № 1 от 1953 г., ППВС № 1 от 1965 г., ППВС № 1 от 1985 г., т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 823 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1413 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни факти и обстоятелства за установени, а други- за неосъществили се? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение със следните решения на ВКС: решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 513 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., 2 решение № 281 от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 3219 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 1488 от 08.11.1999 г. по гр.д.№ 814 от 1999 г. на ВКС.

В писмен отговор от 19.03.2025 г. ответниците Д. С. Д. и Д. Д. Д. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

По наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение по предявените искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, въззивният съд е посочил, че изцяло споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд, като пълни, обективни и намиращи подкрепа в доказателствения материал, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.

По иска с правно основание чл.108 ЗС съдът е приел, че ищците Д. и Д. Д. са собственици при условията на СИО на поземлен имот с идентификатор *** /имот със стар идентификатор ***/ от 19.10.2020 г., когато Д. Д. го закупили от Г. Д. Ч.. Последната го е придобила още през 2006 г. Посочил е, че нямало съмнение относно пълната идентичност между имоти с идентификатори *** и стар ***, предвид посоченото в скицата и удостоверението, издадени от СГКК- Сливен. Приел е и че имотът е урегулиран и с разрешение за строеж от № 468 от 22.11.2021 г. на ищците е разрешено да построят в него масивна жилищна сграда.

Относно правата на ответника И. Г. С. е прието, че той е собственик на 2300/2637 ид.ч. от съседния имот с идентификатор *** от 08.12.2017 г. по силата на два нотариални акта за прехвърлянето му от „Екоенерджи“ ООД.

Дружеството от своя страна е придобило собствеността върху този имот на основание постановление за възлагане от 28.03.2017 г. В периода от 2012 г. до 2017 г. имотът е бил държавна собственост в резултат на производство по чл.28 от ЗДПДИППД срещу Х. Г. С. /брат на ответника/. Последният бил 3 закупил този имот /2300/2637 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***/ през 2003 г., а с договор за продажба от 2009 г. го е прехвърлил на Г. И. С., но по реда на ЗОПДИППД със съдебно решение от 21.03.2012 г. сделката е била обявена за недействителна по отношение на Държавата и имотът е отнет в нейна полза.

По отношение на спорните 105 кв.м. въззивният съд е приел, че те се намират по протежението на общата вътрешно регулационна граница между двата имота и че в кадастралната карта неправилно са били заснети като част от имота на ответника /тъй като от заключението на приетата съдебнотехническа експертиза се установявало, че имотната граница между двата имота съвпадала с регулационната линия, а кадастралната граница била по линията на изградената между двата имота масивна ограда, която навлизала в имота на ищците/. Посочено е, че спорът за собственост на тази част от имота между праводателите на ищците и на ответника Г. Д. Ч. и Х. Г. С. е бил разрешен със сила на пресъдено нещо още през 2009 г.- с решение № 85 от 17.03.2009 г. по гр.д.№ 1312 от 2007 г. на Сливенския районен съд, с което е било прието, че спорните кв.м. са собственост на Г. Ч. и Х. С. е осъден да премахне изградената между съседните им имоти ограда /оградата, която е предмет на спора по настоящото дело и за която е установено, че е била изградена през 2000-2001 г., без строително разрешение/. Решението по това дело обаче не е било изпълнено. Доколкото страните по двете дела не били тъждествени, съдът е приел, че не се касае за решен със сила на пресъдено нещо спор за собственост между ищците и ответника по настоящото дело.

Относно допустимостта на иска за реална част от имот, който е заснет неправилно в кадастралната карта в границите на друг имот, съдът се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.

По направеното от ответника възражение за придобиване на спорните 105 кв.м. на основание давностно владение, съдът е приел, че тъй като ответникът е установил владение върху процесните 105 кв.м. след придобиването на идеални части от съседния имот с нотариалните актове от 08.12.2017 г., то дори и да е упражнявал недобросъвестно владение върху тях, до предявяването на иска на 12.09.2023 г. не са изминали 10 години и съответно не ги е придобил по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС. Според съда, ответникът не би могъл да придобие имота и на основание чл.79, ал.2 ЗС- по кратката 5-годишна давност, тъй като не е добросъвестен владелец на 4 спорните 105 кв.м. /не е придобил тези 105 кв.м. на основание, годно да го направи собственик, тъй като в двата нотариални акта, с които се легитимира, спорните 105 кв.м. не са били включени/.

По позоваването на ответника на присъединено от неговите праводатели владение, съдът е приел, че ответникът не е подкрепил с надлежни, убедителни и несъмнени доказателства тезата си, че неговите праводатели са владяли спорните 105 кв.м. Не било доказано и твърдението му, че оградата, чрез която тези кв.м. от имота на ищците са били присъединени към имота на праводателя на ответника, е била изградена през 2000-2001 г. законно и със съгласието на тогавашния собственик на имота на ищците /имот с идентификатор ***/. Напротив, било установено, че оградата е била изградена без разрешение за строеж /което било констатирано в заключението на приетата съдебно- техническа експертиза/, въпреки съществуващото към онзи момент законово изискване в чл.225, ал.1 ППЗТСУ /отм./, а наличието на дадена строителна линия и съгласието на собственика не можело да санира този порок. Още повече, че при строежа на оградата не били спазени изискванията за построяването й. Съдът е приел, че свидетелските показания, касаещи представата на свидетелите за действащата тогава правна уредба за построяване на ограда, не следва да бъдат ценени. Тези показания следвало да бъдат кредитирани само в частта им, установяваща факта на изграждане на оградата и точния момент на това изграждане. Съдът е посочил, че не кредитира и показанията на свидетелите, че тогавашният собственик на имота на ищците /възрастен мъж/ присъствал и одобрил действията по построяването на оградата, тъй като тези показания били лишени от конкретика и не можели категорично да се отправят към точно определено лице, за да се приеме, че касаят именно тогавашния носител на правото на собственост на имота на ищците.

Освен това, нямало доказателства, че праводателите на ответника са владяли спорните 105 кв.м. Дори и да се приемело обаче, че от момента на изграждането на оградата през 2001 г. праводател на ответника е установил владение върху спорните 105 кв.м., 10-годишният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл, а е бил прекъснат с предявяването на иска по гр.д.№ 1312 от 2007 г. на Сливенския районен съд. Тъй като този иск е бил уважен, нова придобивна давност е можела да започне да тече едва след влизане в сила на решението по това дело през 2009 г. За периода след 2009 г., съдът е посочил, че тъй като се 5 касаело за имоти в урбанизирана територия, то приложим бил чл.200 ЗУТ, който определял при какви условия реална част от поземлен имот в границите на населените места може да се придобива по давност. В конкретния случай тези условия не били налице, тъй като спорните 105 кв.м. не отговаряли на изискванията на чл.19 ЗУТ за минимални размери за образуване на самостоятелен УПИ и не можели да бъдат валидно присъединени към съседен имот на основание чл.200, ал.2 ЗУТ /тъй като тази алинея от закона касаела само неурегулирани до този момент поземлени имоти, каквито процесните не са/.

С оглед основателността на иска по чл.108 ЗС за процесните 105 кв.м., съдът е приел, че е основателен и искът по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградената между двата имота ограда, чрез която спорните 105 кв.м. от имота на ищците са били присъединени към неговия имот.