Определение № 1002 от 08.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1002 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500502 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 278, ал. 1 вр. чл.

413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД чрез процесуален представител юрк. Сияна Димитрова срещу Разпореждане №713/31.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. №590/2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Определение №1076/17.02.2025 г. С обжалвания съдебен акт е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление по реда на чл. 417 ГПК в частта, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане в размер на 34,26 лв., представляващо мораторна неустойка, претендирана на основание чл. 16.1. от ОУ към договор за потребителски кредит.

В частната жалба са развити доводи за неправилност на разпореждането и се моли за неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с който на районния съд да бъдат дадени задължителни указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и по отношение на отхвърлената част.

Жалбоподателят твърди, че съдът не е разгледал в дълбочина всички обстоятелства и доказателства, поради което е достигнал и до необосновани и направилни фактически и правни изводи. Сочи, че претендираното обезщетение за забава в размер на 34,26 лв. за периода от 05.08.2024 г. до 19.01.2025 г. се дължи на основание чл. 16.1 от ОУ, неразделна част от договора за потребителски кредит и представлява вид санкция за забавата на кредитополучателя за неплащане на месечната вноска на падежната дата съобразно уговорения погасителен план. Мораторната неустойка се дължала в хипотеза на недобросъвестно поведение от страна на кредитополучателя, изразяващо се в просрочие на поетите от него задължения. Така определена същата изцяло съответствала на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

Поддържа, че обезщетението е изчислено върху непогасената част от месечната вноска, представляваща главница. Счита, че размерът на лихвата не противоречи на закона и на добрите нрави. Изтъква, че максималният размер на договорната лихва е ограничен винаги от заложените в чл. 9 ЗЗД критерии, 1 поради което не са и изпълнени общите предпоставки за неравноправност по чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че договорът за кредит от 18.08.2020 г. и приложимите към него ОУ са написани на ясен и разбираем език, каквото е и изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлената част от заявлението- за сумата от 34,26 лв. Моли да му се присъдят разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд като препраща към тях на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. Съображенията за крайния извод на съда са следните.

Производство пред Районен съд- Бургас е образувано по подадено заявление по реда на чл. 417 ГПК от „Банка ДСК“ АД срещу М. М. П. с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата общо от 36 808,76 лв., от които 35 631,24 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане; 1040,74 лв.- договорна лихва за периода от 05.08.2024 г. до 19.01.2025 г.; 34,26 лв.- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 05.08.2024 г. до 19.01.2025 г.;

102,54 лв.- законна лихва за забава за периода от 20.01.2025 г. до 27.01.2025 г.

Към заявлението е представен и документ по чл. 417, ал. 1, т. 2- извлечение от счетоводните книги на кредитодателя, както и сключеният между страните договор за потребителски кредит, ведно с приложимите общи условия.

За да постанови разпореждането си районният съд е приел, че е представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за сумите от 35 631,24 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане; 1040,74 лв.- договорна лихва за периода от 05.08.2024 г. до 19.01.2025 г.; 102,54 лв.- законна лихва за забава за периода от 20.01.2025 г. до 27.01.2025 г. По отношение на вземането за лихвена надбавка за забава в размер на 34,26 лв. е приел, че същото се претендира въз основа на клауза от ОУ, която противоречи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, уреждащи размера на обезщетение за забава по договори за потребителски кредит, поради което сумата е недължима.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни, съответстващи на материалния закон. В производството по реда на чл. 417 ГПК са приложими и общите разпоредби на заповедното производство, от които чл.411, ал.2, т.2 ГПК задължава съда да следи дали искането противоречи на закона и добрите нрави, а тази на т.3- дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Няма спор, че вземанията, предмет на заявлението, респ. на заповедта произтичат от договор, сключен с потребител 2 по смисъла на §13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи в същия. В жалбата се сочи че процесното вземане за обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ е уговорено в т.16.1 от ОУ, приложими към договора за кредит. Съгласно посочената клауза при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, просрочената част от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Така уговореното обезщетение за забавено неизпълнение, което е формирано от сбора на договорната лихва от 5,85%, и надбавка от 10 пункта, очевидно надвишава законната лихва. В този период ОЛП е бил за м. септември 2024 г.- 3.54 %, за м. октомври 2024 г.- 3,43 %, за м. ноември 2024 г.- 3,22 %, за м. декември 2024 г.- 3,04 %, за м. януари 2025 г.- 2,95 %, а законната лихва се формира като към ОЛП се прибавят 10 процентни пункта.

Правилно районният съд е приел, че така уговореното обезщетение за забавено изпълнение /лихвена надбавка за забава/ противоречи на разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, която не допуска при забава на потребителя кредиторът да получи нещо повече от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като това обезщетение не може да надвишава законната лихва.

Според настоящия съдебен състав е налице неравноправност на цитираната клауза на т.16.1 от ОУ към договора за потребителски кредит поради уреждане на обезщетение извън законоводопусимите размери.

С оглед изложеното и предвид съвпадението на мотивите на въззивната инстанция с тези на районния съд, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за разноски, сторени в настоящото производство, е неоснователно.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №713/31.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. №590/2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Определение №1076/17.02.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3