Решение № 132 от 10.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№3228/27.01.2025г. от М. И.

Д., ЕГН:

********** срещу Решение № 1585/30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 2722/2023 г. по описа на Окръжен съд — Пловдив, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П., бул. ******* № 48, ет. 10 срещу П. А. У., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул.

***** ***** № 69Е, ет. 3, ап. 5 искове за осъждането на П. А. У. да заплати на М. И. Д. сумата от общо 38 368.34 евро- главница, представляваща сбор от 3 500 евро - неплатена част от вноската от 6 500 евро и 34 868.34 евросбор на първите 54 от общо 63 неплатени месечни вноски по 645.71 евро за посочен период 25.04.2018 г.– 26.10.2022 г. по предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за строителство от 30.06.2009 г., изменен с анекс от 30.11.2010 г., сключени между „ДИД И. Д.“ ЕООД и П. А.

У., прехвърлени на М. И. Д. с договор за цесия от 14.01.2022 г.; ведно със сумата от общо 9726.00 евро, представляваща мораторна лихва върху всяко от плащанията за общ период от 25.04.2018 г. до 27.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба– 1

27.10.2022г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П., бул. ******* № 48, ет. 10, да заплати на П. А. У., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ***** ***** № 69Е, ет. 3, ап. 5, сумата от 3800 лева разноски по делото.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се уважат предявените искове изцяло.

В законния срок, от ответника П. А. У. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение.

Постъпила е и частна жалба вх.№7705/26.02.2025г. от М. И. Д., ЕГН:

**********, чрез адв.Д. против Определение № 342 от 05.02.2025г., постановено по гр.д. № 20235300102722, по описа на Окръжен съд - Пловдив, XV с-в., с което се изменя Решение № 1585 от 30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 2722 от 2023 г. на ОС-Пловдив, в частта за разноските, както се осъжда М. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П., бул. ******* № 48, ет. 10, да заплати на П. А. У., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ***** ***** № 69Е, ет. 3, ап. 5, сумата от още 4881.29 лева- разноски в производството по чл. 240 ГПК.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се иска същото да бъде отменено изцяло неправилно и незаконосъобразно или алтернативно, да се намали размерът на присъдените на другата страна суми за адвокатско възнаграждение, като прекомерни.

В законния срок, от ответника П. А. У. не е подаден отговор по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищецът М. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П., бул. ******* № 48, ет.

10 е предявил срещу П. А. У., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ***** ***** № 69Е, ет. 3, ап. 5 иск за осъждането на П. А. У. иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД да му заплати сумата от общо 38 368.34 евро- главница, 2 представляваща сбор от сумата 3 500 евро - неплатена част от вноската от 6 500 евро и сумата 34 868.34 евро - сбор на първите 54 от общо 63 неплатени месечни вноски по 645.71 евро за посочен период 25.04.2018 г.– 26.10.2022 г. по предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за строителство от 30.06.3009 г., изменен с анекс от 30.11.2010 г., сключени между „ДИД И. Д.“ ЕООД и П. А. У., вземането за които суми е прехвърлено на М. И. Д. с договор за цесия от 14.01.2022 г., както и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 9 726 евро, представляваща мораторна лихва върху всяко от плащанията, предмет на главния иск, за общ период от 25.04.2018 г. до 27.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба– 27.10.2022г. до окончателното погасяване.

В Им се твърди, че на 30.06.2009 г. е сключен предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за строителство между „ДИД И. Д.“ ЕООД, ЕИК 115746252, като продавач и изпълнител, и ответницата П. А. У., като купувач и възложител. Според чл. 1, ал. 1 и 2 от предварителния договор, дружеството се е задължило да прехвърли на ответницата правото на строеж и да извърши строителството на следния обект: - апартамент № 5, на 3 ет. на жил. сграда – блок Б, кота +6,32 м, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, килер и 3 тераси, с обща площ от 104,46 кв.м, ведно с 6,987 % ид.ч. от общите части на сградата – блок Б в размер на 15,84 кв.м и от правото на строеж, ведно с паркомясто № 3 с площ от 12 кв.м, разположено в северната част на сутеренния етаж, предвиден за подземен паркинг на кота -2,76 м, при описаните в ИМ граници, който обект ще бъде изграден в предвидената за построяване жилищна сграда блок Б, съгласно одобрени стр. книжа, в УПИ 104002 с площ от 1994 кв.м. На свой ред, ответницата П. У. се е задължила да заплати договорената между страните цена, като според чл. 16, ал. 2 от предварителния договор това е следвало да стане по следния начин: -7 050 евро – при подписване на предварителния договор; -16 550 евро – при сключване на окончателен договор; -6 500 евро– при подписване на Акт обр. 16; -40 680 евро на 63 равни месечни вноски по 645,71 евро всяка.

Твърди се, че на 30.11.2010 г., между страните по предварителния договор е сключен Анекс, според който страните са се договорили, че П. У. ще заплати само 3 000 евро от дължимата вноска от 6 500 евро в деня на 3 сключване на анекса, а останалите 3 500 евро ще бъдат заплатени от нея при подписване на Акт обр. 16, а месечните вноски за остатъка от 40 680 евро ще бъдат дължими след въвеждане на сградата в експлоатация.

Твърди се, че по предварителния договор и анекса към него ответницата изплатила общо 26 600 евро (7050+16550+3000).

На 28.09.2017 г., било издадено от Район Южен – Пловдив Удостоверение № 90/2017 г. за въвеждане на строежа в експлоатация, като с нот. покана рег.№ 1164, том 1, Акт 99 от 25.04.2018 г. на нотариус Карамфила Клявкова, като „ДИД И. Д.“ ЕООД уведомило ответницата, че е издадено разрешение за експлоатация и следва да започне плащане от нейна страна на договорените вноски, но такова не било направено до момента.

Твърди се, че на 14.01.2022 г. между ищеца М. Д. и „ДИД И. Д.“ ЕООД, ЕИК 115746252, бил сключен Договор за цесия, съгласно който дружеството, като цедент, прехвърля възмездно вземанията си към П. У., произтичащи от предварителния договор и анекса към него, на ищеца като цесионер. Цедентът изпратил на ответницата уведомление за прехвърлените вземания чрез куриерска служба „Еконт“, но на 19.09.2022 г. тя е отказала да го получи.

В срока за отговор, ответницата е депозирала такъв, с който изцяло оспорва предявените искове.

Оспорва, че дължи каквито и да било суми на ищеца по предварителния и окончателен договор за покупко-продажба относно закупения от нея Апартамент № 5. Заявява, че плащанията, посочени в подписаният Анекс от 30.11.2010г.. се отнася единствено относно паркомястото, което не й е прехвърлено до настоящият момент. Поддърржа, че продавачът „ДиД И. Д.“ ЕООД е изцяло неизправна страна по сключения предварителен договор от 30.06.2009г. и анекса към него от 30.11.2010г. и че е заплатила всички дължими суми към продавача „ДиД И. Д.“ ЕООД за покупката на описания в исковата молба Апартамент № 5.

Конкретизира, че в деня на подписването на предварителния договор, е заплатила в брой на дружеството продавач уговорената сума от по чл. 16 (2), т. 1 от 7050 евро, за което й бил издаден приходен касов ордер от 01.07.2009г. с печат на дружеството продавач. Посочва, че съгласно чл. 13 (1) от договора, с продавача били уговорили окончателният договор за прехвърляне на правото на строеж върху обекта описан в чл. 1 ал. 1 от този 4 договор да се подпише от страните във форма на нотариален акт пред нотариус с район на действие ПРС, след заплащане от страна на купувачавъзложител на 2-ра вноска по чл.16 ал.2 от предварителния договор, с посочена в окончателния договор цена, равна на данъчната оценка на продаваемите права и при следното отлагателно условие, а именно: Правата на строеж и /или на собственост по нотариалния акт ще преминат в патримониума на купувача след заплащането и на последната вноска по чл. 16 от този договор. Сбъдването на уговореното отлагателно условие следвало да се удостовери с двустранно подписан акт с нотариална заверка, вписан по съответния ред.

Посочва се, че в изпълнение на горепосочените уговорки, на 05.08.2009г., ответницата и продавача се явили пред Нотариус Мариана И.а за изповядване на окончателния нотариален акт. Твърди се, че при явяването при Нотариуса, управителят на дружеството продавач й заявил, че не може да й прехвърли паркомястото, а единствено апартамента, с което ответницата не била съгласна. Управителят на дружеството обаче настоявал, че с плащането на втората вноска от 16 550 евро, общата изплатената сума от 23 600 евро е достатъчна да покрие изцяло цената на апартамента, като заявил, че ще й прехвърли паркомястото при завършването на сградата, в сроковете по чл. 14 от предварителния договор, а именно - до края на 2010г., когато изтичал крайни срок за завършване на сградата. Уговорили се, че дължимите вноски по чл. 16. ал. 2. т. 3 и т. 4 от предварителния договор ще станат дължими, след като й прехвърли с нотариален акт паркомястото, като в нотариалния акт за паркомястото ще залегне уговореното отлагателно условие по чл. 13 (1) от предварителния договор. Ответницата твърди, че приела това предложение и в кантората на Нотариуса платила на продавача сумата от 16 550 евро, срещу което отново получих квитанция за плащането с печат на дружеството.

Сделката била изповядана с Нотариален акт за продажба, вписан като акт № 128, том 54, дело № 10064 от 05.08.2009г. на Служба по вписванията Пловдив. Поради факта, че ответницата и продавача се споразумели, че изплатената сума е продажната цена за апартамента, управителят на дружеството продавач й заявил, че няма да се вписва никакво отлагателно условие за прехвърлянето на собствеността върху апартамента. Ето защо, от този момент, ответницата станала собственик на процесният апартамент, като притежава правото на собственост в пълен обем и без правни ограничения.

5

Като продажна цена за прехвърлянето на апартамента била посочена данъчната оценка на основание чл. 13 (1), т. 1 от предварителния договор. За посочената продажна цена в нотариалния акт ми й била издадена Фактура № 62 от 05.08.2009г. от дружеството-продавач.

Ответницата твърди, че в края на 2010г., потърсила управителя на дружеството продавач, за да получи информация дали строителството на сградата е приключило, тъй като изтичал крайния срок за завършване на сградата съобразно чл. 14 от предварителния договор. Оказало се, че сградата още не е завършена и има забавяне в строителството на обекта. Управителят на дружеството й заявил, че се нуждае от още пари и й предложил да подпишат анекс към предварителния договор, с който да се удължи срока за завършването на сградата и прехвърлянето на паркомястото с още два месеца до 31.01.2011г. Твърди се, че при подписването на анекса, ответницата заплатила на дружеството-продавач авансово сумата от 3000 евро - уговорена вноска по чл. 16, ал. 2, т. 3 от предварителния договор, въпреки че сградата нямала акт 16, за което плащане получила квитанция с печат на дружеството.

С подписаният анекс, ответницата и продавача се споразумели, че ще тя ще заплати на вноски останалата част от цената след издаването на акт 16.