Решение № 1005 от 18.07.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-И. като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110101229 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, в която се излагат твърдения, че на **.**.****г. в гр. *** при управление на лек автомобил „Форд Транзит Конект” с рег. №*** по бул. „***”, в района преди кръстовище с ул. „***”, ответникът при движение с несъобразена с пътните условия скорост е ударил спрелия пред него лек автомобил „БМВ Х5” с рег. №***, собственост на Й.Й.Р., при което е нанесъл имуществени щети. Ищецът твърди, че ответникът е управлявал моторното превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” като на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ е платил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1711,45 лв. Навеждат се доводи, че след изплащане на обезщетението ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и е поканил причинителя на вредите да плати горепосочената сума заедно с разходите за определянето й от 13 лв. като последвало неизпълнение от негова страна. Ищецът твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3379/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. С оглед изложеното отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция. Заема становище, че към момента на произшествието за управлявания от него автомобил е сключена задължителна застраховка 1

„Гражданска отговорност” като алтернативно изтъква, че не е могъл да знае настъпването на този факт. Изтъква, че застрахователното обезщетение не е платено на собственика на увредения автомобил, поради което ищецът не е встъпил в правата му. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

През месец октомври 2021г. ответникът работил по трудово правоотношение на длъжността „младши експерт” в отдел „***” към Столична община – район „***”. На **.**.****г. работодателят му възложил да извърши превоз на юрисконсулт на общината до Софийски градски съд със служебен автомобил „Форд Транзит Конект” с рег. №***. На същата дата около 09:40 часа ответникът управлявал горепосоченото превозно средство по бул. „***” в гр. *** като в района преди кръстовището с ул. „***” ударил намиращия пред него лек автомобил „БМВ Х5” с рег. №***, собственост на Й.Й.Р.. Последвало уведомяване на органите на полицията за произшествието като в съставения от тях протокол за ПТП са констатирани щети по задната част на лекия автомобил „БМВ Х5”, липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил „Форд Транзит Конект” както и извършено нарушение от П. Й. на правилата за движение по пътищата.

Образувана е и административнонаказателна преписка, която приключила с издаване на наказателно постановление спрямо ответника. На **.**.****г. собственикът на увредения автомобил заявил претенцията си към ищеца за плащане на причинените вреди от виновния водач. След оглед са констатирани същите повреди по превозното средство, които са установени в протокола за ПТП. От извършена техническа експертиза щетите са оценени на 1711,45 лв. като са направени разходи за определянето им от 13 лв. Застрахователното обезщетение от 1711,45 лв. е платено на **.**.****г. на увреденото лице, а на **.**.****г. е изпратена покана за доброволно изпълнение от Гаранционен фонд до П. Й. за възстановяването му заедно с разноските по неговото определяне. На 16.11.2023г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за изплащане на сумата от 1724,45 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №3379/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането като срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Заключението на съдебната автотехническата експертиза потвърждава описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието и че настъпилите повреди по лекия автомобил „БМВ Х5” са резултат от пътния инцидент.

Причина за настъпването му е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил „Форд Транзит Конект”, който при движението си зад лекия автомобил „БМВ Х5” не е спазил необходимата дистанция и се е лишил от възможност да преустанови движението си преди удара с него. Поради оспорване истинността на Констативен протокол №К-492 от **.**.****г., издаден от СДВР, отдел „Пътна полиция”, съдът е открил 2 производство по чл. 193 от ГПК, в хода на което оспорването на документа не е доказано.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В разглеждания случай са налице всички предпоставки по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, съгласно които за Гаранционния фонд е възникнало задължение да изплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на територията на Република България, че е причинено от регистрирано в Република България моторно превозно средство, че от него са причинени вреди на чуждо имущество, че ответникът е виновен за същото и че към момента на настъпване на пътния инцидент последният няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Произшествието е настъпило на **.**.****г. около 09:40 часа, а застраховката „Гражданска отговорност” за управлявания от П. Й. автомобил е сключена на същата дата, но в 14:45 часа. Преди да предприеме действия по управление на превозното средство на работодателя си, служителят е имал задължение да се увери, че има качеството на застрахован по смисъл на чл. 477, ал. 2 от КЗ предвид отговорността по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Вината на ответника се установява от съдържанието на протокола за ПТП, в който е вписано само извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата като по делото липсват доказателства вредите да са причинени от виновно поведение на трето лице. В същата насока е и заключението на допусната експертиза като се достига до извод, че виновният водач не е изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. От данните съдържащи се в протокола за ПТП и от извършените оглед и експертиза се установяват характерът на причинените щети, механизмът на настъпването им и разходите за тяхното отстраняване. Застрахователното обезщетение е платено от ищеца на увреденото лице, което към момента на настъпване на пътния инцидент е било собственик на превозното средство, в резултат което съгласно чл. 558, ал. 7 от КЗ той е встъпил в правата му и в негова полза е възникнало право да предяви регресна претенция срещу ответника до размера на платеното обезщетение, както и на разходите за неговото определяне и изплащане в общ размер на 1724,45 лв. Последният не е погасил задължението си и е изпаднал в забава. С оглед на това, вземането за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №3379/2023г., по описа на Великотърновския районен съд е дължимо като претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 558, ал.

7 от Кодекса за застраховането следва да бъде уважена.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 534,49 лв., представляващи направени разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на П. В. Й. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” 3

№**, ет. *, ап. **, че дължи на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.

***, ул. „***” №*, ет. *, сумата от 1724,45 лв. /хиляда седемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и разходи за определяне и изплащането му във връзка с причинени щети на лек автомобил „БМВ Х5” с рег. №*** от пътнотранспортно произшествие на **.**.****г. в гр. ***, в района преди кръстовище на бул. „***” с ул. „***”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №1377 от 20.11.2023г. по частно гражданско дело №3379/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.

Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от ответника П. В. Й. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, ет. *, ап. **, оспорване истинността на представения от ищеца Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” №*, ет. *, Констативен протокол №К-492 от **.**.****г., издаден от СДВР, отдел „Пътна полиция”.

Осъжда П. В. Й. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №**, ет. *, ап. **, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” №*, ет. *, сумата от 534,49 лв. /петстотин тридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №3379/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4