Решение № 54 от 11.05.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Трявна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Кремена К. Цанева като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100318 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К.

О. У. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД и „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ЕООД (депозирана чрез адв. Е. И.).

В срока за отговор на исковата молба е депозирана насрещна искова молба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД.

В първоначалната искова молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за паричен заем №5536929/26.08.2025 г., както и че същият е нищожен, поради противоречие със закона. В исковата молба се твърди също, че между ищеца и втория ответник е сключен договор за предоставяне на гаранция №5536929/26.08.2025 г., както и че същият е нищожен, поради противоречие със закона.

Претендира се в исковата молба да се прогласи нищожността на посочените по-горе договори.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че договорът за заем е действителен.

1

В срока за отговор на исковата молба ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен.

В насрещната искова молба се твърди, че по силата на договора за паричен заем ответницата получила сумата от 5500,00 лв. Ето защо и ако бъдел уважен предявеният главен иск заемодателят имал правото да получи обратно отпуснатата в заем сума.

Претендира се в насрещната искова молба да се присъди посочената погоре сума, в случай че бъде уважен предявеният главен иск, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане на сумата. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор на насрещната искова молба е депозиран писмен отговор от ответника по нея, в която искът се оспорва, като неоснователен и недоказан. В писмения отговор е направено възражение за прихващане между сумата за главница с изплатените суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство/гаранция.

Със заявление вх.№709/20.02.2026 г. ищцата е направила отказ от исковите претенции, като е заявила и оттегляне на пълномощното от процесуалния й представител по делото.

С молба вх.№780/26.02.2026 г. ищцата е заявила, че оттегля депозираната молба за отказ от предявените искове.

В открито съдебно заседание е представено писмено становище на адв.

Е. И., в което е посочено, че като пълномощник на К. У. поддържа предявените искове и направените оспорвания на насрещния иск.

В открито съдебно заседание страната

„ИЗИ

АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ“АД, чрез писмени становища на упълномощен юрисконсулт Д. Н., поддържа направеното оспорване на първоначалната искова молба, както и поддържа предявеният насрещен иск.

В открито съдебно заседание страната

„ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез писмени становища на юрисконсулт М. З. като 2 процесуален представител, поддържа направените в писмения отговор оспорвания на предявения иск.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „ИЗИ АСЕТ МЕНИЖДМЪНТ“АД (като ЗАЕМОДАТЕЛ) и К. О. У. (като ЗАЕМАТЕЛ) е сключен договор за паричен заем №5536929/26.08.2025 г., при следните уговорени параметри: заемна сума – 2812,11 евро; размер на месечната погасителна вноска – 219,89 евро; срок на заема в месеци – 18; брой вноски – 18; дата на плащане на първа погасителна вноска – 28.09.2025 г., дата на плащане на последна погасителна вноска – 20.02.2027 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 46,50%; годишен процент на разходите – 57,96%; обща сума, дължима от заемателя – 3957,95 евро. Според договора, при изчисление на ГПР са взети предвид следните разходи: възнаградителна лихва.

В чл.4 от договора за паричен заем е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер на 766,94 евро; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да не е със статус „в неизпълнение“; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2.

Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за общо дължимата от заемателя сума, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Не е спорно между страните и, че на 26.08.2025 г. между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД (като ГАРАНТ) и К. О. У. (като ПОТРЕБИТЕЛ) е сключен договор за предоставяне на гаранция 5536929, по 3 силата на който потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД, с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: 1. Задължение за връщане на заемната сума в размер на 2812,11 евро; 2. Задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Според договора, гаранцията се издава и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и чл.4 т.2 от договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл.3 от договора за предоставяне на гаранция е уговорено, че за поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 2189,82 евро, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 121,66 евро, с начална вноска - 28.09.2025 г. и последна вноска – 20.02.2027 г.

От заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице К. Н. Д., прието като доказателство по делото, се установява следното: 1. В договорения ГПР от 57,96% в процесния договор за кредит е включен единствено ГЛП от 46,50%; 2. Ако при изчисляване на ГПР се включат разходите за гарант (в случая 2189,82 евро) тогава ГПР възлиза на 211,77%; 3. Дължимата неплатена сума по процесния договор за заем е в размер на 3957,95 евро, от която: 2812,11 евро – неплатена главница и 1145,85 евро – неплатена възнаградителна лихва, т.е. няма извършвани плащания.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

При условията на евентуалност спрямо него е предявен насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.

По предявения иск за нищожност с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД 4

По отношение на така предявения иск са направени възражения за недопустимост от ответниците – поради отказ от предявените искове и поради липса на правен интерес, обоснован със сключването на споразумение между страните в хода на делото.

Съдът намира възраженията за неоснователни.

Направеният от ищеца отказ от исковете е оттеглен преди съдът да се произнесе по него. В тези случаи съдебната практика приема, че оттеглянето като процесуално действие се счита за неизвършено и не са налице процесуални основания за прекратяване на производството по делото (в с.см. определение №804 от 07.12.2012 г. на ВКС па ч.т.д. №644/2012 г., I т.о.).

За ищеца съществува правен интерес от прогласяване нищожността на облигационен договор във всеки момент от неговото съществуване, като подписването на двустранни споразумения във връзка с изпълнението му не обосновават отпадане на този интерес.

Като счете възраженията за недопустимост на предявения иск по чл.26 ал.1 ЗЗД за неоснователни, съдът следва да се произнесе по същество относно него.

Между ищеца и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 5 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за паричен заем №5536929/26.08.2025 г. е посочен ГПР от 57,96%, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция №5536929 от 26.08.2025 г., сключен във връзка с чл.4 от договора за паричен заем, но съдът счита че следва да бъде включено в него, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: Договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция формално представляват отделни облигационни правоотношения, но следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл.4 от договора за паричен заем, предвиждаща предоставяне на обезпечение на заема чрез сключване на гаранционна сделка с одобрено от заемодателя юридическо лице. С уговореното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение възникват разходи за заемателя, които са пряко свързани с договора за заем и които са предварително известни на заемодателя с оглед обстоятелството, че гарантът е одобрен и известен на заемодателя.

Това дружество е ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е заемодателят „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД. От клаузите на договора за предоставяне на гаранция видно, че уговореното с него възнаграждение за гаранта е пряко обвързано с погасителните вноски по заема и дължимо наред с тях, а размерът му от 2189,82 евро представлява близо 78% от отпуснатата като заем сума (в размер 6 на 2812,11 евро). На това основание съдът счита, че възнаграждението за гаранта по договора за предоставяне на гаранция увеличава значително цената на заема и представлява разход за заемателя, който следва да бъде включен в ГПР по кредита, а е безспорно между страните, че не е включен при формиране на ГПР по договора. Невключването му в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.