Решение № 713 от 12.10.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Кюстендил, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520100688 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М. Г. В..

В исковата молба се твърди, че на 19.11.2019 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно с Приложение № 1 от същата дата към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632 и„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632 срещу ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № 3102111, одобрен на 13.02.2018 г., било прехвърлено в собственост на дружеството-ищец, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси и комисиони и др. разноски.

Приложение № 1 към сочения горе Индивидуален договор за цесия било представено само с данни на ответника, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно разпоредбите на Закона за защита на личните данни, хармонизирани в съответствие с изискванията на вторичното съюзно право.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-УКФ/3102111 от 29.11.2019 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне. Писмото се върнало в цялост с отбелязване „Непотърсено“.

Към исковата молба в настоящото производство ищецът представя и 1 моли съдът да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. № УКФ/3102111 от 29.11.2019 г., което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Що се отнася до обстоятелствата по процесния договор се твърди следното: на 13.02.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника бил подписан Договор за потребителски паричен кредит № 3102111, по силата на който дружеството предоставило на В. в заем сумата от 2100 лв. , от които – 2000,00 лв. – чиста сума по кредита и 100,00 лв. – комисион/такса за разглеждане на кредита. Чистата сума по кредита била преведена на ответника на 14.02.2018г. по посочена от него банкова сметка.

Отделно, ответникът бил подписал и деклрация за приемане на застраховане в Групова застраховка чрез кредитора, като застрахователен посредник, за месечна застраховка със застрахователна премия от 4,69 лв., която била включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към Договора като общият размер на застрахователната премия за срока на договора възлизал на 225,12 лв.

Договореният между страните годишен лихвен процент възлизал на 20,00 %. Така, към датата на подписване на договора страните постигнали съгласие дължимата възнаградителна лихва да бъде в общ размер на 1205,70 лв.

Общо дължимата сума възлизала на 20 238,90 лв. платима на 48 бр. анюитетни месечни вноски всяка в размер на 68,87 лв. и изравнителна такава от 68,81 лв. Първата вноска била с падеж на 14.03.2018г., а последната – с падеж на 14.02.2022г.

В нарушение на договорните си задължения, кредитополучателят не извършвал плащания по дължимия към дружеството паричен заем.

Поради изпадането му в забава било начислено и обезщетение в размер на 333,43 лв. за периода 15.03.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда като за периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не била начислявана лихва за забава или неустойка.

Сочи се, че кредитополучателят не бил изплатил изцяло дължимите към дружеството суми.

Същевременно бил настъпил и крайният падеж на задължението – 14.02.2022г.

За процесното вземане било образувано ч.гр.д. № 2420/2021г. от описа на КРС, като поради невлизане в сила за издадената заповед за изпълнение, за дружеството се породил интерес от водене на настоящото производство.

Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че длъжникът М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „*******“ № ***, дължи и следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, както следва:

1683,73 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит № 3102111, одобрен и подписан на 13.02.2018г.;

2

215,08 лв. - договорна лихва за периода от 14.03.2019г. – 19.11.2019 (датата на прехвърляне на задължението).;

333,43 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.03.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС

- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното погасяване на дълга.

Претендират се и съдебно-деловодните разноски в заповедното производство и настоящото такова.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Сочи на недопустимост и неоснователност на заявената претенция.

Ответната страна не била уведомена за процесната цесия, съотв. не била обвързана от нея. Спори се и по самото извършване на цесията.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа посредством предварително депозирана в този смисъл молба, а ответникът оспорва иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит №3102111, неподписан от страните – л. 8 от делото (липсват данни в представеното заверено копие за датата на сключване на същия) – „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставило на ответника сума в общ размер на 2000,00 лв., платимa на 48 месечни вноски, всяка в размер на 68,87 лв., при годишен лихвен процент 20% и ГПР 30,52 %, като общият размер на кредита възлизал на 2 100,00 лв.

(ведно с такса за разглеждане на документи от 100,00 лв.), а общо дължимата сума - на 3 305,70 лв. в, т.ч. с уговорена застрахователна премия от 4,69 лв. месечно.

Неразделна част от процесния договор са представените на л. 9 до 12 от делото Общи условия, всяка страница от които е подписана от страните.

Видно от представения Погасителен план към процесния договор (л.

13), от който се установява, че последният е сключен на 13.02.2018 г., е че първата падежна дата е на 14.03.2018 г., а последната такава – на 14.02.2022 г.

Представени са и Медицински въпросник за приемане на застраховане, а и Декларация за приемане на застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция плюс” или „66 Плюс“, както и Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, № 3102111, ведно с Общите условия към застрахователната програма, с изложени в същите параметри за финансиране на предоставената застрахователна услуга.

3

Видно от приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца, както и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2019 г. между същите страни, ведно с Приложение № 1 към последния, е, че било прехвърлено на ищеца вземането му срещу ответника изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства – на л. 41 от делото.

Съгласно т.1.2 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.

Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.

С представено по делото пълномощно на л. 42 „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД била упълномощена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , чиито вземания са предмет на индивидуален договор за прехвърляне на вземанията от 19.11.2019 г.

Било изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от 29.11.2019 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника за извършените продажби на вземането.

Видно от приложеното на л. 46 от делото известие за доставяне, липсва отбелязване същото да е връчено на ответника.

За изясняване на делото от фактическа страна е прието и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно последното, на 14.02.2018г. по сметка на М. В. са преведени 2000 лв., неплатената главница е размер на 1 683,73 лв., като последно платена е вноска за дължима главница на 14.03.2019 г. в размер на 37,41 лв., непогА.а договорна лихва е в размер на 215, 08 лв., а дължимата лихва от датата на уведомяване 23.12.2019 г. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 25.02.2022 г. е 353,78 лв.

От материалите по приложеното ч. гр. д. №304/2022 г. на КРС, се установява, че в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 154/2022 г., връчена на длъжника като в законоустановения за това срок същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок като съобщението за това му е връчено на 17.03.2022 г. Именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните 4 изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д.

№ 304/2022 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника като в законоустановения за това срок същият е оспорил вземането. Поради това съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на исковете. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая оспорването на вземането по см. на чл. 414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, вземането по която заповед е оспорено от длъжника.