Решение № 260007 от 21.01.2021, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И

Е

№ .......

Гр. В. Търново, 21.01.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновския районен съд, първи състав, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: Явор Данаилов при секретаря Ваня Иванова, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.д. № 1260 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът

"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт В.П.Л. твърди в исковата си молба, че на 1.04.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2825668/06.06.2017 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2825668 от 04.04.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се получено лично от ответника на 12.04.2008г. Позовава се и на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на ІІ т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Позовава се на Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. Процесното вземане произтичало от Договор за паричен заем с № 2825668 сключен на 06.06.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и И.Д.Д. /Заемател/, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 600 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Страните са уговорили договорт да има силата на разписка за получената сума. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 704.34 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 104.34 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 3.03.2018 г. на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 78.26 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 06.07.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 3.03.2018 г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно чл.16, ал.2 от сключения Договор за паричен заем, с подписването му Заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на Изи Асет Мениджмънт АД, която с ена мира на видно място в офиса и на интернет страницата на Кредитора. Съгласно посочената Тарифа, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 606.87 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 67.43 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 145.69 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 07.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 117.07 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 74.50 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: такса разходи: 18,00 лв., неустойка: 56.50 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 3.03.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Предвид възражението на длъжника по заповедното производство, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от общо 1398.78 лв., от които: главница - сумата 600 лв.; договорна лихва - сумата 104.34 лв. за периода от 06.07.2017 г. до 3.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); неустойка за неизпълнение на договорно задължение - сумата 1410.56 лв. за периода от 24.03.2016 г. до 7.07.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); такса разходи в размер на 27 лв.; неустойка в размер на 550.37 лв.; обезщетение за забава в размер на 117.07 лв. за периода от 07.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът И.Д.Д., чрез назначения му особен представител адвокат Б.М. - Горанова оспорва иска. Счита клаузата за ГПР, договорна лихва и неустойка за нищожна, тъй като накърнявала добрите нрави, а била и прекомерна. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното и прави следните правни изводи:

Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: чл.

422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Приложено е ч. гр. д. № 2678/2019г. на ВТРС, от което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, депозирано на 30.08.2019 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, предмет на настоящия иск. Заповедта не е връчена на ответницата-длъжник, в резултат на които е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.

Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.

Между

„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е подписан договор за паричен заем № 2825668, по силата на който, на последния е предоставена заемна сума в размер на 600 лева. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.01 %. Заемателят се е задължил да върне кредита на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 78.26 лева всяка.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор заемателят се задължава в срок до три дни, считано от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата от 600 лева и със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. При неизпълнение на горното задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 606.87 лв. – чл.4, ал.2 от договора.

Според чл. 8 от договора при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава.

Вземанията по процесния договор са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД - според рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.04.2018 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /виж пълномощно л. 19/. Представено е и уведомително писмо изпратено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – връчено на ответника. Още повече, че разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпълнена още веднъж с връчването на препис от приложенията към исковата молба на ответника по производството.