Решение № 247 от 26.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева при участието на секретаря ХРИЗАНТЕМА П. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607849 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

С Присъда, постановена на 17.10.2025 г. по наказателно общ характер д е л о № 5617/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 111-ти състав, съдът е признал подсъдимия К. О. Н., роден на 10.02.1978 г. в гр. София, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 01.06.2024 г. за времето от 13:00 ч. до 13:30 ч. в гр. София, ул. ****, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – като счупил стъкло на входната врата на имота, отнел чужди движими вещи на обща стойност 4 077.00 BGN (четири хиляди и седемдесет и седем лева), както следва – мъжки маратонки марка „Nike“, „Dunke“ № 46 на стойност 69.00 BGN (шестдесет и девет лева), мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност 6.00 BGN (шест лева), съдържащ лична карта, банкова карта, лична снимка, карта на билярд клуб „Стикс“ /вещи без стойност/, подаръчна карта „Eden Red“ на стойност 22.00 BGN (двадесет и два лева), парична сума от 20.00 BGN (двадесет лева), златна верижка 14 карата злато с тегло 15.5 грама на стойност 1 860.00 BGN (хиляда осемстотин и шестдесет лева) и сумата от 2 100.00 BGN (две хиляди и сто лева) от владението на С.К.П. без негово 1 съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив – подсъдимият К. О. Н. е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне едно от изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, както следва:

С Присъда по наказателно общ характер дело № 3840/2019 г. по описа на СРС, влязла в сила на 13.01.2020 г., с която подсъдимият К. О. Н. е бил признат за виновен в извършването на 06.07.2018 г. в гр. София на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от Наказателния кодекс (НК), поради което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

С Определение по наказателно общ характер дело № 4238/2019 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 04.11.2022 г., с което подсъдимият К. О. Н. е бил признат за виновен в извършването на 26.07.2018 г. в гр.

София на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т.

3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, поради което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим на изтърпяване, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание в размер на 3 г. и 4 м. (три години и четири месеца) лишаване от свобода.

С горепосочената Присъда, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е постановено наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият К. О. Н. е бил задържан по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода, считано от 03.10.2024 г. Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК, е осъдил подсъдимия К. О. Н. да заплати по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сума в размер на 652.78 BGN (шестстотин петдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща разноски за съдебно-оценителна, лицево-идентификационна и видео-техническа експертиза, както и по сметка на СРС сумата от 5.00 BGN (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволна от първоинстанционната Присъда е останала адвокат С. К. при 2

Адвокатска колегия – София (САК) - служебен защитник на подсъдимото лице К. О. Н., която в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирала Въззивна жалба с входящ № 354419/29.10.2025 г. на СРС. С посочената Въззивна жалба адвокат С. К. обжалва цитираната Присъда като неправилна и незаконосъобразна, като навежда оплаквания, че същата е постановена в нарушение на процесуалния и материален закон. Защитникът на подсъдимия счита, че определеното от първоинстанционния съд наказание се явява прекалено тежко, като сочи, че подсъдимият К. О. Н. е признал фактите от обстоятелствената част на Обвинителния акт, които кореспондирали с останалите доказателства по делото. Твърди наличие на добро процесуално поведение на подсъдимия и съжаление за стореното, поради което намира, че определеното наказание не било съобразено с наличните по делото смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Адвокат С. К. счита, че едно по-леко наказание спрямо нейния подзащитен би допринесло за постигане на целите на чл. 36, ал. 1 от НК, като щяло да въздейства за поправянето и превъзпитанието на същия, поради което моли въззивният съд да определи едно по-леко наказание на подсъдимия К. О. Н..

В разпоредително заседание в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 7849/2025 г. по описа на СГС - НО, 11-ти въззивен състав, проведено на 23.01.2026 г., въззивният съд, при условията и по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с Въззивната жалба на адвокат С. К., както и с приложените по делото материали, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по настоящото производство не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетел/и, изслушване на вещо/и лице/а, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и, в този смисъл, не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощията на въззивната инстанция, предвидени в разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице К. О. Н. обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение второ във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, което се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като същото е наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, а именно: от пет до петнадесет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание във въззивното производство е задължително.

В открито съдебно заседание, проведено на 27.02.2026 г. в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 7849/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав служебният защитник на подсъдимия К. О. Н. адвокат С. К. посочва, че поддържа депозираната от нея Въззивна жалба, като навежда доводи, че едно по-леко наказание би допринесло за постигане на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, като ще въздейства за поправянето и превъзпитанието на нейния подзащитен.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят 3 на Софийска градска прокуратура (СГП) посочва, че намира Въззивната жалба на защитника на подсъдимото лице за неоснователна. Твърди, че Свидетелството за съдимост на подсъдимия К. О. Н. било впечатляващо, тъй като по отношение на него имало 15 (петнадесет) влезли в сила присъди за престъпления против собствеността, като намира, че наказанието е правилно и справедливо като размер. Прокурорът изразява съмнение дали наложеното на подсъдимия наказание ще въздейства поправително и възпиращо по отношение на същия, но със сигурност щяло да му попречи да извършва подобни престъпления за определен период от време.

В открито съдебно заседание подсъдимият К. О. Н., при упражняване на правото си на лична защита, посочва, че предишните му осъждания били, защото не е бил семеен и бил наркоман. Твърди, че от 2021 г., откакто излязъл от Затвора, има съпруга и малко дете. Посочва, че има вина за кражбата, предмет на делото, като излага причините за това, а именно: че майката на съпругата му е ипотекирала, без негово и на съпругата му знание, къщата в с.

Луково, където подсъдимият живеел със семейството си, като му бил предоставен срок от една седмица преди да бъде изхвърлен от къщата.

Подсъдимият посочва, че по това време детето му било на една година и няколко месеца, а самият той работил вече три години, като обстоятелствата в живота му се стекли по такъв начин, че е взел грешно решение. Навежда доводи, че детето му вече е на около 3 г. (три години) и 4 м. (четири месеца), идва му на свиждане, но не го познава, поради което моли да бъде намален размерът на определеното му наказание лишаване от свобода. При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият К. О. Н. отново моли съда размерът на определеното му наказание „лишаване от свобода“ да бъде намален.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във Въззивната жалба на адвокат С. К., както и доводите и възраженията на страните в настоящото въззивно производство, направени в откритото съдебно заседание по делото и след като, въз основа на императивно вмененото му задължение, извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба на адвокат С. К., в качеството й на служебен защитник на подсъдимия К. О. Н., поставила началото на производството по въззивно наказателно общ характер дело № 7849/2025 г. по описа на СГС, НО, 11-ти въззивен състав е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от процесуално легитимирано лице, същата отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по наказателно общ характер дело № 5617/2025 г. по описа на СРС - НО, 111-ти състав е протекло при условията и по реда на Глава 4

Двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ от НПК, като на основание чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият К. О. Н. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт по досъдебно производство № 1162/2024 г. по описа на 04 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (04 РУ - СДВР) и прокурорска преписка № 28619/2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), дал е съгласие да не се събират доказателства за тези факти и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд, който на основание чл. 372, ал. 4 от НПК с нарочно Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 17.10.2025 г., е обявил, че при постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия К. О. Н. на фактите, инкриминирани в обстоятелствената част на Обвинителния акт, които кореспондирали изцяло на събраната по досъдебното производство доказателствена съвкупност, без да събира доказателства за тези факти.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на Присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, правилно първоинстанционният съд в мотивите на Присъдата е приел за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт. Законосъобразна се явява и констатацията на първата инстанция, че признанието на подсъдимия К. О. Н. се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство, като липсват основания за корекция от страна на въззивния съд на този извод на първата инстанция.