Решение № 363 от 23.01.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към Решение № 363 от 23.01.2023 г., постановено по НАХД №15098/2022г. по описа на СРС-НО, 129-ти състав

Делото е образувано по внесено от Софийска районна прокуратура мотивирано постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на П. И. Й., с ЕГН:**********, за това че на 16.02.2022 г. в сградата на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, находяща се в гр. София, на ул.

„Лъчезар Станчев“ № 4, пред В.А.А - мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР, е потвърдил неистина (че на 15.01.2022 г. в 10.41 ч. е предоставил на Б.А.С, ЕГН:

********** за ползване моторно превозно средство - лек автомобил „*****“ с per. № ********************, който не бил във владение на С. на 15.01.2022 г. в 10.41 ч.) в писмена декларация, която по силата на закон - Закона за движението по пътищата (чл.

189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, aл. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.“) се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - данни за лицето, извършило нарушението на ЗДвП - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

С разпореждане на СРС-НО, 129-ти състав делото е насрочено в открито съдебно заседание и разгледано по реда на гл. XXVIII от НПК.

В съдебно заседание не се явява представител на СРП.

Обвиняемият също не се явява, като се представлява от адв.Невена Башева, която не оспорва фактите, описани в постановлението на СРП, а в пледоарията си моли подзащитният и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установена и несъмнено доказана фактическата обстановка, описана в постановлението на СРП, на която се основава обвинителната теза, а именно:

На 16.02.2022 г. свидетелят В.А.А - мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР, се намирал в сградата на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, находяща се в гр. София, на ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, където приемал граждани на гише. На същата дата обвиняемият П. И. Й. се явил пред свидетеля А. и му представил писмена декларация, която по силата на закон - Закон за движението по пътищата (чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за 1 лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.“) се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - данни за лицето, извършило нарушението на ЗДвП. Чрез тази декларация обвиняемият желаел да се оневини за извършено от него административно нарушение на ЗДвП на 15.01.2022 г. в 10.41 ч. с моторно превозно средство - лек автомобил „*****“ с per. № ********************, за което е бил издаден ЕФ серия К №5578244 от СДВР. В декларацията било вписано, че по време на нарушението - 15.01.2022 г., в 10.41 часа превозното средство е било предоставено от Й. във владение на друго лице – св. Б.А.С, което не отговаряло на истината, тъй като обв. Й. и св. С. не се познавали и никога Й. не е предоставял на С. личния си лек автомобил „*****” с рег. *********. Свидетелят А. приел декларацията и се подписал в графа „Подпис на длъжностното лице, приело декларацията“.

Впоследствие св. С. се явил в паспортната служба на 02 РУ - СДВР, за да си вземе свидетелството за управление на моторно превозно средство. Служителите му отказали, тъй като имал неплатени задължения към КАТ във връзка с горепосоченото нарушение на ЗДвП на датата 15.01.2022 г. Тогава св. С. подал жалба в КАТ, тъй като не бил управлявал лек автомобил „*****“ с peг. № ******************** на 15.01.2022 г. и посоченият автомобил не бил предоставен в негово владение от обвиняемия.

Видно от изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза /л. 80-82/, подписите в графа „Декларатор“ и под ръкописния текст „Й.“ в декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от дата 16.02.2022 г. от името на обвиняемия П. И. Й. са положени от него.

По доказателствата:

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, ценени на осн. чл.378, ал.2 НПК – показанията на свидетелите В.А.А и Б.А.С и обясненията на обв. П. И. Й., с характер на самопризнания, декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП /л.24 от ДП/, справка за съдимост на обв. П. Й. и графическата експертиза /л.52-52 от ДП/.

Посочените гласни доказателствени средства и писменото доказателство /декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП/ се подкрепят изцяло от заключението на назначената по делото графическа експертиза, досежно авторството на деянието в лицето на обв. П. Й.. Посочените доказателства и способът на доказване /експертиза/ са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло. В този смисъл са и дадените от самия обвиняем обяснения с характер на самопризнание.

Обвиняемият е неосъждан. Същият е със безработен. средно образование, неженен,

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 313 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, Й. е потвърдил неистина в съставената и подписана от него декларация, материализирайки в същата 2 обстоятелството, че на 15.01.2022 г. в 10.41 ч. е предоставил на св.Б.А.С, ЕГН:

********** за ползване моторно превозно средство - лек автомобил „*****“ с per. № ********************, което не е отговаряло на истината, тъй като двамата със С. не се познавали и никога Й. не е предоставял на С. личния си лек автомобил „*****” с рег. *********.

Така попълнената и подадено от него декларация, се изисква по силата на закон съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДвП : „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, aл. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.“, която се подава пред орган на властта – ръководителя на съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи, за удостоверяване на истинността на обстоятелствата, отразени в нея.

С депозирането на декларацията пред надлежния орган на власт – ръководителят н а съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи, изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление е било довършено от обективна страна.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, като осъществено при пряк умисъл. Обвиняемият е знаел, че декларира невярно обстоятелство, тъй като е знаел, че никога не е предоставял на св. Б.А.С личния си лек автомобил „*****” с рег.

*********, но е извършил деянието с цел да не понесе отговорност за извършеното административно нарушение, за което е бил издаден ЕФ серия К №5578244 от СДВР и да ангажира за извършеното нарушение отговорността на св. Б. С.. Също така е съзнавал, че декларацията се дава пред орган на властта – ръководителя на съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи – СДВР-ОПП за удостоверяване истинността на обстоятелствата, отразени в нея и че въз основа на невярно декларираното ще бъде анулиран издаденият срещу него ЕФ серия К №5578244 от СДВР и ще бъде издаден такъв срещу св. С.. Именно последното е било и целяно от него с подаване на инкриминирания документ. Ето защо, не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е и искал тяхното настъпване.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение.

Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъпление, предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода, обвиняемият е неосъждан, като не е освобождаван и от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са включени в състава на деянието. Като смекчаващи такива, касаещи личната опасност на обвиняемия бе преценено чистото му съдебно минало и липсата на лоши характеристични данни. Като смекчаващо 3 отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази липсата на други общественоопасни последици извън тези, обхванати от състава на нарушението, доколкото след установяване на неистинността на декларираното от обв. Й. обстоятелство в подадената от него декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП за св. С. не би следвало да има последствия. Ето защо и като съобрази семейното положение и имотното състояние на обвиняемия, който е безработен /съгл. чл.47, ал.1 НК/, съдът счете, че следва да му бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв., считайки, че това административно наказание по вид и размер е достатъчно за постигане на целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски, като същият беше осъден за заплати сумата от 211,61 /двеста и единадесет лева и 61 ст./ лева – разноски за експертиза в досъдебното производството – в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР.

На осн. чл.301, ал.1, т.11 от НПК, с постановеното решение, съдът се произнесе и относно това какво да стане с веществените доказателства по делото.

Въз основа на изложените фактически и правни съображения, съдът постанови решението си.

Настоящите мотиви към него са обявени на 03.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..

/Г. Кокоева/

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20221110215098 по описа за 2022 година въз основа на закона и доказателствата по делото