Решение № 33 от 14.02.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. С., 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20205440101158 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на „Б. П. - к. Б. против Р. З.. ЮЗ., в която се твърди от ищеца, че на 13.12.2018г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит №***, посредством който страните са постигнали съгласие ищецът -кредитор да отпусне на ответникакредитополучател заем в общ размер на 2 000,00 лева за срок от 36 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.01.2022г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 101.67 лева., като в договорът е посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен ГПР. Предвидено е,че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗГЖ, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле ,, Такса ангажимент" от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 101.67 лева, 1 като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Обезщетението за забава е равно на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Твърди се от ищеца също,че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № *** на 05.10.2019 г. На основание чл. 5 от договора, вземането му става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.11.2019г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд— С. за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № ***, както следва:1788.30 лева - главница, 789.66 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 05.01.2022 година; 102.74 лева - мораторна лихва за периода от 05.11.2019 г. до 16.07.2020 г., законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. С оглед дадените от съда указания, предявява настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение за посочените суми.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми:

1788.30 лева - главница по договора за кредит, 789,66 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.10.2019 г. до 05.01.2022г., 102.74 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.11.2019 г. до 16.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№628/2020г. на С.РС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, предявява осъдителен иск за заплащане на посочените суми.

Претендира и за разноските в настоящото и в заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител адв. В.П., с който оспорва иска. Сочи,че по делото е представен единствено Договор за потребителски кредит *** от 13.12.2018г. и покана за изпълнение от 21.05.2020г. Липсват 2 доказателства за реално усвояване на сумата по кредита от ответницата.

Въпреки твърденията на ищеца в исковата молба, по делото липсват доказателства за изпратено уведомление за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Предвидената в договора автоматична предсрочна изискуемост след просрочване на две или повече месечни вноски /чл.5/ от Условия към договора за кредит би могла да породи действие, ако кредиторът е уведомил ответника кредитополучател, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на финансовата институция, съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, то вземането не може да се счита за изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. След като ищецът се позовава само на предсрочната изискуемост, настъпила автоматично по смисъла на клауза от договора, то моли да се приеме, че за ищецът не е възникнало правото да иска принудително изпълнение на цялото задължение по кредита, като се има предвид, че срокът на договорът е 05.01.2022г.

Твърди ,че не е спазено и императивното законово изискване, а именно при издаване на договора на хартиен носител той да се представя във всичките си елементи с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12- самостоятелно основание за нищожност на договора по см. на чл. 26 от ЗЗД. В Договора, раздел „Погасителен план“, са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски, поради което същият не отговаря и на изискването на чл. 11, а л . 1, т. 12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл. 22 ЗПК за недействителност. В графа „ Параметри и условия“ от процесния договор е посочен годишен процент на разходите 42, 73 %, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран, което също представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.

Неспазването на изискванията на чл. 11 ал. 1т. 10 ЗПК, свързано с липсата на ясно разписана методика на формиране ГПР, води до неяснота относно компонентите формирали общо дължима сума от 3 660.12 лева, както и 3 неяснота дали в сумата е включена застраховката. По делото не е представен упоменатия в т.2 от договора застрахователен сертификат. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва/. При преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителната лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ.

Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.

Счита,че на основание чл. 22 ЗПК сключеният между страните Договор за потребителски паричен кредит, е недействителен и като такъв не може да обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, а л . 1 и ал. 2 и чл. 22 ЗПК са императивни. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, като ответникът следва да върне чистата стойност на кредита, след като бъдат приспаднати внесените от него суми от главницата в размер на 813,36 лева, без да се начисляват лихва или други разходи по кредита.

В с.з. ищецът р. п р. не изпраща представител. Искът се поддържа с писмено становище.

Ответницата р.пр. се представлява от особения представител адв.П., която оспорва иска.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№628/2020г.,образувано по подадено заявление от „Б. П. к.Б., Районен съд - С. е издал Заповед № 224/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. З..

ЮЗ. да заплати на кредитора

„Б. П. - к. Б. следните суми: 1788,30лв.главница, 789,66 лв.-договорна лихва от 05.10.2019г. до 05.01.2022г. , 102,74 лв.-санкционна лихва от 05.11.2019г. до 16.07.2020г., ведно със законната 4 лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 27.07.2020 г. , както и съдебни разноски -53,61лв. държавна такта и 50,00 лв.юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Р. З.. ЮЗ. чрез залепване на уведомление, поради което съдът с Разпореждане №2140/29.10.2020г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Разпореждането е получено от заявителя на 09.11.2020г. и на 07.12.2020г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.