Определение № 10221 от 13.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10221 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. СТОЕВ като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20231110170151 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск от

Г. Б. К. срещу „..........“, за прогласяване за нищожността на Договор за паричен заем ................., сключен на 29.04.2022 г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем ................./29.04.2022 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 2300 лева, който следвало да върне на 22 вноски, всяка с размер 181.68 лева. Общата сума, дължима по кредита, е 3996.96 лева. Твърди, че за изчисляване на тази сума са използвани уговорената в чл. 1, ал. 3 такса за експресно разглеждане на документи, както и уговорените в чл. 3, ал. 1, т. 1, 5 и 8 размери на ГЛП и ГПР, които клаузи противоречали на закона и на добрите нрави. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора ГПР е в размер на 49.36%, който бил немотивирано висок и противоречал на добрите нрави. Сочи, че противно на закона, ГПР бил посочен само като абсолютна величина, без да се вземели предвид разходите по кредита, с които се оскъпявал. Това водело до неспазване на изискването в чл.

10, ал. 1 ЗПК, което от своя страна правело договора за кредит недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Във връзка с това, че в ГПР следвало да бъдат описани всички разходи, ищецът цитира практика на българските и европейския съдилища. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК в ГПР слевало да бъде включена и неустойката за предоставяне на обезпечение, уговорена в чл. 10 от договора. Ищецът твърди, че добавяйки неустойката към ГПР, можело да се направи извод, че ще надхвърли допустимия размер от 50%.

Ищецът твърди, че уговореният фиксиран лихвен процент в размер на 40.32% бил немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави, на справедливостта и добросъвестността. Липсвала еквивалентност на престациите, тъй като от едната страна стоял потребител, а от друга страна кредитодател, за когото ГЛП бил възнаграждение, определен едностранно от него, без възможност кредитополучателят да влияе върху него.

Сочи, че съгласно съдебната практика, когато възнаградителната лихва надвишавала два или три пъти размера на законната лихва, в зависимост от това дали се касаело за обезпечен или 1 необезпечен кредит, противоречала на добрите нрави и затова била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че ГЛП надвишавало с 4 пъти размера на законната лихва.

В условията на евентуалност ищецът моли да се прогласи за нищожна, първо, клаузата на чл. 1 ал. 3 от договора, тъй като била неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП и противоречала на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Начислената такса представлявала такса, свързана с усвояването и управлението на заема, което било в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК; второ, клаузата за неустойка, тъй като съгласно договора за кредит, ако кредитополучателят не предоставел обезпечение в 3дневен срок от сключването му или предоставеното не отговаряло на условията по договора, то се начислявала неустойка в размер на 843.26 лева. Твърди, че съгласно завишените изисквания към евентуално предоставеното обезпечение, ставало ясно, че начисляването на неустойката било неизбежно. Също така имало противоречие с чл. 92 ЗЗД, тъй като тя противоречала на на функциите и целите на неустоечната клауза. Ищецът посочва, че неустойката надвишавала 35% от общия размер на отпуснатия заем; трето, клаузата на чл. 13 от договора, тъй като била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 и 20 ЗЗП. Не позволявала на кредитополучателя предварително да прецени икономическите последици, като на практика прехвърляла риска от промяната на курса лев/евро върху него, което правело отношенията на страните неравновесни. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

Представя писмено доказателство – Договор за паричен заем № .........../29.04.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по размер и основание. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като имало разминаване между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и че исковата молба била подписана от процесуалния представител, а не от самата страна. Сочи, че неправилно ищецът е посочил като представляващ ответника С. П., а не Изпълнителния директор К. И. К., който в действителност представлявал дружеството пред трети лица. Отправя възражение срещу твърденията на ищеца, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл посочва, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвиждало в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а само да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Посочва, че в случая е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1 към ЗПК, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което така или иначе е уговорено в договора за кредит. Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, както и че не превишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ответникът посочва, че с получаването на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) ищецът е бил информиран за 2 размера на възнаградителната лихва и е може да прецени дали да встъпва в тези договорни отношения. Заявява, че дори възнаградителната лихва да се счете за нищожна, това не влече нищожност на целия договор. Ответникът твърди относно таксата експресно разглеждане, че нейното заплащане може да не възникне съобразно преценка на заемодателя/заемополучателя, тъй като се отнася до услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, а и заемополучателят доброволно е избрал дали да се възползва от нея. Ответникът твърди относно процесната неустойка, че е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемополучателя за представяне в срок на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Заявява, че ако заемополучателят добросъвестно е бил изпълнил поетото договорно задължение и е бил предоставил такава гаранция, то кредиторът е щял да събере вземането си и е нямало да търпи посочените по-горе вреди. Ответникът твърди, че дори размерът на неустойката да е прекомерен, това не я правело нищожна. Посочва, че ищецът е имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок, както и че волята на страните в договора е изразена ясно и недвусмислено при сключването му и то при индивидуални уговорки между страните.

Заявява, че според него ищецът е материално затруднено лице във връзка с претендирания хонорар с оглед на това, че бил едноличен собственик на .......я" ЕООД, ЕИК ......... и реализира доходи. Посочва, че според него е налице вероятна злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК поради големия брой заведени искови претенции срещу ответното дружество и други кредитни институции за нищожност на договори за кредит и/или клаузи по тях. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото действителността на договора за предоставяне на Договор за паричен заем ................., сключен на 29.04.2022 г. Правна квалификация на претенцията е чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП.

В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията на пълно и главно доказване, че процесният договор е валидно сключен при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, както че и клаузите отговарят на изискванията на ЗПК и по-конкретно на начина и методиката на определяне на размера на ГРП, индивидуално договаряне на клаузите, т.е. че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи, наличието на които обуславя недействителността на договора.

2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за паричен заем ................., сключен на 29.04.2022 г.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на 3 исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следва да допусне изготвянето на СЧЕ, която да установи дали процесните притезания за неустойка са включени в ГПР.

Доказателственото искането на ищеца за задължаване на ответника да представи справка от счетоводството си за извършени плащания от страна на ищцата, както и описаните в исковата молба документи /договора за кредит, погасителен план и СЕФ/ следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за установяване на спорните факти.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.04.2026 г. от 09:45 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно /ex officio/ ще разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит и по-конкретно клаузите пораждащи притезанията на кредитора за такси и неустойки, описани подробно в мотивната част на определението. Предоставя възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски кредит.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответното дружество да представи в 4 едноседмичен срок от връчването на съобщението препис от кредитното досие на ищеца.

УКАЗВА на страната, че непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.