Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1299 от 15.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13529/2021
Вид
Решение № 1299
Подписан
15.03.2023
В сила
15.03.2023
Състав
Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 142, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 142, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 154а · Кодекс на труда
  • чл. 6 · Конституция на Република България
  • чл. 18, ал. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100513529 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 19.08.2021г. по гр.д. № 58073/2020 по описа на СРС, II Г.О., 164 състав ДИРЕКЦИЯ „М.“ при МВР е осъдена да заплати на Х. Г. Д. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1, чл. 178, ал. 1 т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от: 1 478. 43 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода 23.11.2017г. - 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2020 г. до погасяването на задължението, както и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от първо число на месеца, следващ всяко от отчетните в периода 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г. тримесечия до 22.11.2020г., като е отхвърлил иска за главница за разликата над сумата от 1 478. 43 лв. до пълния предявен размер от 1 598 лв. като неоснователен.

Решението в осъдителната част е обжалвано от ответника ДИРЕКЦИЯ „М.“ при МВР, с оплаквания за неговата неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят навежда доводи, че статутът на служителите на МВР се регулира от ЗМВР, който е специален нормативен акт, поради което не следва да се прилага субсидиарно КТ и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – включително НСОРЗ. Поддържа, че нормалната продължителност на работното време през нощта е определена в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и е 8 часа, 1 за разлика от продължителността, установена в КТ от 7 часа. Сочи, че в случая не са налице предпоставките за субсидиарното приложение на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, тъй като ЗМВР урежда изчерпателно правния статут на служителите на МВР, вкл. въпросите, свързани с полагане на нощния труд, поради което не е налице законодателна празнота. Счита, че различната продължителност на нощния труд по ЗМВР е обусловен от спецификата на дейността на служителите на МВР и те не са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители или служителите, работещи по трудово правоотношение, доколкото биват компенсирани с допълнителни права и материални придобивки, които им се следват съобразно специалната уредба по ЗМВР. Поддържа, че доколкото нормалната продължителност на работно време през деня и нощта е еднаква - 8 часа, коефициентът на преобразуване по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ би бил 1, което няма да доведе до увеличение на часовете нощен труд. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като отхвърли предявените искове с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Х. Г. Д. не е депозирала отговор на въззивната жалба. В депозирана пред въззивната инстанция писмена защита изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Навежда доводи, че за процесния период в ЗМВР или издадените въз основа на него подзаконови актове не са предвидени правила относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време, като тази празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното прилагане на трудовото законодателство – чл. 9, ал. 2, чл. 9б и чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ.

Поддържа, че възприемане на противното би поставило служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, с присъждане на разноски.

Решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на извънреден труд е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

2

Производството е образувано по искове на Х. Г. Д. за осъждане на ДИРЕКЦИЯ „М.“ при МВР да заплати, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1, чл. 178, ал. т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от: 1 598 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода 23.11.2017г. - 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2020г. до погасяването на задължението, както и сумата 200 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от първо число на месеца, следващ всяко от отчетните в периода 23.11.2017г. до 23.11.2020г. тримесечия до 22.11.2020г.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявените искове, като е посочил, че не е налице празнота в специалната уредба на ЗМВР, поради което не следва да се прилага НСОРЗ. Изложил е съображения, че за служителите на МВР времевата продължителност на работното време през нощта е 8 часа, а не 7, каквато е предвидена в КТ, поради което нощните часове са равни на дневните и не следва да се преобразуват при коефициент от 1,143.

По делото не се спори, че ищцата е заемала длъжността „мл.инспектор, старши полицай“ в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом София“ при Отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци – София“ към Дирекция „М.“ към МВР, на 12часови смени, по графици, при сумарно отчитане на тримесечен отчетен период.

Спорните между страните въпроси се концентрират около начина за отчитане и заплащане на положените от ищцата часове нощен труд. В частност, дали приложение намират разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и размера на работната заплата, или специалната уредба по ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ - че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

С чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016г./ е предвидена нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е 3 възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3).

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр.

3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Следва да се посочи, че в тази наредба липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен подобно на това на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Видно от така изложената законодателна уредба, нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове по прилагането му се съдържат правила относно отчитането на нощния труд. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на такава регламентация не може да се разглежда като забрана за преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен, а единствено като законова празнота, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал.

2 от ЗНА, като бъде приложена общата трудовоправна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд по КТ и НСОРЗ. Това разрешение съответства на общия принцип за равно третиране на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което се полага. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, предвиждаща, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., т.е. нощен труд, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Приемане на противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за 4 здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /така решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело № 1144/2018 год., ІV ГО/.

Приложение следва да намери редът за отчитане на нощния труд, съдържащ се в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно който, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през деня е 8 часа - чл.

187, ал. 1 от ЗМВР /Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г./. Що се касае до нормалната продължителност на работното време през нощта, в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че работното време на държавните служите се изчислява в работни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.