Определение № 38040 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38040 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110151769 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С Решение №15109/28.07.2026 г. по гр. д. №51769/2024 г. съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК сключения между В. С. А., ЕГН **********, и „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 Договор за потребителски кредит №427388 от 02.03.2023г. С постановения съдебен акт съдът е осъдил на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „Изи Финанс“ ЕООД да заплати на В. А. сума в размер на 508,42 евро, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №427388 от 02.03.2023г., ведно със законна лихва върху сумата от 25,56 евро /50 лева/ от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2024г., до изплащане на вземането, както и върху сумата от 482,86 евро от датата на увеличаване размера на иска – 29.06.2026г., до изплащане на вземането. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК е присъдил на ищеца В. А. сумата от 67,89 евро, представляваща сторените от него разноски по делото, а на основание чл.38, ал.2 ЗАдв е присъдил на процесуалния му представител адв. П. С. П. сумата от 280 евро.

На 04.08.2026г. по делото е постъпила молба по чл.248 ГПК, с която ответникът „Изи Финанс“ ЕООД иска изменение на решението в частта на присъдените в полза на адв. П. разноски за адвокатско възнаграждение. Излага подробни аргументи относно наличието на несъответствие между положения от процесуалния представител на ищеца труд и присъденото в полза на същия възнаграждение. Счита, че исковата молба има бланкетен характер, а по поставения за разглеждане въпрос е налице обилна съдебна практика. Като допълнителен аргумент за необоснованост на присъденото възнаграждение сочи задължението на съда за извършване на служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Поддържа, че към 2023г. представляваното лице е получавало заплата над минималната, като доколкото по делото липсват данни същото да е било отстранено от работа или да са налице други обстоятелства, които да го определят като материално затруднено лице, то не са налице предпоставките то да бъде безплатно представлявано. В тази връзка твърди, че адв. П. сключва договори единствено по реда на чл.38 ЗАдв, независимо че възможността за достъп до безплатна правна помощ е по-скоро изключение, а не правило. С оглед на изложеното моли определеният от съда размер на адвокатски хонорар да бъде намален.

1

В рамките на законоустановения срок адв. П. е подал отговор на молбата, с който оспорва нейната основателност. Отбелязва, че независимо че предмет на производството са два обективно кумулативно съединени иска, присъденото му възнаграждение е едно и е в по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004г. размер.

Счита, че в случая от значение е и обстоятелството, че е осъществил защита и в рамките на инициирани от страните частни граждански производства. Поддържа, че дори и да бъде прието, че Наредба №1/2004г. не обвързва съда, присъденият адвокатски хонорар не отговаря и на изискванията на чл.36, ал.2 ЗАдв. В тази връзка сочи, че работата по делото не се състои само в изготвянето и депозирането на исковата молба, а е наложила извършването и на множество други действия, в т.ч. защита и процесуално представително в четирите проведени заседания, изготвяне на отговор на насрещна искова молба, вземане на становища по различни въпроси, както и участие в проведени две допълнителни частни производства пред СГС. Отбелязва, че за извършването на всички тези дейности, ако адвокатът има нужда от помощ, следва да наеме поне още едно лице, на което да заплаща трудово възнаграждение.

Изтъква, че след заплащането на данъци и осигуровки от присъдения му хонорар в размер на 280 евро остава нетно възнаграждение, възлизащо на около 175 евро. Въз основа на гореизложено моли съда да не уважава молбата за изменение на решението в частта на разноските.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното:

Молбата за изменение на разноските по чл.248 ГПК е подадена в рамките на законоустановения срок от легитимирано лице, с оглед на което се явява процесуално допустима. Същата обаче се явява неоснователна по следните съображения:

В постановения краен съдебен акт съдът е присъдил разноски в полза на ищеца съобразно изхода от спора – уважаване на предявените от него искове, както и при отчитане на относимите за определяне на техния размер обстоятелства. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ищецът е бил представляван безплатно от адв. П., поради което в полза на последния е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 280 евро. При неговото определяне съдът е отчел твърдяната от молителя липса на фактическа и правна сложност на спора, но с оглед нетипичното за този вид дела протичане на производството е счел, че следва да бъде присъден по-висок размер на възнаграждението. Във връзка със съдържащите се в молбата доводи относно липсата на основание за предоставяне на безплатна правна помощ настоящият съдебен състав застъпва изразеното в Определение №442 от 28.06.2019г. по ч.т.д.№502/2019г. на ІІ Т.О. на ВКС становище, съгласно което предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв. са следните: 1/ адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от посочените в закона основанията, както и 2/ в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, като преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не е на самия адвокат. В този смисъл е и Определение №862 от 24.10.2023г. по ч.т.д.№1276/2023г. на І Т.О. на ВКС, в което е прието, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Предвид посоченото, настоящият съдебен състав намира за неотносимо към поставения за раглеждане в настоящото производство въпрос действителното материално положение на ищеца, като този въпрос не и изследван по делото.

2

Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за ревизиране на определения от него в полза на адв. П. размер на адвокатско възнаграждение, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, молба с вх. №246039/04.08.2026г. за изменение на Решение №15109/28.07.2026г. по гр. д. №51769/2024г. по описа на СРС, 25- ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3