Решение № 794 от 15.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110208469 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 23-4332-005470/04.04.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник група към отдел „ПП” при СДВР, на В. В. Р., с ЕГН **********, за това, че на 04.03.2023 г., около 10:30 часа, в гр. София, по ул. „Пернишко шосе“, с посока на движение от с. Владая към бул. „Николова Петков“, управлява личния си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ХХХ и срещу местност Черния кос: 1. Водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила, с което нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; 2. Носи АУАН с изтекъл срок – 01.04.2022 г., с което нарушил чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Предвид гореизложеното са му наложени следните наказания:

1. По т. 1 – на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева;

2. По т. 2 – на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева.

Постановлението е обжалвано в срок от В. В. Р., който в подадената жалба моли, посредством процесуален представител, НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се твърди по отношение на наказанието по т. 1 от НП, че жалбоподателят бил запознал на място актосъставителя за причините, поради което не е бил поставил обезопасителен колан, както и му представил епикриза, но контролният орган отказал да се запознае с тях и да ги вземе предвид. Цитира се разпоредбата на чл. 137, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, която предвиждала изключения за ползване на обезопасителни колани от лица, чието физическо състояние не позволява използването на такъв. В случая жалбоподателят представя писмени доказателства за това, че е бил с отстранен ляв бъбрек при проведени 1 хирургически интервенции, което го поставяло именно в хипотезата на чл. 137, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. По отношение на вмененото нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП по т. 2 от НП се развиват аргументи за непълна и негодна правна квалификация и липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя. В жалбата се моли за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН по отношение на вмененото нарушение по т. 1 от НП. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от приложено заверено копие на Заповед № 8121к-13180 от 23.10.2019 г. на министъра на ВР; заверено копие от Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 на министъра на ВР – всичките относно компетентността на АНО Г Б.ова, както и относно компетентността на актосъставителя А. Д.); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП; нарушението по т. 1 от НП и обстоятелствата около твърдяното му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.

В частта по т. 2 от НП, а именно за твърдяното нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, съдът обаче счита, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН . Те се изразяват в липса на кореспонденция между АУАН и НП и непълно посочване на обстоятелствата около твърдяното нарушение по т. 2 от НП, равносилно на съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От една страна в АУАН се твърди крайно лаконично, че нарушителят „носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок“, без обаче да се индивидуализира по какъвто и да е начин този АУАН и без да се сочи датата, на която е изтекъл срокът му. От друга страна АНО в НП повтаря текстово констатацията на актосъставителя, отново без да индивидуализира АУАН, но с добавеното уточнение, че същият бил изтекъл на 01.04.2022 г. Не може АНО да добавя съществени релевантни обстоятелства в издаденото от него НП, които не са били изтъкнати от актосъставителя и не са били известни на жалбоподателя към момента на съставяне на АУАН, доколкото по този начин се ограничава правото на защита и нарушителят се поставя в невъзможност да я реализира още към момента на съставяне на АУАН.

3. Относно приложението на материалния закон. от фактическа страна:

2

По делото е установено като безспорно следното:

Жалбоподателят В. В. Р. на 04.03.2023 г., около 10:30 часа, в гр. София, по ул.

„Пернишко шосе“, с посока на движение от с. Владая към бул. „Никола Петков“, управлявал личния си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ХХХ, когато срещу местност Черния кос автомобилът му бил спрян за проверка от служители на СДВР-ОПП, сред които св. А. Д..

Последният съставил на водача Р. АУАН № 913969 от 04.03.2023 г. за нарушения на чл.

137А, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. В АУАН жалбоподателят декларирал, че има възражения, каквито развил в последващо такова по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с аргументи, сходни на тези в жалбата.

По преписката са приложени следните медицински документи: епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“ – София, сочеща, че в периода от 09.06.2013 г. до 19.06.2013 г. жалбоподателят В. Р. е бил на лечение в посоченото болнично заведение, където по спешност му е бил отстранен левия бъбрек; рентгеново изследване от 26.05.2014 г. в ДКЦ – Перник ЕООД, при което не е сканиран ляв бъбрек; медицинско предписание от 01.08.2013 г. от д-р Б. Б.ов, в което на Р. не се препоръчва поставяне на предпазни колани в коремната област за неопределено време, като се позволява управление на МПС без поставен обезопасителен колан. от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства – от показанията на свидетеля А. Д., както и от приобщените на съдебното следствие писмени доказателства: епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“ – София; рентгеново изследване от 26.05.2014 г. в ДКЦ – Перник ЕООД; медицинско предписание от 01.08.2013 г. от д-р Б. Б.ов и АУАН бл. № 596603/01.04.2022 г. Показанията на свидетеля Д. следва да се кредитират единствено по отношение на обстоятелството, че същият е съставил процесния АУАН, доколкото актосъставителят няма други спомени от случая. Следва да се кредитират и писмените доказателства, които се явяват необорени и неопровергани.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът констатира, че на жалбоподателя Р. е предявено по т. 1 от НП административно нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП («Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. “). Посоченото задължение за водачите на МПС обаче не е безусловно и изключенията, в които водачите могат да не използват обезопасителен колан са изчерпателно посочени в чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП. Сред тези изключения в т. 2 попадат лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. По делото са представени няколко неоспорени медицински документа, издадени от различни болнични заведения, но еднопосочни в констатациите си, че през 2013 г. на жалбоподателя Р. е бил отстранен левия бъбрек и е налице препоръка от медицинско лице да не поставя обезопасителен колан в коремната област за неопределен период. В тази връзка случаят определено попада в хипотезата на чл.

3

137А, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради което не е налице съставомерност на нарушение по чл.

137А, ал. 1 от ЗДвП.

По отношение на вмененото нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, съдът следва да посочи, че констатираните и описани по-горе процесуални нарушения при издаване на НП в частта по т. 2 са напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП в тази част.

Само като допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и отменена с ДВ, бр. 67 от 2023 г. и към момента на настоящото произнасяне на съда не съществува задължение за водачите да носят АУАН, заместващ контролния талон. В тази връзка и по аргумент на принципа за по-благоприятната разпоредба, визиран в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, в частта по т. 2 от НП същото подлежи на отмяна на самостоятелно основание.

Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение е основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, на адв. В. от САК е заплатен хонорар в размер на 400 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка на жалбоподателя Р. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, платими от СДВР.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-4332-005470/04.04.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник група към отдел „ПП” при СДВР, на В. В. Р..

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение в полза на В. В. Р..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4