Решение № 826 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330204220 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-004645 / 09.07.2025 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, в частта в която на А. А. Г., ЕГН **********, от ***, на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 3. от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия Закон (ЗДП).

В Жалбата си лично и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат М. И. К. А. А. Г. иска отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, с което е представена административнонаказателната преписка е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде потвърдено, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с 1 направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 15.06.2025 година *** в Сектор „Пътна полиция“, Група „Магистрална полиция“ при ОД на МВР - Пловдив Д. Х. И. (актосъставител) с колегата си П.

Д. Д. са нощна смяна дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на пътната безопасност влизат в село Рогош, където спират на главния път – улица „Александър Стамболийски“, до № 43. Двамата са униформени, а служебният им автомобил е брандиран с отличителни знаци на полицията.

Така към 21:45 часа органите на реда виждат лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, който от пресечка на улицата, на която за спрели, се изнася в ляв завой по главния път с ускорение и със силно завъртане на гуми. Полицаите тръгват след него и след около 100 - 150 метра го спират.

При документална проверка е установено, че шофьор на моторното превозно средство с рег. № *** е А. Г., който не носи свидетелството си за правоуправление, и на място му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3845470 / 15.06.2025 година, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от изцяло от показанията на Д. Х. И. частично от тези на Е. М. Л. (намираща се с жалбоподателя в автомобила му при инцидента) и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите от Съда.

Не се кредитират показанията на свидетеля Е. Л. в частта, че при вземането на ляв завой А. Г. не е форсирал бемвето си. Тези й думи й са в противоречие с казаното от актосъставителя, който е категоричен за този факт, както и за превъртането на гумите показанията му като незаинтересовани се ползва с кредит на доверие, а твърденията на Е. Л. са дори вътрешно противоречиви в усилието си да защити своя познат, за да избегне същият следващата се за неправомерното му поведение санкция – както на въпроси на адвоката отрича жалбоподателят да е въртял задницата на автомобила и да е форсирал двигателя, в същото време Л. разказва, че А. Г. е искал да се изнесе по-бързо и колата му „може би малко е поднесла“, опитвайки се да оправдае действията му с пясък по пътната настилка.

Само че, за всеки водач на моторно превозно средство във всеки един 2 момент при управление важи императивното правило при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и да не извършват маневри, с които може да застрашат своя или на други лица живот или здраве, както и да причини материални вреди.

В останалата част настоящият състав приема гласните доказателства като логични и съответстващи на писмените такива, въз основа на които се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че няма спор, че на инкриминираната дата, преди да бъде спрян от полицаите, лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** се движи по отворен за обществено ползване път – улица „Александър Стамболийски“ в село Рогош, както и че намиращото се зад волана в автомобила лице – А. Г., е негов водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителни разпоредби на ЗДП, защото го управлява. Същевременно доказателствената съвкупност по делото сочи, че при излизане от пресечка и вземане на ляв завой жалбоподателят подава повече газ, довело до превъртане на двигателните колела на процесния автомобил при движение по улица „Александър Стамболийски“, като по този начин преднамерено извежда моторното превозно средства извън контрол чрез загуба на сцепление на задните гуми.

По сходен начин са обрисувани и действията на жалбоподателя на инкриминираната дата в Акта и в Наказателното постановление и са несъстоятелни защитните доводите за съществени противоречия и неяснота при описание на обстоятелствата в двата документа, за да не знае нарушителят какво точно му се вменява в отговорност.

Що се отнася до изложеното от адвоката в писмено представените допълнителни мотиви към Жалбата какво представлява т. нар. „дрифт“, този термин не е употребен нито от актосъставителя, нито от наказващия орган при описание на нарушението, а и за същия (както сочи и самият адвокат) няма легална дефиниция, за да се прави защитен опит конкретните действия на А. Г. на инкриминираната дата да бъдат подведени под житейското обяснение за този вид техника на шофиране и оттам да се правят несъстоятелни изводи за несъставомерност на деянието.

Така от доказателствената съвкупност основателно може да се счете, че на 15.06.2025 година при управление на лекия си автомобил при ляв завой на улица „Александър Стамболийски“ до № 43 в село Рогош в посока към град Пловдив А. Г. осъществява елементите от състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДП, съгласно чийто текст На водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

3

Неправомерното поведението на жалбоподателя обективира извършване на нарушението от негова страна при пряк умисъл, защото съзнава общественоопасния характер на деянието си и с рязко подаване на газ извежда колата извън контрол с превъртане на задните колелета.

Точно административното нарушение е санкционирано по нормата на чл.

175а, ал. 1, предложение 3. от ЗДП, която визира: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Спазено е изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН наказанията да са в границите на предвиденото, като в случая те са конкретно определени и наказващия орган не може да преценява размера им, а Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са конкретизирани по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са съставени от компетентни лица, оправомощени със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

Конкретното нарушение не разкрива признаци с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, за да се счете наличие на маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН, като трябва да се отбележи, че до момента на А. Г., който е правоспособен водач едва от края на 2021 година, с влезли в сила 6 наказателни постановления (включително процесното в необжалваната му част) и

3 фиша е ангажирана административнонаказателната отговорност за 12 нарушения на правилата за движение по пътищата, което го характеризира като нарушител с изграждаща се тенденция за висока степен на обществена опасност.

Предвид изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

По правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите в лева трябва да бъдат посочени и в евро.

По изложените съображение и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав

РЕШИ:

Потвърждава

Наказателно постановление

4

№

25-1030-004645

/

09.07.2025 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, в частта в която на А. А. Г., ЕГН **********, от ***, на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 3. от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5