Решение № 93 от 20.03.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Свиленград, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200081 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Ш. И. Х. с ЕГН ********** от град ****************************************, със съдебен адрес: град Кърджали, ул.„Тутракан” № 10, чрез адвокат М. Б., се оспорва Електронен ф и ш ( Е Ф ) серия К № 6608209 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 600 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно, необосновано и неправилно издаване на ЕФ – следвало да се издаде Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а не ЕФ, описанието на нарушението било неясно и била изтекла давността по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаването на ЕФ. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Ш. И. Х., не се 1 явява и не се представлява. С Писмени бележки адвокат М. Б. иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което изхожда от лицето Димо Чобанов – Началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 19.10.202 1 година в 10.27 часа по автомагистрала (АМ) „Марица”, при км. 110 + 100 на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 642/13, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока от АМ „Тракия” към Република Турция, моторно превозно средство (МПС) марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер *******, със скорост 111 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 51 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6608209 на името на жалбоподателя Х. в качеството й на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя Х.).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № Iз-305 от 04.02.2011 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ 2

Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.

2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лв.; посочено е също така, че МПС се движи в посока към АМ „Тракия”. Фишът е връчен на дата 17.01.2023 година (, видно от Известието за доставяне, надлежно оформено – датирано и подписано с посочване, че е получено от И. Х. – съпруг на адресата, приложено в преписката и Справка за нарушител/водач), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-М на процесната дата - 19.10.2021 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 19.10.2021 година, времето (10.00 часа д о 19.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – АМ „Марица”, при км. 110 + 100, община Свиленград, област Хасково, за ограничението на скоростта - 140 км/ч разрешена скорост , посочена като общо ограничение и ограничение, въведено с пътен знак В26 – 60 км/ч, разстоянието до пътния знак, посоката на задействие – от АМ „Тракия” към Република Турция, така и броя на установените нарушения, включително номерата на първото и на последното статично изображения/видеозаписи – от 18442 до 18482 и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Е Ф е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя 3 снимки за конкретния клип № 18441, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ******* в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 144 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 5 4 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ) и разрешена такава от 60 км.ч., въведена за извъннаселени места, като превишението е 51 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ).

От представения Протокол № 3-53-21/20.04.2021 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 642/13, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят Х. има наложени няколко административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП), за нарушения на ЗДвП. Няма налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – 4 подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощни, приложени по делото и Декларация за потвърждаване на действията на процесуалния представител, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение – след изпращане на делото по компетентност от Районен съд - Хасково ) и родово (по аргумент от чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното заплащането на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

1. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен, но е налице неяснота доколкото в случая веднъж е посочено, че важи общото правило за подбор на скоростта при движение извън населено място – 140 км/ч, а веднага след това е посочено, че едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен знак, а именно: 60 км/ч. Следователно в Протокола са посочени два взаимно изключващи се факта - въведено с пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение на скоростта.

Т.е. налице е противоречие в данните, обективирани в Протокола за използване на АТСС. Това води до невъзможност, както жалбоподателят, така 5 и Съдът да разбере как е поставено ограничението на тази скорост - дали това е общото ограничение или е с пътен знак. Това противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП . С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.